Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 821 от 24.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 522/2024
Вид
Определение № 821
Подписан
24.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал.1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 ал. 2 т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 ал. 2 т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.1 изр. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821

*, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500522 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от жалбоподателката- Е. П. М., ЕГН **********, на адрес:

***, чрез пълномощника и адв. Е. П., срещу Определение № 636 от 29.03.2024г., постановено по гр.д. № 48/2022г. по описа на РС Благоевград, с което съдът е допълнил по реда на чл. 248 от ГПК, Решение № 9/09,01.2024г, по гр.д. № 48/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта му за разноските, като частично е уважил молбата на ответницата за присъждане на разноски по чл. 248 от ГПК.

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение на РС Благоевград, в частта му в която съдът частично е отхвърлил искането за присъждане на разноски в полза на ответницата по делото и с оглед на крайния изход по делото пред първата съдебна инстанция.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата, наведено от ищеца по делото- „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК в хода на исковото производство пред РС Благоевград. Изложени са доводи с частната жалба пред въззивния съд, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е прието че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. В този смисъл адвокатското 1 възнаграждение в размер на 700лв. за разглеждане на исковото производство е далеч под определения с цитираната Наредба минимум и не е прекомерно. Поддържат се с частната жалба доводи, че при допълването на решението си по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения/последно изм. и доп. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022г./, въз основа на която е прието, че при защита и процесуално представителство по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо съдебно заседание се заплащат допълнително по 250лв., а настоящото производство по гр.д. № 48/2022г. по описа на РС Благоевград е протекло при проведени четири открити съдебни заседания, по които пълномощника на ответницата се е явявал и е осъществявал процесуални действия.

Оспорват се с частната жалба от пълномощника на жалбоподателката изводите на първоинстанционния съд, във връзка с произнасянето по чл. 248 от ГПК- за липсата на фактическа и правна сложност на делото, образувано по предявен иск по чл. 422 от ГПК.

Поддържа се, че пълномощникът на ответницата е подал отговор на ИМ в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, участвал е във всички съдебни заседания, като по негово искане е допусната и назначена съдебно икономическа експертиза, а адв. П. е участвала при разпита на вещото лице в съдебно заседание. Сочи се, че от пълномощника на ответницата са били извършвани множество процесуални действия по проучване на материалите по делото, за запознаване на материалите по образуваното изпълнително дело и др., поради което възразява се срещу размера на определеното от състава на първоинстанционния съд в размер на 183.24лв., определено съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

С частната жалба възразява се срещу възприетата от съда практика на ВКС, с което се приема че присъждането на разноски за подаване на мотивирано възражение по чл. 414 от ГПК пред съда по заповедното производство, представлява злоупотреба с право и за такова действие не следва да се определя възнаграждение за пълномощника на длъжника, доколкото е налице дублиране на неговите процесуални действия, с тези извършвани покъсно в исковия процес въз основа на предявен иск по чл. 422 от ГПК.

Излагат се с частната жалба доводи в тази насока, че договорното възражение за изрично упълномощен адвокат за защита в заповедното производство, не може да се определя по размер само въз основа на подаденото възражение по чл. 414 от ГПК. За да бъде взето решение дали да бъде подавано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, следва да бъде извършена от пълномощника на длъжника преценка основана на запознаване с материалите по заповедното производство и тези по образуваното изпълнително дело, за да се реши дали биха могли да бъдат наведени от ответника длъжника основателни възражения срещу вземането на ищеца в рамките на исковото производство, което ще се образува по предявен иск по чл. 422 от ГПК. Поддържа се с частната жалба, че в този смисъл дали да бъде подадено възражение по чл. 414 от ГПК, предполага длъжникът и неговия защитник да са наясно със защитната позиция в един бъдещ исков процес и вероятната основателност на наведените възражения срещу вземането на ищеца. Акцентира се, че не случайно с 2 разпоредбата на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изрично е предвидено адвокатско възнаграждение за защита на длъжника при подаване на възражение в заповедното производство. В тази насока не следва да бъде разграничавано дължимото възнаграждение за адвокатски услуги за подаване на заявление по чл. 417 от ГПК/респ. по чл. 410 от ГПК/ и за подаване на възражение от пълномощника на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, тъй като и двете процесуални действия за съществени и значими за кредитора и за длъжника по делото. Излагат се аргументи, че в тази насока налице и задължителна практика на ВКС, уеднаквена с ТР № 4/18.06.2014г. по т. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С частната жалба, оспорва се законосъобразността на обжалваното определение на първоинстанционния съд и в частта му, в която съдът е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в полза на длъжника, за осъществените процесуални действия на неговия упълномощен защитник, по в.ч.гр.д. № 623/2022г. по описа на ОС Благоевград, тъй като същите са били присъдени с Определение № 1150/29.11.2022г. по цитираното въззивно дело, като се оспорват доводите на състава на РС Благоевград, че за тези суми вече има издаден изпълнителен лист.

При изложените съображения, иска се от жалбоподателя- Е. П. М., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. Е. П., въззивният съд да отмени Определение № 636 от 29.03.2024г., постановено по гр.д. № 48/2022г. по описа на РС Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно и да присъди на Е. П. М., в частта в която искането по чл. 248 от ГПК е било отхвърлено от първоинстанционния съд, включително и за осъществена защита и процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 1854/2021г. по описа на РС Благоевград и по гр.д. № 48/2022г. по описа на РС Благоевград, за пълния му размер.

Претендират се разноски в полза на жалбоподателя- Е. П. М. и за пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, представен с частната жалба.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба, по реда на чл. 248 от ГПК, от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес за призоваване: гр.София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, чрез юрисконсулт Д. И., с който се оспорва частната жалба на Е. П. М., ЕГН **********, като неоснователна.

Поддържат се с писмения отговор на частната жалба изцяло мотивите на първоинстанционният съд, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение като се излагат съображения, че същото е съобразено със закона, правната и фактическа сложност на делото и осъществената от процесуалния представител дейност по делото.

Излагат се съображения от въззиваемата страна, че работата на адвоката в заповедното производство се е изчерпала единствено с полагането на подпис на бланково възражение, че длъжникът не дължи претендираните суми. В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 236/2020г., II т.о., ТК, са изложени доводи, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е поставено наред с други едностранни 3 производства-производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Поддържа се от ответника по жалбата, че защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. Застъпва се становище че по подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК, заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника.

С писмения отговор на частната жалба, изказва се становище че е налице порочна практика за използване на института по чл. 38 от ЗА с цел да се претендират прекомерни хонорари, включително за заповедно производство, каквито иначе не биха били приети и платени от клиентите на адвокатите.

Поддържа се от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез пълномощника му по настоящото дело, че претендираните разноски от пълномощника на ответницата в заповедното производство, са прекомерно високи с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия- подписване на бланкетно възражение по образец, че длъжникът не дължи претендиралата сума. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение следва да е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на делото. Чл.

78, ал. 5 ГПК ограничава дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения разход и положените от адвоката усилия по конкретното дело.

Поддържа се задължителна за съдилищата практика на ЕС по дела С-427/16 и С-428/16, където СЕС приема, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект (какъвто е Висшият адвокатски съвет) правомощия във връзка с определяне на икономически условия (в настоящия случай- приложими минимални адвокатски възнаграждения), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. В случая Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е акт на една съсловна организация, която самостоятелно определя общовалидни за всички граждани, юридически лица и държавни органи възнаграждения на нейните членове, (без да има адекватен контрол по отношение на тази дискреция) което противоречи на правилата за конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейскияя съюз (чл. 101 ДФЕС).

Поддържа се пред настоящия състав на ОС Благоевград, с писмения отговор на частната жалба, че съобразно посочената практика на СЕС по дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, както и изцяло приложимото Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, и имайки предвид констатираните нарушения на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските хонорари, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът може да присъди възнаграждение и под определения с Наредбата минимален размер.

Застъпва се становище от въззиваемата страна, чрез пълномощника по делото, че 4 претендираното адвокатско възнаграждение за осъществена работа в заповедното производство, очевидно не се характеризира с обем или сложност. Вместо това се касае за подписване на типов документ в заповедното производство, в който работата на адвоката се е изчерпала с бланкетно посочване, че длъжникът не дължи сумата за главница, не дължи сумата за договорна лихва и не дължи обезщетението за забава. Поддържа се становище с отговора на частната жалба- за липса на еквивалентност между извършената от процесуалния представител на ответника реална дейност в заповедното производство и претендираното от него възражение, което би довело и до несправедливо възлагане на прекомерни разноски на ответната страна.