Заповед за изпълнение № 26 от 06.01.2026, Районен съд - Велико Търново

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Велико Търново

Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 06.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3848 по описа на съда за 2025 г., докладвано от ЯВОР ДАНАИЛОВ, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК По аргумент от § 13, т. 12, вр. т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените от заявителя факти и обстоятелства и с представените от него писмени доказателства намира, че вземанията за главница, договорна и мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, като твърденията на заявителя и съдържанието на договора не водят до извод за вероятност за това. В този смисъл, за тези вземания следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Претендираните вземания за допълнителни услуги, а именно – за експресно обслужване и за разходи за просрочено вземане, се основават на неравноправни клаузи, респ. на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в тези части. В случая нито от твърденията на заявителя, нито от договора за потребителски кредит и общите условия към него може да се изведе конкретното съдържание на въпросните допълнителни услуги, като липсва разграничение между дейността по разглеждане на документи и приоритетното разглеждане и предоставяне на потребителския кредит, за което се предвиждат допълнителни такси. Т.е. задължаването на длъжника да заплати по-високата такса за експресно обслужване, без да е ясно срещу тази цена какви са конкретните задълженията на кредитора, изключва възможността за проверката дали те са изпълнени и води до липса на еквивалентност между права и задълженията на двете страни по отношение на тези „допълнителни услуги“. Тук следва да се отбележи, че въпросните „услуги“ са свързани с управлението на самия кредит и произтичат от предвидената както в законодателството, така и в Общите условия възможност страните да предоговарят условията по кредита. По тези съображения, изхождайки от общото правило на чл.

143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на възнаграждения за „допълнителни услуги“ представлява неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по договора. Отделно от това, уговарянето на такива такси е в пряко противоречие със закона /арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Безспорно дейностите по разглеждане на молбата за отпускане на кредит, възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляването им, смяната на датата на падежа, предоставяне на заетата сума на кредитополучателя са част от процеса на усвояването 1 и управлението му и такса за тази дейност не следва да се дължи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че тези клаузи са нищожни и поради противоречие със закона.

Претендираното вземане за разходи за събиране на вземането също се основава на нищожна уговорка, доколкото същата противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че въпросната уговорка има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. Това правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в публичен интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит. С посочената уговорка на практика се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на длъжника и на практика представлява прикрита неустойка за забава.

Отделно от това, според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за изпращане на напомнителни писма, покани, телефонни разговори и пр. представляват именно разходи за управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По тези съображения начислените разходи за събиране на вземането се явяват недължими - като начислени въз основата на недействителна уговорка.

Горното налага отхвърляне на заявлението в частта относно претендираните суми за динамично плащане и бързо разглеждане, както и разходи за събиране на вземането, като частичното отхвърляне на заявлението, на свой ред, налага присъждане на разноски в съответствие с размера на уважените вземания.

Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 413, вр. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Т. Г. Л. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, да заплати на кредитора Би енд Джи Кредит ООД ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление **********, сумите: 664,68 EUR (шестстотин шестдесет и четири евро и 68 евроцента), представляваща главница за периода от 10.03.2025 г. до 22.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 22.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,164,28 EUR (сто шестдесет и четири евро и 28 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2025 г. до 22.12.2025 г. , 21,84 EUR (двадесет и един евро и 84 евроцента), представляваща законна лихва за периода от 10.03.2025 г. до 22.12.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 12 EUR (дванадесет евро), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25 EUR (двадесет и пет евро).

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК относно сумите 505,12 EUR (петстотин и пет евро и 12 евроцента), представляваща друго - Експресно обслужване, 71,58 EUR (седемдесет и един евро и 58 евроцента), представляваща друго - Разходи за просрочено вземане.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на 2 отхвърлителното разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземанията си.

В отхвърлителната си част заповедта подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването й на заявителя.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Друго № ********* от дата **.**.****г.: Договор за кредит.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД IBAN: BG72BPBI79401071343712, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: BPBIBGSF

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( ЯВОР ДАНАИЛОВ )

3