Решение № 424 от 16.10.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 319/2024
- Вид
- Решение № 424
- Подписан
- 16.10.2024
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 424 гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
С. Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500319 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 67 от 24.01.2024год., постановено по гр.д.№ 4327/2023год., Плевенски районен съд е осъдил „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*****, район „***“, бул. „Г. М. Д.“ № ***, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., да заплати на С. Б. К. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 6 500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на **.**.**** год., ведно със законната лихва, считано от 26. 05. 2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 20 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода от 05. 11. 2022 год. до 25. 05. 2023 год. включително, иска е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е като неоснователен и предявения от С. Б. К. против „***“ АД, иск за присъждане на сумата от 238, 00лв., представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди /пропуснати ползи/ вследствие на същото ПТП, настъпило на 05. 11. 2022 год.
1
Присъдени са 339, 41 лв., деловодни разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от исковата молба, като ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата 260, 00 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск, и сумата от 200, 00 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, за разликата над 3500лв. до размера 6 500лв., с която е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди и в частта за разноските, е подадена въззивна жалба от ответника „***“АД, чрез юрисконсулт Й. К.. Във въззивната жалба се правят оплаквания, че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат доводи и съображения по съществото на спора, такива каквито ответникът е излагал и пред първата инстанция, като акцента е върху това, че обезщетението не е съобразено с критериите на чл.52 от ЗЗД и е изключително завишено, както и че не всички травми на ищцата са в причинно-следствена връзка с ПТП на **.**.****г.
Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска за разликата над 3 500лв. до 6500лв.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображения изложени подробно в писмения отговор на л.
9 от делото.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от С. Б. К. от гр.Плевен, в частта, с която исковата й претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 6500лв. и в частта, с която е отхвърлен иска й за имуществени вреди/пропуснати ползи/ за сумата 238лв., както и в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и за необоснованост на първоинстанционното решение.Твърди се, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства.
Въззивницата счита, че съдът не е взел предвид, че и е причинена средна телесна повреда, тъй като е претърпяла оперативна намеса в коремната област поради временна опасност за живота.От там извежда и изводът, че обезщетението, което е присъдено не е съобразено с методиката по чл.535, т.11 от КЗ, която предвижда обезщетение от 10 000лв. при средна телесна повреда.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, счита че не е необходимо да я доказва, като се позовава на разпоредбата на чл. 154, ал.2 2
ГПК.Моли да бъде уважена исковата и претенция изцяло, както по отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 20 000лв., така и по отношение на имуществени вреди в размер на 238лв., представляваща разликата между полученото обезщетение по издадените и болнични листове и трудовото възнаграждение, което би получила, ако не беше претърпяла произшествие.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбите, събраните по делото доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното :Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, като претенциите се основават на правната възможност увреденото лице да предяви пред съда застрахователна претенция ако не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Между страните няма спор, че ищцата е предявила претенцията си за получаване на обезщетение към ответното дружество, образувана е била щета № ***/2023-03, по която застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., което е било заплатено с платежно нареждане от 30. 05. 2023 год.
Безспорно е, а се установява и с издадения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на **.**.**** год. на път II- 35, км. 10+ 522 е настъпило ПТП с участието на ППС с рег. № ****** - собственост и управлявано от К.О.Н., с пътник ищцата С. Б. К., и ППС с рег. № ******** - собственост и управляван от С.И.Х.. Механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие не е спорен и е описан в съставения констативен протокол за ПТП и план - схема към същия: участник № *** С.Х. отнема предимството на участник № 2 К.Н., вследствие което настъпва ПТП с материални щети и пострадали лица. Безспорно е и това, че към момента на настъпването на процесното ПТП и двамата водачи на ППС са били застраховани при ответника „***” АД. От събраните в РС многобройни писмени доказателства, в т.ч. и медицинска документация, както и от събраните гласни доказателства безспорно е установено, че при това ПТП на ищцата С. Б. К. са причинени следните увреждания: Контузия /натъртване/ на органите и меките тъкани в коремната кухина без данни за увреждания /разкъсвания/ на вътрешните 3 органи и кръвоизливи, която травма според заключението на вещото лице доц.д-р Д.Д., д.м. и е причинило болки и страдания с продължителност около три и половина седмици при нормален оздравителен процес.
С оглед заключението на тази СМЕ, като спорни са се очертали другите увреждания на ищцата, за които се претендира обезщетение:
1.Разкъсване на страничната ставна връзка на китката на дясната ръка, което според вещото лице причинява физически болки и страдания и затруднения на движението на крайника за период около един и половина до два месеца;
2.Навяхване и частично разкъсване на ставната връзка на дясната глезенна става, което според вещото лице причинява физически болки и страдания и затруднения на движението на крайника за период около един и половина до два месеца и 3. Разкъсно-контузна рана по кожата на десния глезен, която според вещото лице води до физически болки и страдания за около две и половина седмици, и 4. Паническо разстройство на личността, което според вещото лице продължава около три седмици. Ответникът е възразил, че те не са в причинна връзка с ПТП на **.**.****г. Направил е и възражение за съпричиняване на вредите, с твърдението, че ищцата не е била подходящо екипирана като пасажер на мотоциклет - с каска и специално яке. Като евентуално,/ако се твърди, че ищцата все още не е възстановена от получените травматични увреждания/ е наведено и възражение за съпричиняване поради това, че С. К. не е потърсила своевременно медицинска помощ, за да бъде долекувана, в т.ч. и чрез рехабилитация. Ответникът е възразил и относно размера на претенциите, които счита за завишени.
Спорено е какъв е размера на дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и налице ли е съпричиняване на тези вреди от страна на пострадалата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното : От заключението на ВЛ доц.д-р Д.Д. се установява, че същият е анализирал предоставените му писмени доказателства : Медицински протокол за ЛКК от **.**.**г.; Амбулаторен лист от **.**.**г. от хирург (при изписването);
Амбулаторен лист от **.**.**г. от психиатър, платен преглед с поставена диагноза на ищцата паническо разстройство; Епикриза от клиника по хирургия- отделение по колопроктология; Амбулаторен лист от ортопед д-р Б.Ю. от **.**.****г.; Съдебномедицинско удостоверение от **.**.****г.;
4
Резултат от образно изследване (Компютърна томография) от **.**.**г.;
Справка за налична медицинска информация от здравната каса на името на ищцата за период **.**.**-**.**.**г. и е описал получените от ищцата травми и предприетото лечение. Травматичните увреждания съответстват на описаните в исковата молба и ВЛ доц.д-р Д.Д. е приел, че те могат да бъдат получени по начина описан в исковата молба при посочения механизъм на произшествието. Диагнозите, поставени в Клиниката по хирургия и от ортопеда д-р Ю. е възможно да са резултат от тъпи травми, в резултат на ударите на тялото в части на купето на автомобила, в който се е блъснал мотоциклета или при падане върху пътното платно, при процесното ПТП на **.**.**. От медицинска гледна точка е възможно, в резултат на преживения психичен стрес от ПТП-то, ищцата да развие „паническо разстройство", за което е потърсила помощта на психиатър и той е поставил диагнозата.В деня на инцидента ищцата е постъпила в Клиниката по хирургия при УМБАЛ“***“ за наблюдение и лечение. Там са и направили множество лабораторни и образни изследвания (рентген, скенер, ехография), както и т.н. „пробна лапароскопия" (мини операция с влакнеста оптика за оглед на органите в коремната кухина и малкия таз). На **.**.** са я изписали в добро общо състояние, с издаден болничен лист за временна нетрудоспособност общо за ** дни.Според поставената диагноза на ищцата е било причинено „Контузия (натъртване) на органите и меките тъкани в коремната кухина", без данни за увреждания (разкъсвания) на вътрешните органи и кръвоизливи.
След анализ на предоставената му медицинска документация, съдебният лекар е констатирал и известно противоречие : В амбулаторния лист, издаден от д-р Б.Ю. в графата „Анамнеза" е записано следното: „След ПТП към **.**. към ** часа пада от мотор и претърпява политравма", като според ВЛ не става ясно дали е печатна грешка или има получена друга травма на **.**.22г. В епикризата от Хирургия е описана разкъсно-контузната рана на десния глезен, която е поставена като диагноза и от ортопеда, но не са описани травми на китката на дясната ръка и десния глезен, които са много по-тежки. Ако подобни „разкъсвания" на ставните връзки са били налице те следва да се проявят със значителни външни увреждания като изразен оток и кръвонасядане по кожата, силно ограничени и болезнени движения на тези стави, както и да бъдат съпроводени с оплаквания от силна болка в глезенната става и гривнената става, а за такива диагнози и оплаквания не се съобщава в 5 епикризата от хирургия. ВЛ е констатирало, че няма данни защо ищцата не е посетила ортопед след като е изписана от болницата на **.**.**, а е търпяла болките чак до **.**.****г. За изясняване на този въпрос са изискани от ЦСМП-Плевен издадените на пациентката документи от **.**.****г.
Описаното противоречие е изяснено и чрез показанията на разпитания като свидетел лекар д-р Б.Ю. - ортопед, който е издал документа Амбулаторен лист от **.**.****г., с основна диагноза руптура лигаменти колатерале улнаре декстра. Свидетелят установява, че амбулаторният лист е писан от медицинската сестра в кабинета и че е възможно тя да е допуснала техническа грешка относно датата, но потвърждава всичко останало от прегледа. В Анамнеза е посочено : „след ПТП към **.** към ** часа пада от мотор. Травмира глава, шия и горни и долни крайници. Обслужена от СПО.
Оплаква се от болки в дясна гривнена става. Обективно: „рана на десен глезен, болка в областта на талофибуларна връзка на латерален малеол. Носи мека имобилизация. Болки в шиен отдел, дясна ръка. Жълт хематом на предмишницата на дясната ръка. Болка в областта на улнарната колатерална връзка на гривнената става с нестабилност на гривненсата става, руптура на улнарната колатерална връзка. Изследвания - рентген на глезенна става и на стъпало и пръсти. Терапия - гипсова имобилизация за 25 дни на дясна гривнена става. Мека превръзка на дясна глезенна става." Установеното от свидетеля кореспондира с издадения фиш за СМП/на л.99 и 100 от делото на РС/, изд. на **.**.****г. от д-р *** от ЦСМППлевен, в който са описани травматични увреди на корем, таз, горни и долни крайници. Посочено е, че С. К. не е губила съзнание, има оплаквания от болки в дясна тазобедрена става и корем, контузия на таз и дясна гривнена и дясна ТБ стави. Обстоятелството, че в епикризата от Клиниката по хирургия не са описани всички увреждания на пациента се потвърждава от съдържанието на този документ, а обяснението за това се съдържа в предположението на ВЛ, изразено при изслушването му в открито заседание на 30.11.2023г., а именно, че при съвременната организация на медицинската помощ в България, обикновено са пестеливи лекарите и хирурзите казват “Ние лекуваме за друго и нас не ни интересуват крайниците“. изводите