Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3832 от 15.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11785/2022
Вид
Решение № 3832
Подписан
15.12.2022
В сила
15.12.2022
Състав
Любомир Василев, Калина Анастасова, Стойчо Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3832 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100511785 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11785/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД “Б.И.” АД ЕИК 8**** гр.София срещу решение №20050163 от 26.07.2022 г по гр.д.№4503/21 г на СРС , 141 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.432 КЗ на П. П. М. ЕГН ********** от гр.София разликата над 1000 лева до размера от 3500 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 20.07.2020 г в гр.София на бул.Сливница по вина на водача на т.а.Пежо Партнер с рег.№СА **** БМ ; ведно със законната лихва от 07.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата , както и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е завишено и не съответства на претърпените болки и страдания . Ищецът няма тежки увреждания и интензивните му болки са продължили само седем дни , след което е носена шийна яка .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.08.2022 г , поради което въззивната жалба от 15.08.2022 г / по пощата/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на 1

СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта-ПТП . Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” , като за сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди решението на СРС е влязло в сила .

За да уважи частично иска СРС е приел , че според представената медицинска документация и приетата пред СРС СМЕ ищецът е претърпял : навяхване на шията , охлузвания и кръвонасядания на долните крайници , драскотини по долните крайници и лява ръка , контузия на дясното рамо, контузия на лява подбедрица и контузия на кръста .

Най-интензивни са били болките и страданията пред първите 7 дни , през които е трябвало да носи и шийна яка .

Според СРС общият възстановителен период е бил няколко седмици , като в началото ищецът е имал затруднения в обслужването и движението си поради носене на шийна яка .

Няма данни за усложнения , поради което адекватното обезщетение за неимуществени вреди трябва да е в размер на 3500 лева .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

При наличните множество /макар и сравнително леки / увреждания на ищеца не може да се приеме , че обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лева е достатъчно и отстранява негативните изживявания /болки и страдания/ от процесното ПТП . Самият факт , че ищецът е бил принуден да носи шийна яка за 7-10 дни показва , че контузията на шията е била в потежка форма /навяхване/ , както и че дори само тези болки са били доста интензивни .

Отделно , ищецът е имал още няколко контузии – на дясно рамо , лява подбедрица и на кръста , както и охлузвания , кръвонасядания и драскотини . Взети заедно всички контузии са затруднили значително живота на ищеца след ПТП . Общото възстановяване , особено от контузията на шията , според СМЕ е продължило поне 3 седмици т.е. не е било краткотрайно , за да се определи обезщетение само от 1000 лева . Отделно , следва да се кредитират показанията на св.Г.Т. , че ищецът е трябвало поне временно да преустанови трудовите и спортните си занимания свързани с физически усулия , както и че е имал влошаване на психическото състояние . Ищецът е бил във временна неработоспособност почти два месеца поради процесното ПТП - от 20.07.2020 г до 13.09.2020 г - заради 2 контузията на гърба и таза . Наложило се е да извърши медицински изследвания , тъй като контузиите на гръбначния стълб дори да изглеждат леки на пръв поглед в някой случаи могат да имат опасни и /или дълготрайни последици . Самият механизъм на ПТП – удар в уличен стълб – също предполага неприятни изживявания на страх и притеснения у ищеца .

Поради всички тези факти не може да се счете , че процесното обезщетение от 3500 лева е завишено . В трайната практика на САС и ВКС подобно обезщетение за неимуществени вреди е определяно дори за по-леки и по-малобройни увреждания , например , за ПТП от 2015-2018 г само за множество охлузвания , кръвонасядания и драскотини , без да има засягане на шийния отдел на гръбначния стълб и без да се е наложило носене на шийна яка .

Уврежданията на ищеца са по-тежки , както и процесното ПТП е от 2020 г при налични инфлационни процеси т.е. обезщетението от 3500 лева се явява напълно справедливо и законосъобразно определено от СРС по чл.52 ЗЗД .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20050163 от 26.07.2022 г по гр.д.№4503/21 г на СРС , 141 състав , в частта , с която ЗД “Б.И.” АД ЕИК 8**** гр.София е осъдено да заплати на основание чл.432 КЗ на П. П. М. ЕГН ********** от гр.София разликата над 1000 лева до размера от 3500 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 20.07.2020 г в гр.София на бул.Сливница по вина на водача на т.а.Пежо Партнер с рег.№СА **** БМ ; ведно със законната лихва от 07.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата , както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД ЕИК 8**** гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат М.Б.Н.-Т. от АК-София сумата от 550 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3