Определение № 56 от 27.03.2026, Районен съд - Сандански

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Сандански, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Частно наказателно дело № 20261250200073 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.3 НПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Т. И. от село ХХХХХХХ, община ХХХХХХХХ срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №339Зм-43/2025г. по описа на РУ Сандански на прокурор от ТО Сандански към Районна прокуратура – Благоевград от 20.01.2026г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното постановление, като постановено при превратен анализ на събраните доказателства и немотивираност на изводите на обвинението. Твърди се, че са налице достатъчно доказателства за това, деянието за което е образувано производството да е извършено лицето, посочено в показанията на жалбоподателя. Излагат се доводи и за наличие на данни за извършено престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК. Иска се отмяна на обжалваното постановление и връщане на производството на държавното обвинение с указания за продължаване на разследването.

Съдът, след преглед на материалите събрани в хода на досъдебното производство, приема следното от фактическа страна.

Досъдебно производство №339-ЗМ-43/2025г., е образувано на 24.01.2025г. с постановление на прокурор от Районна прокуратура Благоевград, ТО Сандански, за това, че на 03.10.2024г. в с. ХХХХХХХ, общ. ХХХХХХХХХ, местността „ХХХХХХХХХХХ“ се е заканил с престъпление против личността – с убийство – на Г. Т. И., като му е казал „ще те убия, ке ви утепам“, след което го хванал с ръка за врата, като отправените закани са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал. 1 от НК.

Досъдебното производство е образувано по повод жалба от Г. Т. И. от село ХХХХХХХХХ. В жалбата се твърди, че на 03.10.2024г. К. И. В. е отправил към Г. Т. И. закани с убийство, без самият Върсаминов да е бил предизвикан от подателя на жалбата И..

В хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели Г. Т. И., Божидар Г. Т., К.

1

И. В., М.П. и Б. и П.. Изготвена е съдебно медицинска експертиза, изискани са и приложени необходимите справки и документи, свързани с предмета на доказване.

При така събраните доказателства наблюдаващия производството прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:

Г. Т. И.а е роден на ХХХХХХХХ. – т.е. – към момента на инцидента, предмет на наказателното производство същият е бил на 83години. Същият е пенсионер, по негови данни е неосъждан – не е изготвена справка за съдимост и справка за криминалистична регистрация. И. живее в село Раздол, във вила в местността „ХХХХХХХХ“. Пред вилата същият отглежда зеленчукова градина.

Свидетеля К. И. В. е роден на ХХХХХХХХХХХХ. осъждан – отново по негови данни – работи като животновъд и живее в град Сандански. Върсаминов отглежда животни в местността „Преслапо“, землището на село ХХХХХХХХХ, община ХХХХХХХХХХХ.

На 03.10.2024г. И. бил на вилата си в местността „ХХХХХХХХХ“. Преди 15.00 часа забелязал животни които били навлезли в стопанисваната от него зеленчукова градина и ги изгонил. Малко след това се появил К.В., който яздил кон. И. направил забележка на В. да си гледа животните и да не ги оставя на влизат в градините на хората. В. слязъл от коня, приближил се до И., ударил с дясната ръка шамар на И. и му казал „ке ви утепам, ке ви еба майката“. И. се обадил по телефона на сина си Б. Т. и му споделил за случилото се. Б. Т. се притеснил за баща и се обадил по телефона на св. В. Между двамата възникнал словесен разговор на висок тон.

Самият В., след провеждане на разговор със сина на жалбоподателя се обадил в 14:58 часа на телефон 112, с твърдения, че И. му се е заканил с убийство. В 15:01 часа, на телефон 112 позвънил и Т., който заявил, че Върсаминов е ударил баща му. В 15:05 часа Т. позвънил отново на телефон 112 и предоставил мобилния телефонен номер на баща си, с когото да проведат разговор. На място пристигнал полицейски автопатрул. И. посетил ФСМП, където му бил извършен медицински преглед и издаден фиш. На следващия ден И. посетил Д.П. лекар хирург в град Сандански, който му издал медицинско удостоверение. В хода на проведеното досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че от деянието на Върсаминов на И. е причинена лека телесна повреда, представляваща болка и страдание.

Приемайки за установена така изложената фактическа обстановка наблюдаващия производството прокурор просторно е обсъдил наличието на признаците от обективна и субективна страна на две престъпления – на това по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК – за което е образувано наказателното производство – и на това по чл.130, ал.2 от НК. При анализа на събраните доказателства прокурорът приел, че липсват такива, които да обосноват повдигането на обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК.

След това прокурорът обсъдил и наличието на доказателства за престъпление по чл.130, ал.2 от НК – причиняване на лека телесна повреда – болка и страдание. Приел, че за това престъпление са събрани достатъчно доказателства, но същото се преследва по частен ред.

Посочил, че с постановление от 02.07.2025г. наказателното производство по ДП№339ЗМ43/2025г. по описа на РУ Сандански било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК – престъплението се преследва по частен ред. Твърди, че постановлението е било връчено на пострадалото лице – жалбоподателя Г. И. на 03.07.2025г., като в предвидения законов срок от шест месеца същия не е повдигнал обвинение с частна тъжба срещу В.. По изложеното и прокурорът приел, че са налице 2 основанията на чл.24, ал.6, вр. с ал.5, т.1 от НПК и прекратил наказателното производство.

При така установено съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното постановление е назаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено и върнато на РП Благоевград за продължаване на наказателното производство.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че още постановлението за спиране на наказателното производство от 02.07.2025г. е незаконосъобразно и неправилно и е следвало да бъде отменено. Тъй като същото не е атакувано, издалия го прокурор е приел, че са налице законовите предпоставки за прекратяване на наказателното производство, който извод е неправилен и в противоречие със събраните по делото доказателства.

И двете постановления – за спиране от 02.07.2025г. и за прекратяване от 20.01.2026г. на наказателното производство по ДП№339ЗМ-43/2025г. по описа на РУ Сандански – доколкото са в голяма степен идентични като съдържание – страдат от едни и същи недостатъци. Съдът намира за необходимо да наблегне на пропуска в постановлението за спиране на наказателното производство от 02.07.2025г. изразяващ се в липса на изрично произнасяне и формулиране на волята му като водещ разследването орган. Така в самото постановление ясно е посочено, че същото е образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК. След като е обсъдил подробно както събраните доказателства, така и елементите на състава на престъплението от обективна и субективна страна включително и чрез цитиране на тълкувателни решения и съдебна практика – прокурорът е стигнал до извода, че липсват данни за такова престъпление…. И тук приключват неговите действия във връзка с образуваното и воденото наказателно производство именно за това престъпление. Липсва извод, че същото следва да бъде прекратено и произнасяне в тази насока – след като е приел, че същото е недоказано. Вместо това прокурорът е продължил с обсъждането на доказателствата относно възможното извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК – въпреки че липсва образувано и водено производство за такова престъпление. Въпреки това, след като подробно е обсъдил състава на престъплението от обективна и субективна страна, като е разгледал и данните относно възможността да са касае за престъпление преследвано по общия ред – каквото е това по чл.131, ал.1 т.12 от НК – прокурорът е приел, че са налице достатъчно доказателства за престъпление по чл.130 от НК, но с оглед разпоредбата на чл.161 от НК, която предвижда че това престъпление се преследва по тъжба на пострадалия спрял наказателното производство и указал на пострадалото лице Г. И., че разполага със срок от шест месеца да предяви частна тъжба.

Произнасянето по този начин от страна на наблюдаващия прокурор изключва възможността да бъде установена неговата воля. Липсва ясно и категорично произнасяне по отношение на престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство – това по чл.144, ал.3 от НК. Производството в за това престъпление не е прекратено и не е спряно – т.е. – с издаденото постановление същото е висящо... Налице е извод за това, че от събраните доказателства се установяват данни за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия и именно за това престъпление наказателното производство е спряно и е указано на пострадалото лице, че може да потърси правата си по частен ред… Липсата на произнасяне по отношение на престъплението по чл.144, ал.3 от НК изцяло лишава пострадалото лице от възможността да иска ревизия на издадения акт, още повече, че липсва и произнасяне за това, каква е съдбата на наказателното производство, което е образувано и водено именно за това престъпление.

3

Липсата на яснота и произнасяне на прокурора е донякъде коригирана в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, където – предвид направения и в двете постановления извод за липса на доказателства за престъпление по чл.144, ал.3 от НК – е налице произнасяне за прекратяване на наказателното производство.

От друга страна, основание за прекратяване на производството е липсата на подадена частна тъжба от страна на пострадалия съгласно дадените указания в постановлението за спиране – т.е. – прокурорът извежда основания за прекратяване на наказателно производство без да е налице основание за това, доколкото същото не е било спирано по отношение данните за престъпление по чл.144, ал.3 от НК….

На следващо място и в двете постановления прокурорът – въпреки подробния и мотивиран с практика анализ – не успява да избегна противоречието относно изводите си за това, че за едно от престъпленията - това по чл.130 от НК - са налице достатъчно доказателства, докато за другото - това по чл.144, ал.3 от НК не са налице такива. Това е – въпреки че се касае за една и съща доказателствена съвкупност, като към доказателствата касаещи престъплението по чл.130 от НК се прибавят само медицинските документи и изготвената медицинска експертиза.. именно тези доказателства обаче дават на прокурора основание да кредитира и събраните гласни доказателства в тази насока – относно осъществяването на състава на престъплението по чл.130 от НК. Същите гласни доказателства според прокурора обаче не са достатъчно надеждни и не могат да обосноват извода за наличието на достатъчно данни за повдигане на обвинение по чл.144, ал.3 от НК. Подробно е описано и наблегнато на противоречията в показанията на пострадалото лице и неговия син относно това, дали възможния извършител е душил И., като обстоятелството, че показания в тази насока се появяват на по-късен етап мотивират прокурора да откаже да кредитира изцяло показанията на тези свидетели и по отношение на отправените словесни закани… При обсъждане на тези доказателства прокурорът изобщо е изключил обстоятелства, които биха имали значение за това, чии показания да кредитира – миналото на свидетелите, тяхната възраст, мястото на инцидента и неговото естество. Подходено е усърдно – но формално- в една посока, обосноваваща извода за липса на достатъчно доказателства, без да е направен опит достоверността на събраните доказателства да бъде обсъдена през призмата на личностовите и характерови особености на всеки от участниците…