Акт от 13.10.2021, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40 гр. Русе, 13.10.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ДИМИТРОВА и с участието на прокурора

ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 383 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на адв.Н.Т. *** – пълномощник на Д.В.В. ***, в качеството й на майка и законен представител на детето Н.Г.С., с която е предявен иск против Агенция за социално подпомагане, гр.София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от

ЗОДОВ, за сумата от 571.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените вреди за периода 16.11.2018 г. – 12.03.2020 г. вкл., причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507/28.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе.

Ищцата поддържа исковата си молба чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание.

Излага съображения за нейната основателност и доказаност. Претендира присъждане на разноски за държавна такса. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради осъществявана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 1 Закона за адвокатурата

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, като по подробно изложени в него съображения счита исковата молба за неоснователна и недоказана.

Прокуратурата на Република България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, счита, че искът е частично основателен.

По фактите

Със заявление-декларация вх. №

ЗСПД/Д-Р/4507/21.05.2019 г. Д.В.В., майка на Н.Г.С., е поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Със Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе е отпусната месечна помощ на Д.В.В. за едно дете с трайни увреждания на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал.

1 и ал. 7 от ЗСПД, в размер на 930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г. Недоволна от така постановената заповед, в частта, касаеща началния момент на отпускане на помощта, Д.В. я оспорва по административен ред, като на 19.06.2019 г. подава жалба вх. № 1804-94Д-00-2600 по описа на ДСП – Русе. С Решение № 18-РД 04-0356 от 23.07.2019 г. на Директора на РДСП – Русе на основание чл. 91 от АПК и чл. 10, ал. 6 от ЗСПД е отхвърлена жалбата на Д.В. срещу Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе. В последствие ищцата е подала жалба и по съдебен ред, като с Решение № 47/30.09.2019 г. на АС – Русе, по описа на адм.д. № 497/2019 г., влязло в сила на 05.03.2020 г., заповедта е отменена в частта относно началния момент на отпускане на добавката и преписката по заявлението – декларация е изпратена на административния орган за ново разглеждане и решаване на въпроса по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

Горните обстоятелства се установяват от административната преписка, приложена към адм.д. № 497/2019 г. на АС – Русе, което е приобщено по настоящото производство.

С покана за доброволно изпълнение вх.№

1804-94Д-00-1228/09.03.2021 г. ищцата Д.В. е поискала от Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Русе да бъде изпълнено влязлото в сила Решение № 47/30.09.2019 г. на АС – Русе и да и бъдат изплатени дължимите суми (л.37 от делото).

В изпълнение на съдебното решение комисия в състав, утвърден със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, е издала констативен протокол № 88/10.03.2020 г., съгласно който е констатирано, че на Д.В. – майка на дете с увреждания, по подадената молба с вх.№ ЗСПД/Д-Р/4507/21.05.2019 г., се дължи доплащане на стойност 5130 лв., както следва: м.ноември 2018 г. – 480 лв., м.декември 2018 г. – 930 лв., м.януари 2019 г. – 930 лв., м.февруари 2019 г. – 930 лв., м.март 2019 г. – 930 лв., м.април 2019 г. – 930 лв. Доплащането следва да се извърши за месец февруари 2020 г.(л.44 от делото). Въз основа на този протокол административният орган е предприел необходимите действия и посочената сума е преведена на Д.В. на 13.03.2020 г. по посочена от нея в заявлението – декларация банкова сметка, ***ния на отпуснатата социална помощ (л.л.45-49 от делото).

По така установената фактическа обстановка не е налице спор между страните.

По делото е приобщено и адм.д. №

169/2020 г. по описа на АС – Русе по искане на ответната страна.

По правото

Разгледан по същество искът е частично основателен.

Предявен е иск за обезщетяване на имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От твърденията на ищцата, обективирани в исковата й молба, е видно, че претенцията й се обосновава с твърдение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва за неоснователно неизплатените суми за месечни помощи за дете с увреждане за период, както следва: - 64.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 480 лв. (частично изплатена помощ за м.11.2018 г.), за периода от 16.11.2018 г. до 12.03.2020 г.; - 117.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.

(помощ за м.12.2018 г.), за периода от 16.12.2018 г. до 12.03.2020 г.; - 109.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.

(помощ за м.01.2019 г.), за периода от 16.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; - 101.01 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.

(помощ за м.02.2019 г.), за периода от 16.02.2019 г. до 12.03.2020 г.; - 93.78 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.

(помощ за м.03.2019 г.), за периода от 16.03.2019 г. до 12.03.2020 г.; - 85.77 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 930 лв.

(помощ за м.04.2019 г.), за периода от 16.04.2019 г. до 12.03.2020 г.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата искова претенция се явява допустима, доколкото Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе е отменена в частта относно началния момент на отпускане на добавката с Решение № 47/30.09.2019 г. по адм. дело № 497/ 2019 г. на Административен съд – Русе, влязло в сила на 05.03.2020 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е противоправно поведение от страна на Агенция за социално подпомагане - София, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни административни актове.

В случая от събраните по делото доказателства се установи наличието и на останалите предвидени в закона предпоставки за основателността на иска:

Имуществените вреди поначало представляват претърпяна загуба или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението.

В ЗСПД липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната.

Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Следва да се посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт и в какъвто смисъл е цитираната от ответника т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Както е казал ВАС в свое решение № 8435 от 21.06.2018 г. по адм. д. 5887/2017 г., ІІІ о., постановено по сходен казус, "при всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане". Чл. 86 ЗЗД е диспозитивна правна норма със задължителна долна граница и съдържа императивно гарантиран минимум за обезщетяване при неизпълнение на парично задължение, особено както е в случая, произтичащо от гарантирано от закона вземане. Също така, в теорията и практиката се приема, че вредите по чл. 86 ЗЗД не подлежат на нарочно доказване (Решение № 13025 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 5415/2018 г., ІІІ о., ВАС).

Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищцата е настъпила претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т. е. налице е и втората предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ.

Налице е и третата изискуема от закона предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото ищцата не би претърпяла посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност административният орган бе съобразил материалния и процесуалния закон.

Вредата (в размер на законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване.

В тази връзка е необходимо да се съобрази следното: Националният закон установява датата, от която се отпускат месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане (чл. 8д ал.

7 и ал. 8 ЗСПД и чл. 24а, ал. 4 Правилник за прилагане на ЗСПД), но не установява ред за заплащане на обезщетение за забавено плащане, компесаторни или обезщетителни лихви върху тези плащания за периода от датата на тяхното отпускане до издаване на заповедта, въз основа на която те се отпускат. Според чл. 10, ал. 4 ЗСПД Семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице, като срока за произнасяне е 14-дневен от подаването на заявлението, съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 ППЗСПД.