Решение № 262 от 13.06.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 325/2026
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 13.06.2026
- В сила
- 13.06.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 2, т. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. С., 13.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500325 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 265 от 23.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1332/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, е признато за установено, че С. Й. В. дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед № 610 от 08.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 954/2023 г. по описа на РС - Елин Пелин: сумата от 13367.78 лв., представляваща главница – количество електрическа енергия за периода от 14.05.2022 г. до 09.11.2022 г., изчислено по реда на чл. 51 ПИКЕЕ поради установено с констативен протокол № 2002609/09.11.2022 г. неправомерно присъединяване на обект, представляващ къща, находяща се в с. О., към електрическата мрежа, за което количество електрическа енергия е издадена фактура № 0003457863/14.02.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г., до окончателното изплащане; сумата от 521.59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца за заповедното и за исковото производство.
Решението е обжалвано изцяло от ответницата в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал 1 отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:
По жалбата в частта досежно иска за главницата:
Жалбата е неоснователна в частта срещу решението в частта, в която искът за главницата е уважен, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да уважи иска за главницата, първоинстанционният съд е приел за надлежно установено по делото неправомерното присъединяване на имота, собственост на ответницата, към електрическата мрежа, в резултат на което консумираната електрическа енергия не се измерва от електромера. Съответно с оглед предвиденото в ПИКЕЕ при установяване на неправомерно присъединяване към електрическата мрежа операторът на мрежата да изчислява по реда на чл. 51 от правилата количеството електрическа енергия, което подлежи на заплащане, като същевременно по делото е доказано, че същото е изчислено коректно и при съобразяване със съответната методика за изчисляване, е приел, че ответницата дължи на ищеца претендираната сума.
Приел е за неоснователни възраженията на ответницата за липса на облигационно правоотношение между страните в исковия период, Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и се споделят се от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част. С оглед наведените във въззивните жалби доводи следва да се добави и следното:
Ирелевантно за спора е обстоятелството, че към момента на извършване на проверката и съставяне на КП /а съответно и за предхождащия го период, за който е изчислена по реда на чл. 51 ПИКЕЕ дължимата сума/ между ищеца и ответницата не е бил налице сключен договор за доставка на електрическа енергия. Това обстоятелство не се и твърди от ищеца, като не е спорно, че договор за доставка на електрическа енергия е сключен между страните през м. юни 2023 г. Това обаче не обуславя извод за неоснователност на иска, тъй като в случая от ищеца не се претендира стойността на реално консумирана за даден отчетен период електрическа енергия, доставена на потребителя по силата на договор за доставка на електрическа енергия, а се претендира сума, изчислена по реда на чл. 51 ПИКЕЕ поради това, че е установено неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, в резултат на което консумираната електрическа енергия не е отчитана и заплащана. ПИКЕЕ са нормативен акт, уреждащ процедирането и в случаите, когато е установено неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, като същото не е предпоставено от наличието на договор за доставка на електрическа енергия.
ПИКЕЕ уреждат реда за изчисляване на съответното количество електрическа енергия с оглед обстоятелството, че в такива случаи реалното количество консумирана електрическа енергия не може да бъде отчетено. Именно въз 2 основа на ПИКЕЕ и по реда на чл. 51 и чл. 56 от същите ищецът е начислил дължимата от ответницата сума /по делото е установено, че количеството електрическа енергия е изчислено коректно и при съобразяване със съответната методика за изчисляване/.
Надлежно е установено по делото /с подробно обсъдените от първоистнационния съд доказателства/, че имотът на ответницата е бил електрифициран /а и самите нейни твърдения са, че през 2006 г. е придобила електрифициран имот/, както и че към момента на проверката мрежата е била захранена с ток, а намиращият се в къщата електромер, функциониращ при включване на електрически уред, е заличен в архива на енергоразпределителното дружество поради закриване на партидата от предишен собственик на имота. Изложеното в обратния смисъл във въззивната жалба е не отговаря на установеното по делото.
Неоснователни са доводите, че електрифицирането на имота е било извършено от предишни собственици, като към момента на това електрифициране присъединяването към електрическата мрежа не е било неправомерно. Ответницата след покупката на имота е следвало да прехвърли партидата на свое име, но не го е сторила, нито е поискала разкриване на нова партида, след като предишният собственик е закрил партидата на свое име.
Наистина възможно е ответницата да не е знаела за този факт, но в случай, че тя бе предприела надлежни действия /което не е доказано по делото/ във връзка с прехвърлянето на партидата на нейно име този факт би бил установен, съответно би била разкрита нова партида на нейно име.
Ответницата освен това не е привела електрифицирането на имота си в съответствие с изискванията, въведени с приемането на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в резултат на което от този момент нататък имотът й е неправомерно присъединен към електрическата мрежа, въпреки което тя е продължила да ползва електрическа енергия поради пропуска на електроразпределителното дружество технически да откачи външното захранване на имота след закриване на партидата от предишния собственик. Наистина този пропуск се дължи изцяло на поведението на ищеца, но всеки човек, ползвал някога електрическа енергия, е наясно, че тя не е безплатна. Въпреки това ответницата, след като за дълъг период от време не е получавала сметка и електромерът й не е бил отчитан /налице са свидетелски показания по делото, че по време на проверката ответницата е казала на проверяващите, че от около 5-6 години не е получавала сметка/, отново не е предприела действия по прехвърляне на партидата на свое име или разкриване на нова и по присъединяване на имота към електрическата мрежа по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Наистина задължение на електро-разпределителното дружество е да присъедини имота към електрическата мрежа по реда на наредбата, но в случая същото не е било насяно, че е налице ползвател на електрическа енергия в електрифициран имот, тъй като партидата за имота е била закрита, електромерът – заличен в архива, а нова партида не е била открита, поради което и дружеството не е пристъпило към да присъединяване 3 на имота към електрическата мрежа по реда на наредбата. Едва след получаване на сигнал е извършена проверка, констатирано е неправомерното присъединяване към електрическата мрежа и е съставен КП, а впоследствие – едва през м. юни 2023 г. е сключен договор за присъединяване към електрическата мрежа на „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД. Горното обаче по никакъв начин не освобождава ответницата от задължението, изчислено по реда на чл.
51 ПИККЕ, и опитът да се обоснове липса на такова задължение е опит да се черпят права от собствено неправомерно поведение.
По жалбата в частта досежно исковете за мораторна лихва за периода от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г. и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г., до окончателното изплащане:
Жалбата е основателна в частта срещу решението в частта, в която е уважен искът за мораторната лихва и е частично основателна в частта срещу решението в частта, в която е уважен искът за законната лихва, съответно решението следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за мораторната лихва и в частта, в която искът за законната лихва е уважен за периода от датата подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2023 г., до датата на връчването на ответницата на заповедта за изпълнение по следните съображения:
Тъй като страните по делото към момента на установяването на неправомерното присъединяване на имота на ответницата към електрическата мрежа и съответно изчисляването по реда на чл. 51 ПИКЕЕ на дължимото за периода от 14.05.2022 г. до 09.11.2022 г. количество електрическа енергия и издаването на фактурата за същото не са били в облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия, обичайният срок за плащане на фактурираното задължение, произтичащ от общите условия на ищеца, не намира приложение в случая, независимо че този срок е посочен във фактурата. Приложение намира в случая правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. По делото не са представени надлежни доказателства за това, че ответницата е получила фактурата или е узнала за задължението преди образуване на заповедното производство – представена е товарителница на „МиБМ Експрес“ ЕООД от 14.02.20213 г. с подател „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД и получател С. Й. В., от която обаче не се установява какво е изпратено чрез куриера, не се установява и изпратеното да е доставено, тъй като товарителницата не съдържа подпис на получател, а само дата, отбелязана като „22.02.“. Поради това не може въз основа само на тази товарителница да се приеме, че ответницата е получила фактурата към някаква по-ранна дата от получаването на заповедта за изпълнение, въпреки съвпадането на датата й с датата на фактурата. Доколкото по делото са допуснати /но не и реално събрани/ доказателства за конкретна дата на доставка чрез „МиБМ Експрес“ ЕООД, то същите касаят доставката на писмото до ответницата от 10.11.2022 г., което обаче като предхождащо издаването на фактурата и информиращо я само за това, че са уведомени органите на МВР след извършената проверка и съставянето на констативния протокол от 09.11.2022 г., както и за възможността да се регистрира като потребител по указана в писмото 4 процедура, не съдържа информация за задължението, поради което дори да бе доказана датата на доставката му, това не променя горните изводи. Поради това съдът приема, че ответницата е узнала за задължението и съответно е поканена да го плати с получаването /на 09.11.2023 г., видно от съдържащото се в кориците на заповедното производство съобщение/ на заповедта за изпълнение, в която фактурата е индивидуализирана, както и е посочен размерът на задължението. Именно от този момент тя е в забава и от този момент се дължи обезщетение за тази забава, поради което искът за мораторна лихва, доколкото се претендира такава за периода от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г., е изцяло неоснователен, а искът за законната лихва е частично основателен - за периода от датата на връчването на ответницата на заповедта за изпълнение - 09.11.2023 г., окончателното изплащане; за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г., до датата на връчване на ответницата на заповедта за изпълнение искът за законна лихва е неоснователен /въззивницата твърди, че е узнала за фактурата дори в по-късен момент от датата на връчване на заповедта за изпълнение, а именно с получаването на исковата молба и приложенията към нея, поради което именно съдът е приел, че жалбата в частта досежно законната лихва е частично основателна, доколкото се твърди по-дълъг период на недължимост на тази лихва от приетия от съда/.
Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8991736f-1a3c-42b5-9396-63d40eb766cc