Решение № 83 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600145 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 436, ал.2 във вр. глава 21 от НПК.

С протоколно определение от 14.01.2025г. на СГС, постановено по чнд №7113/2024г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения М. А. Г., подадена чрез неговия защитник адвокат А. В., за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по нохд №3400/2016г. на СГС.

Срещу постановеното определение е постъпила жалба от адвокат В., защитник на осъдения Г., в която се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Оспорва се правният извод на съда, че Г. е продължил да проявява небрежност или безотговорност в действията си, което е поставило под въпрос неговото възстановяване и способността му да се интегрира безопасно в обществото. Сочи се, че той е работил след постановяване на присъдата по второто му по време осъждане и по време на извършване на деянието, останал е на същата позиция, издигнал се е с служебната йерархия, това означава, че не се е налагало поради неговия 1 нрав да бъде отстранен или да бъде освободен от длъжност, която заема и в момента. Съдът не е имал данни, за да твърди, че молителят не е успял да преодолее склонността си към престъпления или е проявил небрежност, която води до смърт. Тези изводи според жалбата не са подкрепени с доказателства, тъй като Г. не е реализирал никакви последващи действия, от които да е видно, че не е преодолял склонността си към престъпления, че не е успял да се адаптира и да осъзнае отговорността си. Престъплението е било извършено при непредпазливост, което означава, че не представлява сериозен риск за обществото. Г. работи, има семейство, няма други прояви, заплатени са гражданските искове, което доказва, че вече е интегриран в обществото и може да се разчита, че няма да реализира други противоправни деяния.

Исканата съдебна реабилитация не е в разрез с адекватната социална и морална отговорност на молителя, затова се иска уважаване на молбата, тъй като са налице всички предпоставки по чл.87 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения Г. адв.В. поддържа изцяло подадената частна жалба. Счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, визирани в чл. 87 от НК. Твърди, че СГС погрешно е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за превъзпитаването на осъдения, тъй като са събрани писмени доказателства, от които е видно, че той работи, дори е повишен, няма никакви деяния, дори административни наказания. Иска се да бъде отменено атакуваното определение на първоинстанционния съд и да бъде постановена реабилитация на осъдения Г..

В лична защита осъденият Г. заявява пред апелативния съд, че няма нищо, което да е направил през периода, за да има пречки за реабилитация.

Представителят на САП заявява становище, че жалбата е неоснователна, а определението е правилно, обосновано и законосъобразно, затова предлага да бъде потвърдено.

В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да бъде реабилитиран.

САС в настоящия състав, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

2

Със споразумение №59/21.05.2010г. по нохд №2183/2010г. на СГС Г. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, за което му е било определено наказание „Пробация“, включващо мерките „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за по 12 /дванадесет/ месеца, както и „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3/три/ месеца. Пробацията е била изтърпяна на 17.06.2011г., а лишаването от правоуправление на 15.10.2010г.

С присъда №276/11.11.2016г., постановена по нохд №3400/2016г. на СГС, Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1 от НК, за което на основание тази разпоредба във вр. чл.373, ал.2, чл.58а, ал.4 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. С решение №203/04.05.20217г., постановено по внохд №117/2017г. на САС присъдата е била изменена, като престъплението е преквалифицирано като такова по чл.122 от НК и наказанието е намалено на „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение №270/19.03.2018г., постановено по н.д. №827/2017г. на ВКС въззивното решение е било оставено в сила.

Молбата за съдебна реабилитация е допустима, тъй като не е настъпила реабилитация по право, поради което молителят е имал правен интерес да сезира първостепенния съд с настоящото искане. За да потвърди този извод на първоинстанционния съд, въззивният състав съобрази следното:

В случая безспорно е настъпила реабилитация по право по чл.86 от НК само по отношение на осъждането на Г. по присъдата по нохд №2183/2010г. на СГС, считано от 17.06.2014г. По отношение на осъждането, предмет на делото, не може да настъпи непълна реабилитация по право по чл.86 от НК с оглед забраната по ал.2 на същия текст, не е изтекъл и срокът по чл.88а, ал.1, във вр. с чл.82, ал.1 от НК за настъпване на пълна реабилитация, който изтича на 19.03.2026г.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК , първата предпоставка за допускането на съдебна реабилитация е да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване 3 наказание, респ. да е изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на наложеното с присъдата наказание.

В случая тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК е започнал да тече от изтърпяването на това наказание и съответно е изтекъл на 06.10.2018г. В този тригодишен период от време, а и след това, до настоящия момент, осъденият Г. не е извършил никакво друго престъпление, с оглед на това е налице първата изискуема предпоставка на чл. 87, ал. 1 от НПК - към момента на подаване на искането за реабилитация да са изтекли три години от изтърпяването на наказанията по всички присъди и в този период осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Освен това въззивният съд намира, че данните по делото установяват добро поведение на осъдения с оглед доказателствата за характеристичните данни относно личността му, съдържащи се в приетата писмена характеристика, липсата на каквито и да било криминални прояви, трудовата му и семейна ангажираност.

Първоинстанционният съд е приел, че осъденият е отговорен при изпълнение на трудовите си задължения, повишен е в длъжност, продължава да работи на същото място, където е станал инцидентът, за който е осъден, но въпреки това, е формирал извод, че в случая не са налице предпоставки за реабилитация. Основание за това е било осъждането през 2010г. за престъпление от 2008г., което според първостепенния съд е пречка Г. да коригира поведението си до степен да не представлява опасност за обществото, тъй като се касае за настъпила смърт. Освен това последващото осъждане е било за престъпление, чиито резултат отново е смърт, макар и причинена непредпазливо.

Въззивният съд категорично не споделя съображенията на контролираната съдебна инстанция, че посочените от нея факти и обстоятелства са годни да обосноват извод за отсъствието на добро поведение на М. Г. след изтърпяването на наложените му наказания и че тези обстоятелства се явяват пречка да бъде постановена съдебна реабилитация на същия.

Както бе посочено по-горе, той е бил реабилиран по право за осъждането по нохд №2183/2019г., така че няма как то да се коментира като обективна пречка за съдебната реабилитация. В съдебната практика е 4 възприемано, че предходно осъждане, за което деецът е реабилитиран, може да се обсъжда единствено при преценка на характеристични данни, свързани с личната обществена опасност, но дори и в този случай би следвало да се съобрази, че се касае за осъждане за непредпазливо престъпление по транспорта. Освен това, независимо от престъпния резултат смърт, второто по време осъждане също е за непредпазливо престъпление по чл.122 от НК, макар първоинстанционният съд погрешно да е посочил, че се касае за престъпление по чл.124 от НК, което е значително по-тежко престъпление. Не е отчетено изобщо и че в принципен план осъденият няма задължение да съдейства за изплащане на вредите, а и съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 от НК, той може да бъде реабилитиран и без те да са платени, но въпреки това Г. е изплатил своевременно и напълно сумите на пострадалите. Изложените от съда съображения, че осъденият не е могъл да преодолее склонността си към престъпления или е проявил небрежност, което води до смърт, не е могъл да се адаптира и да осъзнае отговорността си, категорично не могат да бъдат споделени, тъй като са в противоречие със събраните доказателства. Касае се за осъждане за извършено по непредпазливост деяние, по отношение на което съдът дори не е посочил коректната правна квалификация, т.е. възникват съмнения изобщо какво престъпление е обсъждано, за да се направят изложените в мотивите изводи. Категорично не може да бъде оценяван като негативен за осъдения факт каква е правната квалификация на престъплението, за което е осъден, още повече, че законодателят не е поставил ограничения при допускане на съдебната реабилитация, които да са свързани с правната квалификация, напротив, реабилитацията по чл.87, ал.1 от НК е допустима при всички случаи, стига да са налице предпоставките за това. В казуса липсват обективни данни, разколебаващи тезата, че осъденият има добро поведение, така че неправилно е било прието, че той продължава да проявява небрежност или безотговорност, както и че не е научил важните уроци за социална отговорност и безопасност. Липсата на противообществени или криминални прояви, трудовата и семейна ангажираност, предприетите действия по доброволно и своевременно изплащане на обезщетение на пострадалите категорично сочи обратното и не обосновава извод за отсъствието на добро поведение на осъдения.

Предвид гореизложеното, САС счита, че доброто поведение на осъдения Г. в периода след изтърпяването на наказанието, т.е. след изтичане на 5 изпитателния срок, е безспорно и несъмнено установено от данните по делото, както и че обективно не се оборва и опровергава от изтъкнатите от СГС обстоятелства, за които липсват доказателства. При това положение и след като са налице предвидените в чл. 87 от НК предпоставки за съдебна реабилитация на осъдения, включени в сезиращата молба, въззивният съд счита, че с атакувания съдебен акт СГС неправилно е оставил без уважение молбата за допускане на такава, поради което проверяваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановена исканата от М. Г. съдебна реабилитация.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 436, ал. 3 от НПК , САС в настоящия състав

РЕШИ:

Отменя протоколно определение от 14.01.2025г. на СГС, постановено по чнд №7113/2024 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. А. Г. за постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му по нохд №3400/2016г. на СГС и вместо това постановява:

Допуска на основание чл. 87 от НК реабилитация на М. А. Г., с ЕГН **********, за осъждането му с присъда №276/11.11.2016г, постановена по нохд №3400/2016г. по описа на СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6