Решение № 517 от 10.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502105 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Община Пловдив, чрез главен юрисконсулт Е.П., срещу решение №261687 от 10.06.2021 г., постановено по гражданско дело №19610/2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІІІ гр. състав, с което Община Пловдив е осъдена на основание чл.213 от КЗ /отм./ вр. с §22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ /отм./ вр. с §22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ЗД “Бул Инс”АД сумата от 2 246.81 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №13991725001558, ведно с лихва за забава в размер на 685.17 лева, считано от 14.12.2014 г. – датата, на която е настъпило основание за плащане от ответника, до датата на завеждане на иска - 04.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и 641.47 лв. разноски, като до пълните претендирани суми в размер на 2 261.81 лева за главница и 685.93 лева за мораторна лихва за забава, исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдебният акт се атакува в частта, в която Община Пловдив е осъдена да заплати мораторна лихва за забава в размер на 685.17 лева. В 1 жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт в атакуваната част, като се иска отмяната в тази му част и отхвърляне на иска.

Твърди се, че съдебният акт е необоснован, не става ясно защо се приема, че лихва се дължи от 14.12.2014 г., а не от 04.12.2017 г. Иска се присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна, решението - правилно и законосъобразно в тази му част и следва да се потвърди. Претендира се присъждане на разноски, като се прави възражение и за прекомерност на разноските на другата страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от ЗД “БУЛ ИНС” АД, като и щецът твърди, че на 25.10.2013 година в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Марица - юг и ул. Йоаким Груев, е настъпило произшествие, при което МПС марка **********, управлявано от К. Д. .Т, попада в необезопасена дупка на пътното платно. Според представения протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, именно това е и причината необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Описаното МПС е със сключена застраховка “Автокаско” в ЗД ”Бул Инс” АД със застрахователна полица № Р1213000000990211596, валидна към момента на събитието. В ищцовото дружество била заведена щета №13991725001558, като след направена оценка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 246.81 лв. На основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗДП след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят 2 встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. С уведомително писмо поканили ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента претендираната сума не е възстановена, поради което предявяват претенциите си по съдебен ред. Иска се осъждане на Община Пловдив да заплати сумата 2261.81 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 685.93 лева за периода от 04.12.2014 г. (датата на падежа за плащане) до датата на завеждането на настоящия иск - 04.12.2017 г. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, като се оспорва предявения иск по основание и по размер.

Възразява за изтекла погасителна давност на претендираните суми - както на главницата, така и на претендираните лихви. ПТП е настъпило на 25.10.2013 г., като от изискуемостта на твърдяното вземане и приложения от ищеца документ за плащане до подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния давностен срок, съответно тригодишен срок за лихви. Оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка относно ПТП - на посочените в исковата молба дата и място да е имало необезопасена и необозначена дупка, както и да е настъпило описаното в исковата молба ПТП, респективно – да са нанесени описаните в исковата молба щети. Оспорва механизма на ПТП, както и наличие на причинно - следствена връзка.

Водачът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е налице съпричиняване, тъй като се е движил с несъобразена скорост и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, както и, евентуално, че не е спазил действащите правила за движение, не се е съобразил с пътната обстановка и съществуващите условия, вкл. атмосферни /чл.20 ЗДвП/, могъл е да избегне неравността и да мине през съответното място, без да навлиза през описаната неравност, включително, че не е преценил дълбочината на неравността.

Оспорват размера на претендираното обезщетение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е приета следната фактическа обстановка:

Според уведомление за щета на МПС от 25.10.2013 г. и протокол за ПТП от 25.10.2013 г., по време на движение по южната част на бул. Марица в град Пловдив, МПС „БМВ Х5“ е попаднало в необозначена и необезопасена дупка с размери 80/80 см и дълбочина 8 см с остри ръбове. При ищеца е била образувана преписка по щета, приключила с изплащане на сумата от 2 246.81 лева с ДДС на „Катра“ ЕООД гр. Пловдив, застрахован със застраховка „Автокаско“.

3

Приложена е регресна покана относно щета, според която Община Пловдив е поканена да заплати изплатената сума по застраховката в срок от пет работни дни от получаване на писмото.

От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установява, че при осъществяване на механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП, увреда и необходимост от подмяна или ремонт на всички авточасти, посочени от ищеца, е технически възможно, като предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинноследствена връзка между най-вероятния механизъм на ПТП и описаната и изплатена от ищеца щета. При отремонтиране на автомобила в представителството на марката в България стойността на ремонта е 2 246.81 лева.

Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е правилно възприета и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Решението в частта, в която е осъден ответникът да заплати изплатената от застрахователя сума, е влязло в сила. Предмет на въззивното производство, както вече се посочи, е искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че не е ясно защо се приема от първостепенния съд, че лихва за забава се дължи от 14.12.2014 г., още повече, че претенцията по исковата молба е за присъждане на такава от 04.12.2014 г. Видно от платежното нареждане (л.28 от гр.д. №85204/2017 г. на СРС), преводът е осъществен на 29.01.2014 г. Няма данни дали и кога регресната покана (л.29 от същото дело) е връчена на жалбоподателя, респективно – кога е изтекъл срокът от пет работни дни, в които страната е поканена да заплати доброволно изплатената сума по щетата. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Изводът, че следва да се уважи претенцията за мораторна лихва, е произволен – липсват доказателства страната да е изпаднала в забава, след като е поканена да заплати дължимата сума. При липса на други доказателства следва да се приеме, че Община Пловдив е поканена да заплати сумата от датата на подаване на исковата молба. Искът за присъждане на лихва за предходен период е неоснователен и недоказан – не са ангажирани доказателства за изпадане на жалбоподателя в забава, в който случай да се дължат лихви, като липсва основание за присъждането на сумата. Решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, като следва да се отмени и да се отхвърли предявения иск за заплащане на лихва за забава.

Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото –уважаване на жалбата, следва да се присъдят само в полза на жалбоподателя в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или в общ размер на 125 лв. съобразно приложения списък по чл.80 ГПК.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

4

V граждански състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №261687 от 10.06.2021 г., постановено по гражданско дело №19610/2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІІІ граждански състав, В ЧАСТТА , в която Община Пловдив е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД лихва за забава в размер на 685.17 лева, считано от 14.12.2014 г. – датата, на която е настъпило основание за плащане от ответника, до датата на завеждане на иска - 04.12.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на управление град София, бул.

Джеймс Баучер №87, ЕИК 831830482, срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, за осъждане на ответника да заплати сумата от 685.17 (шестстотин осемдесет и пет лв. и седемнадесет ст.) лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.12.2014 г. до 04.12.2017 г. върху размера на изплатеното обезщетение по щета №13991725001558, като неоснователен и недоказан.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на управление град София, бул. Джеймс Баучер №87, ЕИК 831830482, да заплати на Община Пловдив, ЕИК 000471504, направените разноски във въззивното производство в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5