Решение № 162 от 04.12.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Самоков, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200154 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Г. П. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от инж. Н. А. Н. - Заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – С., изпълняващ функциите на Директор на РДГ – С., с искане за отмяна на наказателното постановление поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Директорът на РДГ – София, като в случая при издаване на наказателното постановление, а и до приключване на съдебните прения в настоящото производство, тази длъжност се изпълнява от Заместник-директора на РДГ – София инж. Н. Н., оправомощен за това със Заповед № 694/15.8.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата страна, заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В писмени защити, постъпила в съда преди даване ход на съдебните прения, въззиваемата страна поддържа становището си 1 по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на .. г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д. Х., на длъжност „главен горски инспектор“ в РДГ – София за това, че на .. г. е установено, че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № .. г. за подотдел 696 „б“ в землището на с. М. ц., Община С. – общинска горска територия при Общинско предприятие „Общинско лесничейство – С.“, жалбоподателят И. Г. П. не е изпълнил своевременно контролните си правомощия, като е допуснал изграждането на извозни пътища с обща дължина 250 метра, които не са отразени в регистрирания технологичен план в електронната система на ИАГ и не са отразени с видим знак върху оставащите на корен дървета.

Посочено е в АУАН, че описаното нарушение е извършено в периода от 23.5.2022 г. до 11.10.2022 г. в землището на с. М. ц., Община С., в подотдел 696 „б“, поземлен имот № .. – общинска горска територия.

Също така е посочено в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.

257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.1.2012 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 12.11.2019 г.), вр. чл. 49, ал. 9 от Наредба № 8/5.8.11 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 84 от 29.9.20 год.).

В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел описаните в АУАН факти; приел е, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл.

108, ал. 2 от Закона за горите – лице, на чието име е издадено позволително за сеч № . г. за отдел .., подотдел „б“, имот № . в землището на с. М. ц., Община Самоков – общинска горска територия, не е изпълнил контролните си правомощия, като в периода от 23.5.2022 г. (датата на издаване на позволително за сеч № ..) до 11.10.2022 г.

(датата на установяване на нарушението съгласно изготвен констативен протокол № .. г.) не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина в гореописания имот, вследствие на което е допуснал да бъдат направени нерегламентирани извозни пътища с обща дължина 250 л. м., които не са отразени в одобрения технологичен план, който е регистриран в електронната система на ИАГ, както и че същите не са ограничени с видим знак върху оставащите на корен дървета;

2 квалифицирал е това деяние като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл.

2, т. 1, предл. 1, вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.1.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 5.8.2011 г. за сечите в горите и за това административно нарушение е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 300,00 лв.

В административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Първо, между АУАН и НП липсва единство относно формата на изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, за което същият е санкциониран с обжалваното НП. В АУАН е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил своевременно контролните си правомощия, като е допуснал изграждането на извозни пътища с обща дължина 250 метра, които не са отразени в регистрирания технологичен план в електронната система на ИАГ и не са отразени с видим знак върху оставащите на корен дървета. От тази словесна формулировка следва, че на жалбоподателя е вменено несвоевременно изпълнение на контролните му правомощия, т. е. че той е изпълнил свои контролни правомощия, но не своевременно, което е една от формите на изпълнително деяние на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). В НП административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят изобщо не е изпълнил своите контролни правомощия като не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина в горецитирания имот, вследствие на което е допуснал да бъдат направени нерегламентирани извозни пътища с обща дължина 250 л. м., които не са отразени в одобрения технологичен план, който е регистриран в електронната система на ИАГ, както и че същите не са ограничени с видим знак върху оставащите на корен дървета.

Несвоевременното изпълнение на контролни правомощия и пълното им неизпълнение са съществено различни форми на изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. второ, т. 1 от ЗГ, осъществяват се чрез различно фактическо поведение и липсата на единство между АУАН и НП относно това в коя от тях е извършено административното нарушение поражда съществена неяснота в административнонаказателното обвинение. Формата на изпълнителното деяние на нарушението е всякога съществен елемент от административнонаказателното обвинение и различното й посочване в АУАН и в НП нарушава правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност с АУАН и в последствие е административно наказан с НП и да организира защитата си срещу фактическите констатации на актосъставителя и на наказващия орган и срещу правните изводи на последния.

3

На второ място, едва за пръв път в НП е посочено в какво се изразява конкретното неизпълнение (според формулировката на изпълнителното деяние на нарушението в НП) на контролни правомощия, вменено на жалбоподателя – да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина в горецитирания имот. В АУАН не е посочено какви свои контролни правомощия не е изпълнил своевременно жалбоподателят (според формулировката на изпълнителното деяние на нарушението в акта) – описан е само твърдяният резултат от това и са посочени чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл. 49, ал. 9 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите като нарушени с деянието разпоредби.

Преди всичко, конкретните контролни правомощия, за чието изпълнение деецът бездейства, също са елемент от обективната страна на административното нарушение като предмет на нарушението и това обстоятелство следва да бъде предявено на жалбоподателя още със съставянето на АУАН срещу него. В противен случай правото му на защита в административнонаказателното производство се нарушава, тъй като той е лишен от възможността да научи за какво административно нарушение е обвинен и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да възрази срещу констатациите на актосъставителя, тъй като в случая те изобщо липсват в тази насока.

Наред с това, освен че в Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите няма чл. 49, ал. 9, следва да се посочи и това, че чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии установява задължение за лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. То е конкретен израз на задължението по чл. 108, ал.

3 от ЗГ на лицето, на което е издадено позволително за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, но не е негово контролно правомощие. Контролното правомощие е конкретна призната от закона и скрепена с публично-правна санкция възможност за действие, т. е. право, което оправомощеният субект – лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч – е длъжен да упражни, за да изпълнява задължението си за контрол и предприемане на мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина по чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Така е видно, че разликата между контролни правомощия и задължения е съществена и съвсем не случайно те са обособени като самостоятелни алтернативни предмети на неизпълнение в състава на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Цялостното съдържание на АУАН и НП не отстранява неяснотата и противоречието относно предмета на вмененото на жалбоподателя неизпълнение (или несвоевременно изпълнение) – словесно е посочено в АУАН и в НП, че такъв предмет са контролни правомощия на жалбоподателя, а като нарушени с деянието му са посочени разпоредбите на чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2012 г. за 4 контрола и опазването на горските територии, които му вменяват задължения.

На трето място, дори да се приеме, че посочването в АУАН на несъществуваща разпоредба на чл. 49, ал. 9 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите като нарушена с деянието, се дължи на техническа грешка и че тази грешка е коригирана в НП с посочване на чл. 50, ал. 9 от същата наредба, това също не допринася за яснота на административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя. Член 50, ал. 9 от цитираната наредба гласи, че новосъздадените извозни пътища, технологичните просеки и трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху оставащите на корен дървета. В нея обаче не се съдържа никакво контролно правомощие за лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч.

И на последно, но не по значение място, посочването в НП на две разпоредби с различно съдържание – чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.1.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 5.8.2011 г. за сечите в горите, за които се твърди да са нарушени от жалбоподателя, обосновава извода, че на жалбоподателя са вменени две отделни деяния: 1.) да е допуснал изграждането на извозни пътища в отдел .., подотдел „б“ в землището на с. М. ц., Община С. с обща дължина 250 линейни метра, които не са отразени в одобрения технологичен план, който е регистриран в електронната система на ИАГ и 2.) да е допуснал тези извозни пътища да не са ограничени с видим знак върху оставащите на корен дървета. За тези отделни нарушения на жалбоподателя е наложено едно административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лв.