Решение № 278 от 02.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Х., 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20235600100524 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от Я. Г. Я. от с. В.П., община Л., Хасковска област, представляван от адв. С. М. от АК-Х.. С исковата молба, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Община - Л.. Ищецът претендира сумата 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 29.07.2018 година и причинило смъртта на Г. Д. Г. (племенник на ищеца); сумата 47160 лева – обезщетение за забава върху главницата от 150 000 лева, за периода 31.07.2020 година до 31.07.2023 година; законната лихва върху главницата 150 000 лева от датата на завеждане на исковата молба 31.07.2023 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е вуйчо на Г. Д. Г., б.ж. на град Свиленград, починал при ПТП, настъпило на 29.07.2018 година. Твърди следния механизъм на ПТП: На посочената дата, следобед, в село В.П., община Л., област Х., на улица пред дома на В. Г. Г., Г. Г. управлявал състав от пътни превозни средства - трактор марка “И.“ (*******), модел *******, с прикачено към него ремарке, натоварено с оборска тор. В това време състоянието на пътната настилка, по която се движил водачът Г., било много лошо - с изцяло изронено асфалтово покритие и с налична дупка, заемаща на ширина почти 1 цялото пътно платно. Тази дупка се формирала и била налична години преди процесния инцидент и това правило улицата, по която се движил пострадалият, негодна за безопасно преминаване и ползване от каквито и да е МПС. Създадените от състоянието на пътя опасности налагали - при всяко преминаване водач на МПС да избира такъв маршрут, който да е изцяло или частично безопасен за управляваното от него МПС. Г. Д. Г., управлявайки трактора с прикаченото към него ремарке, предприел маневра, с която целял да преодолее процесното препятствие на пътя. Тракторът преминал през дупката, след което започнало преминаването и на тегленото от трактора ремарке, но лявото колело на ремаркето осъществило контакт с челния борд на дупката, това оказало допълнително съпротивление върху ППС-то и в резултат на това теглещият трактор преустановил движението си. За да се опита да преодолее съпротивлението и да премине ремаркето през дупката, водачът на трактора потеглил повторно, но поради съпротивлението, което оказвал бордът на дупката, тракторът се преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела. Вследствие на това тракторът се преобърнал върху предния край на ремаркето, като водачът Г. останал притиснат между него и превозвания в ремаркето товар - кормилната уредба на трактора го притиснала в зоната на гръдния кош, а непосилната тежест на обърналото се върху него МПС довела до загиването на водача Г..

Ищецът настоява, че процесното препятствие на пътя (дупка) е съществувала на пътното платно от много дълго време преди посоченото ПТП. Тази дупка се била разраснала до такива дълбочина и размери поради неизпълнение от страна на собственика на пътя на задълженията му по чл.

167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Общината била задължена да осъществи ремонт и поддръжка на тази общинска улица, като в тези задължения се включвали дейностите по полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация, както и задължения за сигнализиране на препятствията и отстраняването им във възможно найкратък срок. Починалият праводател на ищеца бил опитен водач на МПС дълги години работел като шофьор на товарно МПС, но въпреки това при преминаване на процесното препятствие на пътя се стигнало до вредоносния резултат - реализация на ПТП и настъпване на смъртта му.

Обосновавайки пасивната материалноправна легитимация на ответника Община Л. ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т.2 връзка чл. 3, ал.2, т. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка § 7, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Настоява, че процесната улица, която била в рамките на населеното място и не съставлявала част от републиканската пътна мрежа, представлявала публична общинска собственост. Ето защо Общината била длъжна да управлява предоставената й собственост в интерес на териториалната общност и с грижата на добър стопанин - чл. 140 от Конституцията на Република 2

България и чл. 11, ал.1 от ЗОС. Поради неизпълнение на посочените задължения се достигнало процесния деликт, ето защо била налице причинноследствена връзка между деликта и неизпълнение задълженията на стопанина на пътя - Общината. С допълнителна молба (л.55) ищецът уточнява, че основава претенциите си на твърдение за бездействие от страна на ответника Община – Л. при изпълнение на задължения, които произтичат за Общината, като стопанин на пътя, от закона.

Ищецът твърди, че във връзка със смъртта на Г. Д. Г. за него настъпили неимуществени вреди: Починалият бил дете на сестра му и отношенията помежду им били изключително близки. Това се обяснявало с обстоятелството, че ищецът нямал свои деца, възприемал децата на сестра си като свои и изцяло разчитал на подкрепата от страна на Г. Г.. Те живеели заедно в град Свиленград като едно разширено семейство, взаимно се подкрепяли, събирали се заедно по празниците или на гости през почивните дни. Между ищеца и неговия племенник имало изградена изключително силна и дълбоко емоционална връзка, характеризираща се с изключителна обич помежду им, с уважение и привързаност. Ето защо, загубата се отразила изключително негативно на ищеца, който загубил не само финансовата, но и емоционалната му подкрепа и грижите. Психичното му здраве се влошило, ищецът станал затворен, съкрушен и това състояние продължавало и до настоящия момент. Тези си страдания ищецът оценява на исковата сума 150 000 лева.

Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е съединена с тези за лихви с правно основание ч л . 86 ЗЗД: за сумата 47160 лева – обезщетение за забава върху главницата от 150 000 лева, за периода 31.07.2020 година до 31.07.2023 година, т.е. за три години назад преди датата на подаване на исковата молба; законната лихва върху главницата 150 000 лева от датата на завеждане на исковата молба 31.07.2023 година до окончателното разплащане. Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.

Заема становище за неоснователност на предявените искове. На първо място оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като се позовава на приетото с ППВС № 4/25.V. 1961 г., ППВС№ 5/24.Х1.1969г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че между ищеца и починалото лице (вуйчо и племенник) не е била налице близка емоционална връзка, която да обосновава по изключение репарирането 3 на претендираните с ИМ вреди. Искът се оспорва по основание и размер.

Ответникът твърди, че настъпването на ПТП и последвалия вредоносен резултат се дължи изцяло и само на поведението на Г. Г. като водач на МПС и допуснатите от него груби нарушения на Закона за движението по пътищата.

Твърди, че от страна на Община Л. не е налице деликт - виновно, противоправно Д.ие, което да стои в причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на Г. Г.. Заявява, че въвежда възражение за съпричиняване - твърди, че с допуснатите от загиналия Г. Г. груби нарушения на Закона за движението по пътищата същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с повече от 98 %. Във връзка с въведените от него възражения настоява, че ако загиналият беше спазил правилата за движение, то ПТП не би настъпило: Г. Г. нямал право да управлява посочения в исковата молба трактор с прикаченото към него ремарке за лек автомобил, натоварено с оборска тор. Същите не били регистрирани и движението им по пътищата било забранено. В нарушение на правилата за движение тракторът теглил ремарке за лек автомобил, като превозваният товар надвишавал допустимата максимална маса на трактора и ремаркето. Г. Г. управлявал МПС-трактор с прикачено ремарке, след употреба и под въздействието на алкохол - 0,26 промила в кръвта, което повлияло негативно върху способностите му на шофьор - довело е до неправилна преценка, поемане на рискове при шофирането и неправилни маневри. Управляваният от Г. Г. трактор и ремарке били технически неизправни - без преглед, установяващ техническата им изправност. Починалият имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от улицата в района на произшествието и да предотврати настъпването на произшествието, като спазва правилата за движение и не създава предпоставки за възникването му, чрез избор на подходящ коридор за движение и подходящ скоростен режим, който да му гарантира преодоляването на наклона на изкачване на пътя без превключване на предавки и спиране. Загиналият знаел, че при неправилно натоварване на трактора, още повече с прикачено ремарке на лек автомобил, има опасност тракторът да се обърне при изкачване по наклона. В деня на инцидента - 29.07.2018г. няколко пъти бил минал със същите трактор и ремарке, натоварено с оборски тор по същата улица и неравностите по нея.

С тези доводи ответникът настоява, че причината за възникването на ПТП и последвалия го вредоносен резултат се корени в поведението на самия пострадал Г. Г. и конкретно – допуснати от него нарушения на правилата за движение - чл.5, ал. 3, т.2 от ЗДвП, чл.140 oт ЗдвП, чл.20. ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл. 126 от ЗдвП.

Алтернативно, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се оспорва и по размер. Ответникът намира претендираното обезщетение за завишено по размер и несъобразено с критериите за определяне на справедливо обезщетение, както и с приноса на загиналият водач.

4

С тези и останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените (в копие) материали на ДП № 369/2018 година по описа на РУ-Свиленград, обсъдени в съвкупност със заключението на САТЕ с в.л. М., се установява, че Г. Д. Г., б.ж. на град Свиленград е починал при ПТП, настъпило на 29.07.2018 година, при следния механизъм: На посочената дата, следобед, в село В.П., община Л., област Х., на улица пред дома на В. Г.

Г., Г. Г. управлявал състав от пътни превозни средства - трактор марка “И.“ (*****), модел ******, с прикачено към него ремарке, натоварено с прясна оборска тор. Движил се нагоре по улица с надлъжен наклон на изкачване средно 20-22% и стигащ на места до 26-27%, с разрушена и липсваща асфалтова настилка. В процеса на движение при изкачване по наклона, тракторът е преминал през дупка, разположена на платното за движение, като при контакт с челния борд на дупката тракторът е спрял. При опит за потегляне от място по наклона, за да продължи изкачването, тракторът се е преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела, като при преобръщането на трактора Г. Д. Г. е бил затиснат между трактора и ремаркето. Кормилната уредба на трактора го притиснала в зоната на гръдния кош, а непосилната тежест на обърналото се върху него МПС е довела до асфикция и настъпването на неминуема смърт на водача Г..

С постановление от 19.09.2019 година, постановено от прокурор в Окръжна прокуратура - Х., наказателното производство по ДП № 369/2019 година по описа на РУ МВР- Свиленград е прекратено. За да достигне до този резултат, органът на досъдебното производство е приел, че така настъпилото ПТП се дължи изцяло на действията на водача на трактора, без фактическа и правна възможност да се търси отговорност от трето лице.