Решение № 61 от 30.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002901298 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 48, вр. с 47, ал. 1, т. 2 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.

Образувано е по искова молба, подадена от „КАЛЦИТ“ ЕООД, ЕИК:

832047845 срещу „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 121112943, с която е предявен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 31.07.2023 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата - София по вътрешно арбитражно дело № 56 по описа на арбитражния съд за 2022 г., допълнено с допълнително решение по същото арбитражно дело от 30.08.2023 г. /също предмет на настоящото производство, съобразно молба на ищеца от 04.09.2023 г./, в съответните им части, с които арбитражният съд е осъдил ищеца „КАЛЦИТ“ ЕООД да заплати на ответника в настоящото производство и ищец в арбитражното такова „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 121112943, сумата 118258.81 лв. главница, представляваща неплатени СМР по договор между страните от 17.06.2019 г. и т. 5 от Допълнително споразумение към него от 26.07.2021 г., формирана от 25416.67 лв. остатък от плащане на ДДС, 14421.07 лв. остатък от първо плащане на главница и 78421.07 лв.

1 неплатена втора част от главницата, ведно със законната лихва върху сумата 118258.81 лв., считано от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 5912.93 лв., представляваща неустойка по чл. 30 от процесния договор за забава в плащане на разсрочените задължения по т.

5 от допълнителното споразумение, формирана от 1270.83 лв. забава за плащане на ДДС, 751.05 лв. неустойка за забава на плащането на първата вноска от главницата за периода 01.09.2021 г. до 20.10.2021 г. и 3921.95 лв. за забавено плащане на втората част от главницата за периода от 01.11.2021 г. до 20.12.2021 г., както и сумата 10533.50 лв. арбитражни разноски, включително за процесуална защита по компенсация.

В исковата молба се излага, че между страните по договор за строителство от 17.06.2019 г. и допълнително споразумение от 26.07.2021 г. не е налице валидно /ясно, недвусмислено и еднозначно/ арбитражно споразумение, от което да произтича компетентността именно на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата да разгледа правния спор, поради което ищецът твърди, че в случая е налице основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА решението на арбитражния съд по съществото на спора да бъде отменено.

Твърди се, че съобразно практиката на ВКС минималното необходимо съдържание на арбитражното споразумение следва да включва недвусмислено обозначение, индивидуализиране на предпочетената от страните институция; избраният по волята на страните недържавен правораздавателен орган следва да бъде ясно посочен, индивидуализиран чрез белезите, съдържащи се в арбитражното споразумение; когато арбитражното споразумение предвижда разрешаването на спора от арбитражна институция, но не съдържа белези, по които постоянно действащият арбитраж да бъде индивидуализиран, самата арбитражна клауза е недействителна /решение № 24 от 08.03.2019 г. по т.д. № 2761/2018 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./

Според ищеца процесният договор между страните и в частност чл. 31 от него /на която договорна разпоредба според ищеца арбитражният съд е основал компетентността си да разгледа спора/, не представлява валидно арбитражно споразумение, от което да произтича 2 компетентността на Арбитражния съд при Българската търговскопромишлена палата, тъй като: 1. Използваната абревиатура „АС“ не означава само и единствено „арбитражен съд“. 2. Сезираният арбитражен съд е такъв при Българската търговско-промишлена палата, а не на палатата, какъвто различен съюз е използван в чл. 31 от договора и докато съюзът „при“ отразява независимостта на арбитражната институция, използваният съюз „на“ показва подчиненост в структурата на друг горестоящ орган, какъвто Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата не е и нито един правораздавателен орган не би могъл да бъде. 3.

Абревиатурата на органа, при който функционира сезираният арбитражен съд, е БТПП, а не БТТП, каквато различна абревиатура е вписана в договора. В тази връзка се критикува изводът в арбитражното решение в обосноваване компетентността на арбитража, основан на решения на ВКС, в които била допусната същата грешка, като се сочи че в същите освен съкратено, е налице и пълно изписване на наименованието на арбитражната институция, както и употреба на правилния съюз „при“, а не „на“. 4. Не е посочен адреса на арбитражната институция, а само бланкетно е отбелязано „гр. София“, въпреки че в гр.

София имат седалище десетки арбитражни съдилища, разглеждащи търговски спорове. 5. Неверен е изводът на решаващия орган в обосноваване компетентността му, относно несъществуването на арбитражен съд със седалище в гр. София със сходна абревиатура, като се сочи, че например Българо-туркменистанската търговска палата /регистрирана като сдружение с наименование

„Българотуркменистанска индустриално търговска палата“/, има ако не напълно, то най-малко сходна абревиатура с използваната в договора БТТП, седалището е в гр. София и дейността включва организиране на инцидентен арбитраж /ad hoc/, и помирителни производства за доброволно уреждане на спорове. 6. В поместената на сайта на самия сезиран арбитражен съд препоръчана арбитражна клауза, наименованието на арбитражния съд е изписано изцяло, без никакви съкращения и абревиатури, именно защото избраната от страните арбитражна институция следва да е ясно и недвусмислено индивидуализирана. 7. Бланкетното споменаване в чл. 31 от договора на 3

„правилник“ на неясно индивидуализирана институция не е достатъчно да обуслови компетентността именно на сезирания арбитражен съд, който необосновано е приел, че клаузата съдържа препращане именно към неговия правилник, тъй като всички институции, дори не само арбитражните такива, имат правилници, а в препоръчаната от този съд арбитражна клауза, наименованието му е изписано изцяло. 8. В клаузата на чл. 31, а и в договора въобще не се съдържа думата „арбитраж“, нито нейни производни, нито дори нейни синоними, а според практиката на ВКС, дори когато изразът „арбитражен съд“ изрично се съдържа в договора, но конкретната арбитражна институция не е надлежно индивидуализирана, арбитражната клауза е недействителна и спорът не може да бъде разгледан от какъвто и да било арбитраж. 9. В представената по делото и съдържаща се в арбитражното дело покана за доброволно изпълнение, изпратена от ответника до ищеца през м. февруари 2022 г., се съдържа изрично писмено признание от противната на ищеца страна, че споровете между страните ще бъдат разглеждани „по съдебен ред, съгласно българското законодателство“. Доводът на арбитражния състав, че арбитражното производство също е „съдебен ред“ е очевидно неоснователен, в доктрината арбитражното производство е определяно като несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж, в актуалната си практика ВКС приема, че актовете на арбитражния съд, постановени в арбитражния процес, са несъдебни, а правилникът на АС при БТПП не е част от българското законодателство по аргумент от чл. 1а ЗНА. 10.

Клаузата на чл. 31 от договора визира „Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него“, докато и в исковата молба, по която е образувано арбитражното производство, и в арбитражното решение изрично е посочено, че сумата от 118258.81 лв. се претендира на основание чл. 5 от допълнителното споразумение от 26.07. 2021 г., с което според ищеца страните са новирали задълженията си по договора, като предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите правоотношения именно тя има правно значение, в какъвто смисъл е особеното мнение на член на арбитражния състав.

Допълнителното споразумение не съдържа арбитражна клауза, нито препраща към чл. 31 от договора, поради което и спорът относно 4 дължимата на основание чл. 5 от споразумението сума не подлежи на разглеждане от арбитраж.

Позовавайки се на изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗЗД при тълкуването на договорите да се търси действителната обща воля на страните, ищецът излага, че никога не е изразявал воля евентуални спорове по договора и/или допълнителното споразумение да бъдат решавани именно от Арбитражния съд при Българската търговскопромишлена палата. Според него ирелевантно е дали е изразил воля споровете да бъдат разрешавани от друг арбитражен орган или се е примирил с наличието на негодна псевдо-арбитражна клауза, което би довело до разрешаването им от държавен съд. В този смисъл оспорва като абсурден доводът на решаващия орган, че следвало да посочи кой конкретен арбитражен съд според него бил обозначен с използваната абревиатура, тъй като обстоятелството, че арбитражният съд не е ясно и недвусмислено индивидуализиран, е достатъчно да дерогира неговата компетентност. Отново се сочи, че в изпратената му покана за доброволно изпълнение противната нему страна е обективирала недвусмислена воля споровете да бъдат разглеждани по съдебен, а не по извънсъдебен, арбитражен ред, което съвпадало и с неговата - на ищеца воля, а всички изтъкнати множество несъответствия и неясноти, разгледани в тяхната съвкупност /а не само използваната абревиатура/, не биха могли да представляват просто една „очевидна техническа грешка“, както в опит да ги омаловажи неправилно е приел решаващият орган в атакуваното арбитражно решение, а са съществени правни пороци, които имат важно правно значение с оглед необходимостта да бъде установена категорично общата воля на страните.

Ищецът заявява, че в инициираното арбитражно производство своевременно, в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА – още с отговора на исковата молба, е релевирал подробно обосновано възражение, че сезираният арбитражен съд не е компетентен да разгледа спора, но въпреки това арбитражният съд е приел, че е компетентен да го разгледа, в противоречие с принципите на правовата държава и в нарушаване на интереса и на двете страни същият да бъде разгледан в триинстанционно съдебно производство, проведено пред държавен съд, а не в едноинстанционно несъдебно такова, окончателното решение по 5 което дори не подлежи на съдебен контрол относно неговата правилност.

Иска се отмяната на атакуваното арбитражно решение /и допълващото го такова/ в осъдителните им части, претендират се разноски.

В отговор на исковата молба ответникът в производството, ищец в арбитражното такова оспорва иска и моли за отхвърлянето му, претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Искът, като предявен от легитимирана страна и в преклузивният, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок, е процесуално допустим.

По същество същият е неоснователен.

От представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на същата, и от наличните, и приети в настоящото производство, съдържащи се в приложеното вътрешно арбитражно дело № 56 по описа за 2022 г. на Арбитражен съд при Българската търговскопромишлена палата /АС при БТПП/ – София, писмени доказателства – всички неоспорени от страните, се установява, че соченото арбитражно дело е образувано по адресирана до Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата искова молба, депозирана от ответника в настоящото производство „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на 14.07.2022 г., с която е предявен срещу ответника в арбитражното производство и ищец в настоящото „КАЛЦИТ“ ЕООД, иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 294 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 127515.99 лв., от които 118258.81 лв. – главница, 5912.03 лв. – неустойка и 3344.25 лв. – мораторна неустойка.

В исковата молба се излага, че искът е основан на сключени между страните договор за строителство от 17.06.2019 г. и допълнително споразумение към него от 26.07.2021 г., задълженията на ищеца в арбитражното производство по които са изпълнени, а ответникът е останал задължен с исковите суми, които дължи по силата на процесните договор и допълнително споразумение, но не ги е заплатил.