Решение № 1740 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1740 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20263110100794 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба вх. № 9011/04.02.2026 г., представена с превод на латвийски език с молба от 18.02.2026 г., подадена от М. М. С., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на детето М. Е. З., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Е. З., роден на ********** г., както следва: ответникът да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителите; да му се забрани да приближава молителите на разстояние по-малко от 100 метра, жилището им, находящо се в гр. А., както и местата им за социални контакти и отдих, както и временно да бъде определено местоживеенето на детето М. при неговата майка, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН, като срокът на мерките бъде максимално предвиденият в закона такъв.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката излага, че с ответника са родители на малолетното дете М. Е. З., родено на **** г. Между страните има висящо дело за родителски права по чл. 127, ал. 2 СК – гр. д. № 10490/2025 г. по описа на РС – Варна, 30 състав. С определение № 16845/03.12.2025 г. по това дело са постановени привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права по отношение на момчето са предоставени на майката. Посочва, че в влязло в сила решение от 30.12.2025 г. на Рижки градски съд по дело № С771840625, С-18406-25/39, е установено, че малолетният е незаконно отвлечен в Република Латвия и задържан там без нейно съгласие, като е потвърдено осъщественото от страна на бащата „родителско отвличане“. По този начин ответникът нарушил правото й на ефективно упражняване на родителските права и задължения, предизвиквайки тежък синдром на родителско отчуждение у детето спрямо нея като негова 1 майка. Детето било върнато в Република България едва на 01.02.2026 г.

Твърди, че по време на делото, тя и нейните родители неколкократно ходили в Република Латвия, за да разговарят с бащата, но безуспешно, като в повечето случаи не им давал да видят детето. През по-голямата част от времето ответникът бил в Норвегия, където работел, а детето бил оставил на грижите на неговите родители в Република Латвия. Излага, че детето е заминало за кратка почивка на 11 май 2025 г. с баща си в Република Латвия, но последният не го върнал в страната както се били уговорили, а именно до 21 август 2025 г.

Само единствено бързата и навременната й реакция и завеждането на дело по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. предотвратило противозаконната смяна на постоянното пребиваване на детето й. През това време бащата посредством документ с невярно съдържание, а именно декларация от 20.10.2025 г., е декларирал, че само и единствено той е носител на родителските права и отговорности, като на 21.10.2025 г. е регистрирал детето като латвийски гражданин и с латвийска националност. Поддържа, че детето винаги е имало само и единствено българско гражданство. Счита, че е налице конкретен и явен риск от повторно отвличане на детето от Република България. Поддържа, че спрямо нея и детето е извършено психическо домашно насилие. В периода от 01.11.2025 г. до 01.02.2026 г. ответникът умишлено я лишил от правото й да упражнява ефективно родителските си права и задължения, да вижда и отглежда детето си, което предизвикало у нея трайно безпокойство, страх, чувство на безпомощност, тревожност, нервност и безсъние. В периода от 01.08.2025 г. – 01.02.2026 г. ответникът умишлено е лишил детето им от правото му на семеен живот с майка му, което предизвикало у детето трайно чувство на безпокойство, страх, чувство на безпомощност, тревожност, нервност и безсъние, съответно тежък синдром на родителско отчуждение спрямо нея като негова майка.

По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от процесуалния й представител – адв. С. С., който поддържа молбата и моли да бъдат наложени исканите мерки за защита спрямо ответника.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не е изразил становище по молбата.

ДСП – Варна депозира нарочна молба, в която поддържат, че ако в хода на съдебното производство се установи, че с действията си бащата е лишил М. от полагане на грижи от неговия основен и законно определен родител – г-жа М. С. за дълъг период от време, като с това е допринесъл за възникването на трайно безпокойство, страх и тревожност у майката и е предизвикал емоционална нестабилност и стрес у детето, то молбата е основателна. По отношение на вида на мярката и срока на нейното изпълнение предоставят на съда.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба за налагане на мерки за защита изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 3 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН.

2

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изисквания за редовност и срочност по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

След служебна проверка и запознаване с материалите по воденото между страните гр. д. № 10490/2025 г. по описа на ВРС, 30 състав, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, се установява от представеното там удостоверение за раждане, че М. М. С. и Е. З. са родители на общото им дете М. Е. З., родено на ****г.

Видно от представеното определение по посоченото гр. д. № 10490/2025 г. по описа на ВРС, 30 състав, са определени привременни мерки, на основание на чл. 127, ал. 3 СК, по силата на които упражняването на родителските права над детето М. Е. З. са предоставени на майката М. М. С., при която е определено и неговото местоживеене. На бащата Е. З. е определен режим на лични отношения с момчето и е осъден да заплаща издръжка в негова полза.

От представеното влязло в сила и необжалвано решение на Рижки градски съд от 30.12.2025 г. по дело № С771840625, С-18406-25/39, постановено в съответствие с Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца и Регламент /ЕС/ № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца /Регламент Брюксел IIб/, се установява, че ответникът Е. З., е задължен незабавно, но не по-късно от 30 дни от датата на влизане на решението, да върне в България детето М. Е. З., родено на **** г.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Б. С., майка на молителката и баба на детето М., които съдът цени изцяло въпреки евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, доколкото същите са ясни, логични, последователни и подкрепени с останалия събран в производството доказателствен материал.

Съгласно същите, всичко започнало от пролетта на миналата година /2025 г./, когато бащата поискал да заведе внука й в Латвия, за да го видят неговите роднини, с уговорката, че ще го върне преди края на м. август, тъй като имали закупени билети за семейно пътуване до друга държава – Италия, където били поканени на сватба на техен роднина. Тръгвайки, той не пожелал дъщеря й да отиде с него поради финансови съображения, при което молителката заминала да работи в Норвегия през този период. До началото на м. август всичко било наред, чували детето, пишели си с бащата и бабата по бащина линия. След това ответникът им заявил, че е претърпял тежка интервенция и има забрана за летене, поради което не може да върне детето.

Предложили му вариант съпругът на свидетелката /дядото по майчина линия/ да отиде до Латвия и въпреки противопоставянето съпругът й отишъл поне да види детето. Тъй като при пътуването им до Италия бащата и детето ги нямало, започнали да се плашат, че нещо неприятно се случва и тогава потърсили услугите на адвокат. Образували делото по Хагската конвенция, съответно това в България за предоставяне упражняването на родителските права. При въпроси от тяхна страна кога бащата има намерение да върне детето, той отговарял „Това ще реши съдът“. Към началото на м. ноември 3 дъщеря й започнала да има съмнения, че бащата не е с детето. Всичко започнало с нейни сънища, след което познати от Норвегия й потвърдили със снимки и чатове, че бащата всъщност от известно време работи в Норвегия.

Много се уплашили и по-най бързия начин организирали пътуване до Латвия.

Уведомили местните социалните служби, Закрила на детето, за да могат да им окажат съдействие. Първият път, когато дъщеря й видяла детето, това станало на 27.11.2025 г. след стотици молби и жалби до институциите. Срещата станала възможна само след намесата на омбудсмана. При срещата детето било леко притеснено, след което спокойно започнало да общува с майка си.

Дори си било приготвило чантичката с дрешките и искало да тръгне с майка си и дядо си /съпругът й, който придружавал молителката/, като стояло около 10 минути в дядо си и отказвало да се върне обратно.

Свидетелката излага, че детето реално го върнали в страната на 02.02.2026 г. Това станало след решението на съда в Рига по Хагското дело.

Детето го приели в тяхната Социална служба, на 29.01.2026 г., като тази дата била избрана от бащата, който неправилно бил разчел крайния срок, в който трябвало да върне детето. То при предаването реагирало като зрял човек – било много спокойно, адекватно, въпреки възрастта си. Само се сбогувало с всичките си роднини – с бабата, с лелята и с баща си и се върнато отново при тях. Според свидетелката, предаването минало много добре. Още в началото момчето отишло при майка си и протегнало ръце да го вземе. След прибирането му в България, детето било толкова спокойно, че дори имали известни притеснения, че нещо не е наред, тъй като то се държало така сякаш никога не се е отделяло от дома си.

Съгласно свидетелските показания, през цялото време майката имала спастична кашлица, която по никакъв начин не могли да излекуват. Същата отшумяла в мига, в който се върнали с детето, буквално от раз. През цялото време молителката имала много безпокойства, сънувала едни и същи сънища, че бащата в различни ситуации идва и взема детето и че тя повече не го вижда. И в момента има сериозни опасения за дъщеря си, предвид и неадекватното поведение на ответника.

Свидетелката смята, че начинът на живот на бащата не е нормален, не включва грижи за детето. В Латвия е било оставено на грижите на бабата по бащина линия. След завръщането му в страната, през два-три дни ответникът проявявал инициатива и търсел детето чрез социалните мрежи, но с течение на времето разделил това, като дори дъщеря й му звъняла и го питала дали иска да види детето. Не е идвал в страната, за да осъществява определения му режим на лични контакти.

Свидетелката посочва, че по препоръка на процесуалния й представител молителката сключила договор със Закрила на детето след завръщането й с детето в България. Били проведени множество сеанси, както само с нея, така и заедно с момчето, така е и до настоящия момент. Било констатирано, че детето е привързано към майката, че няма видим стрес, когато е до нея.

Свидетелката заявява още, че финансово цялата тази ситуация около завръщането на детето в страната, без хонорара за адвокат, им струвало над 7000 евро. Не могат още веднъж да си позволят това.

От представения договор № 600/16.03.2026 г. за предоставяне на социални услуги в „Център за обществена подкрепа“, сключен между Център за обществена подкрепа – Община Аксаково и молителката М. М. С., лично и като родител на детето М. Е. З., се установява, че са предоставени социални 4 услуги по програма „Информиране и консултиране“. Изготвен е Индивидуален план за подкрепа на малолетния, включващ психологически консултации с цел изграждане на чувство за сигурност и привързаност в семейна среда, предвид раздялата с биологичната майка; индивидуална работа с психолог за развиване на личностния потенциал и идентичност; развитие на когнитивните процеси, в това число подобряване на комуникативните умения на български език.