Решение № 348 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110120204 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от ............. с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. Д. Н., А. Д. Н. и Б. К. Б., наследници на Е. Й. Б. за сумата 726,67 лева, включваща 549,15 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. за имот, находящ се в г.............. с абонатен №..........., сумата 161,94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.03.2024 г., сумата 11,67 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 и сумата 3,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 20.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията като сумите се претендират разделно от всеки от ответниците при следните квоти: Г. Д. Н. – 1/3, А. Д. Н.

– 1/3 и Б. К. Б. – 1/3.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като наследници на Е. Й. Б., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба единствено от ответника Г. Д. Н., която оспорва основанието за дължимост на сумите като твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Позовава се на изтекла в нейна полза погасителна давност. Оспорва вземанията за услугата дялово разпределение като твърди, че е извършвано от трето за делото лице. Оспорва и дължимостта на обезщетенията за забава.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за коието представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците А. Д. Н. и Б. К. Б. не са депозирали отговори на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, а и след това.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ........... изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото като доказателство е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 28.12.1990 г. на ОбНС „Н“, видно от който Е. Й. Б. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр.

.............. От приобщените по делото личен картон от ЕСГРАОН на Е. Й. Б. и Справка, направена по реда на Наредба №14/18.11.2019 г. се установява, че към датата на закупуване на процесния недвижим имот Е. Й. Б. се е намирала в брак с К А.ов Б., за което е съставен Акт за граждански брак №3163 от 05.09.1986 г. от С-.............. При тези данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК‘85 (отм.) съдът приема, че правото на собственост върху процесния имот е принадлежало на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобито жилището. По делото нито се твърди, нито се установява собствеността върху процесния имот да е прехвърлена преди исковия период. Предвид това съдът приема, че през исковия период Е. Й. Б. и К А.ов Б. са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в качеството 2 им на собственици на имота респ. между тях и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.

Със смъртта на К А.ов Б. на 02.06.2022 г. е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради което и Е. Й. Б. е придобила ½ идеална част от имота по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеална част е включена в наследството на К А.ов Б. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругата Е. Й.

Б. и неговите деца - Р К Б. и Б. К. Б. при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН като всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 идеална част. След смъртта си на 20.04.2023 г.

Е. Й. Б. е оставила за свои законни наследници децата си Г. Д. Н., А. Д. Н. и Б. К. Б. съгласно удостоверение за наследници от 15.05.2024 г., издадено от С........, район Н. Притежаваните от нея 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот са преминали в патримониума на нейните деца при равни квоти съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН.

При това положение правото на собственост се притежава от Р К Б. в размер на 3/18 идеални части, Г. Д. Н. и А. Д. Н. в размер на по 4/18 идеални части и Б. К. Б. в размер на 7/18 идеални части, до размера на които квоти следва да се ангажира отговорността на ответниците за заплащане на исковите претенции. След смъртта на родителите им притежаваните от тях имуществени права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на техните наследници. В подкрепа на този извод следва да се цени и представения по делото договор за дарение от 30.10.2023 г., по силата на който ответникът А. Д. Н. дарява притежаваните от нея 2/9 (4/18) идеални части от правото на собственост върху апартамент №48, находящ се в гр. ............... на своите племенници.

Следва да се посочи, че разпореждането с правото на собственост след исковия период не освобождава ответника А. Д. Н. от заплащането на дължимата за периода топлинна енергия в съответствие с притежаваните от нея идеални части.

Ответниците не оспорват количеството и доставката на претендираната от ищеца топлинна енергия, чиито размер се потвърждава и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице е констатирало, че в имота е ползвана и е била начислявана единствено сума за топла вода на стойност 847,49 лева.

Ответниците не представят доказателства да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че дължат заплащането на потребена топлинна енергия. Претендираните от ищеца вземания за суми за доставена топлинна енергия от всеки от ответниците е в размер на по 1/3 от 549,15 лева или по 183,05 лева.

Според установените квоти обаче задълженията на Г. Д. Н. и А. Д. Н. възлизат на по 122,03 лева, до който размер исковите претенции спрямо тях съдът счита за основателни. По отношение на Б. Б. се установи, че задължението му възлиза на 213,56 лева (равняващо се на 7/18 от 549,15 лева), но предвид диспозитивното начало в процеса исковата претенция спрямо него следва да бъде уважена до претендираната с исковата молба сума от 183,05 лева.

При формирания извод за основателност на исковете за топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника Г. Н. за погасяване на част от вземанията спрямо нея по давност.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.

„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

3

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са месечни.