Определение № 221 от 05.02.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 654/2023
- Вид
- Определение № 221
- Подписан
- 05.02.2024
- В сила
- 05.02.2024
- Състав
- Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29 ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.75, ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221 гр. София, 02.02.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тотка К.
Членове:
Вероника Николова
Мадлена ЖелЕ. като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20238002900654 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. М., срещу решение №823/22.12.2022г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №260508/29.07.2022г. по търг. д.
№580/2022г., с което Софийски градски съд, ТО, 14 с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. М. М. против „Елон“ ООД, И. И. Х. и Е. А.
К . иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство - приемане на И. И.
Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лЕ., вписано в ТРРЮЛНЦ с №20150820112225, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалното и процесуалното право и е необосновано.
Касаторът поддържа, че въззивният съд не е дал отговор на основните му фактически твърдения, че решението на едноличния собственик на капитала н а „Елон“ ЕООД – Е. К., от 03.08.2015г. за приемане на И. И. Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ ООД, с 50 % участие в капитала, представлява привидна едностранна сделка, прикриваща действителното 1 съглашение между адвокат Спаска ВасилЕ. Славова и нейния доверител „Елон“ ЕООД за придобиване от страна на адвокат Славова чрез подставено лице на същите тези 50% участие в капитала, които са били предмет на три търговски дела. Въззивният съд формирал собствени мотиви, че няма припокриване между предмета на делата и атакуваната като нищожна сделка / решение на едноличния собственик на капитала/, без изобщо да разгледа евентуалното основание за нищожност, заявено още с първоначалната искова молба – привидността на едностранната сделка и прикриването на действителното съглашение между адвокат и клиент относно предмета на делото. Подробни съображения излага в касационната жалба, като претендира обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск уважен.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и допълнително изложение, подадено в срока за касационно обжалване, с твърденията, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1.
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?; 2. Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релЕ.нтно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото?; 3. Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно – релЕ.нтни факти по делото?;
4. Налице ли е привидно съглашение между клиент и адвокат, действащ било лично, било чрез подставено лице или скрит пълномощник, с което на практика адвокатът или подставеното му лице получават част от предмета на висящо дело, по което адвокатът е процесуален представител?;
5.Противоречи ли на закона и морала едностранна правна сделка – решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД за приемане за съдружник в дружеството със същото процентно съотношение на подставено лице на адвоката, защитаващ интересите на дружеството по иск за установяване на членствено правоотношение в същото процентно съотношение / 50 на сто/ и 2 представлява ли това „натурално адвокатско възнаграждение“ или сделка с предмета на делото?; 6. Представлява ли прикрита сделка между клиент и неговия адвокат, действащ чрез скрит пълномощник и подставено лице, привидна едностранна сделка – решение на едноличен собственик на капитала на ЕООД за приемане на лицето, с което адвокатът се намира във фактическо съпружеско съжителство за съдружник в това ЕООД със същия процент дружествени дялове, за които е налице висящо дело, по което адвокатът е нает от въпросното дружество? 7. Когато в исковата молба е въведено като основание за недействителност – накърняване на добрите нрави – представлява ли „ново основание на този иск“ заявяването на фактически твърдения, че сделката накърнява добрите нрави поради значителна нееквивалентност на престациите? 8. Дали едностранна правна сделка – решение на едноличен собственик на капитала за приемане за съдружник в дружеството чрез записване на нови дялове, чийто номинал се равнява на 50% от капитала на дружеството след увеличението, прикрива действително съглашение между адвокат и клиент относно предмета на делото, когато към момента на взимане на решението на едноличния собственик на капитала, адвокатът е пълномощник на дружеството по иск за установяване на членствено правоотношение с дялове, чийто номинал се равнява на 50% от капитала на дружеството?
Касаторът твърди, че по първите три поставени въпроса въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната и постоянната практика на ВКС, формирана с ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №141/21.09.2021г. по т.д.№2586/2019г. на ВКС, Т К , I т.о., решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №134/30.12.2014г. по т. д. №34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №222/06.04.2017г. по т. д. №425/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №68/03.05.2012г. по гр. д. №1808/2010г. на ВКС, ГК, I V г.о., решение №75/20.06.2016г. по т. д. №1608/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №310/09.01.2019г. по гр. д. №915/2018г. на ВКС, ГК, I V г.о., решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010г. на ВКС, Г К , IV г.о., решение №112/02.05.2017г. по гр. д. №3356/2016г. на ВКС, Г К , IV г.о., решение №195/16.07.2013г. по гр. д. №757/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по четвъртия поставен въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение 3
№99/01.09.2020г. по гр.д.№4688/2019г. на ВКС, ГК, ІV г. о., а приетото от съда разрешение по петия въпрос е в противоречие с решение №132/09.07.2013г. по гр.д.№653/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Поддържа, че по въпросите по т.4, 5, 6 и 8 от изложението е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация, тъй като същите са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона - разпоредбата на чл.46 от Закона за адвокатурата.
Ответниците по жалбата „Елон” ООД, И. И. Х. и Е. А. К. считат, че жалбата е недопустима, доколкото жалбоподателят няма правен интерес от воденето на настоящото производство и съответно не е налице процесуална легитимация да обжалва постановеното от САС решение. Също поддържат, че липсват основанията по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорват жалбата като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Ц. М. М. срещу „Елон“ ООД, И. И. Х. и Е. А. К. иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство - приемане на И. И. Х. за съдружник в търговското дружество „Елон“ ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лЕ., въззивният съд е установил, че на 03.08.2015г. едноличният собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност „Елон“, е взел решение капиталът на това дружество да бъде увеличен от 5000 лЕ. на 10000 лЕ., като увеличението да се извърши чрез записване на нови дялове, а именно 50 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от по 100 лЕ., с обща номинална стойност от 5 000 лЕ., които да бъдат изцяло поети от новия съдружник И. Х.. От представените по делото доказателства е приел за установено наличието към 03.08.2015г. на общо четири неприключили искови производства, по които „Елон “ ЕООД е било представлявано от намиращата се в отношения на свързаност с И. Х. адв. Спаска Славова, като 4 тези дела имат за предмет правата върху дяловете и упражняването на членствените права, които Елеонора К. претендира да е придобила като наследник на починалия съдружник Каменка КалчЕ. и на основание на които е поискала да бъде приета и вписана като съдружник в дружеството, респ. да й се изплати стойността на дружествения дял на починалия наследодател.
Съдът е констатирал, че п редметът на тези дела не се припокрива с предмета на атакуваната едностранна сделка, какъвто характер е приел, че има решението на едноличния собственик на капитала Ева КалчЕ. да приеме като нов съдружник лицето Ивайло Хаджиатанасов, което да стане посредством увеличение на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове, които да бъдат поети от новоприетия за съдружник. Изтъкнал е, че тези права върху дялове са придобити от новия съдружник на оригинерно, а не на деривативно основание и като такива те нямат нищо общо с правата върху дяловете, които са предмет на водените търговски дела и за които ищецът по тези дела Елеонора К. претендира самостоятелни права, произтичащи от членственото правоотношение на нейния наследодател. Приел е, че поради липса на идентичност между предмета на делата, по които адвокат Славова е представлявала „Елон“ ЕООД и предмета на извършената едностранна сделка – решение на едноличния собственик на капитала, то не е осъществен фактическият състав на основанието по чл.46 от ЗА , въвеждащо забрана за адвоката да придобива било пряко или чрез подставено лице или със скрит пълномощник правото, вземането или вещта, които са предмет на делото, по което той е ангажиран като процесуален представител на страната, която е негов праводател. С оглед изложеното съставът на САС е приел за неоснователен предявения иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и то на всяко от заявените основания - поради противоречие със закона, заобикалянето му и поради това, че извършеният едностранен акт за приемане на нов съдружник е в противоречие с добрите нрави, както и поради липса на воля на едноличния собственик на капитала на „Елон“ ЕООД да приеме за съдружник посоченото от него подставено лице И. Х. вместо действителния собственик на правата върху дяловете, който е адвокат Спаска Славова.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, 5 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три въпроса в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно задължението на съда да обсъди всички възражения във въззивната жалба са обвързани с оплакването на касатора, че в мотивите си съдът не е обсъдил въведеното в исковата молба и във въззивната жалба доводи относно привидността на едностранната сделки – решение на едноличния собственик на капитала и прикритото истинско съглашение между адвокат и клиент относно предмета на делото. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК / цитираните от касатора, както и служебно известните на настоящия състав решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III т.о. и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В настоящия случай решаващият състав на Софийски апелативен съд е обсъдил релЕ.нтните за спора доказателства и доводи на страните, които са били редовно въведени в процеса. Приемайки, че не е налице идентичност 6 на дяловете - предмет на делата, по които адвокат Спаска Славова представлява „Елон“ ЕООД и дяловете, придобити от новоприетия съдружник Х. чрез оригинерен способ, въззивният съд е заключил, че са недоказани всички въведени основания за нищожност на решението на едноличния собственик, доколкото всички те се обосновават от ищеца с твърдяното от него разпореждане с предмета на водените от „Елон“ ЕООД съдебни дела в полза на адвоката, който е представлявал дружеството. По този начин съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно изискването за обсъждане на всички своевременно въведени от страните доводи и възражения.