Определение № 1404 от 30.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900615 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение № 854/09.06.2022г. по в.гр.д.№3127/2021г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262584/20.04.2021 г. по гр. д. № 12067/2017 г. на СГС, I-17 състав, и ответното застрахователно дружество Чешка Пойщовна А.С. /CESKA POJISTOVNA A.C./ е осъдено да заплати на ищеца О. А. А. сумата от 24 747.04 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени при ПТП на 14.05.2013г. в Република Чехия, ведно със законната лихва от 14.11.2014г. до окончателното изплащане, като искът му за разликата до претендираните 80 000 лева и за мораторни лихви върху обезщетенията за периода 14.05.2013 г. – 13.11.2014 г. е отхвърлен, и също така ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците Б. С. И., О. А. А., А. А. А. и С. А. А. суми от по 1 322.90 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, получени от наследодателя им А. А. И. от същото ПТП, ведно със законните лихви от 14.11.2014 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния предявен размер от 80 000 лева е отхвърлен.

Първата касационна жалба е подадена от ответното застрахователно дружество Чешка Пойщовна А.С. / CESKA POJISTOVNA A.C./ чрез процесуалния му пълномощник – адв. Т. Б., срещу решението, в частта, в която е потвърдено осъдителното решение на СГС, като се поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че САС правилно е приел, че 1 приложимо е чешкото материално право, но неправилно е счел, че следва да се увеличат точките за оценка на увреждането на здравето на ищците съответно с 50% и 40%. Поддържа, че и за двамата пострадали не са налице предпоставките по параграф 6 от Наредба №440/2001г. за увеличаване размерите на обезщетенията, като цитира същата. Сочи, че увредите не са изисквали специален режим на лечение, нито при О. А. е налице хипотезата на б.“б“ по пар.6 от Наредбата / продължителна белодробна вентилация, канюлиране на големи съдове или диализа/, а напротив - хоспитализацията е протекла и приключила без усложнения. Поддържа, че при А. Ю. е отчетена продължилата два дни изкуствена белодробна вентилация и затова точките са увеличени с 60% на 435,20т. Поддържа и че въззивният съд не е отчел чешкия национален манталитет и възприятия за справедливост, както и финансовата стабилност на чешкия застрахователен сектор. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност и по чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Чешкото право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в Чехия? Не следва ли да се съобрази чешката съдебна практика? При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това, както съгласно чешкото материално право, така и съгласно чешката практика и правна доктрина?“, по които поддържа, че е налице произнасяне в противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана в решение №156/21.01.2020г. по гр.д.№336/2019г. на ВКС, 2г.о.

2. „Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти?

Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят? В случай, че предмет на установяване следва да е не само съответна позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, то не съставляват ли допустим източник на информация правно-информационни системи, официални справочници, становища на експерти и специализирани институции и др.?“, за които поддържа, че е налице противоречие с решение №233/22.01.2013г. по т.д.

№914/2011г. на ВКС, решение №156/21.01.2020г. по гр.д.№336/2019г. на ВКС, 2 г.о.

Ответниците по касационната жалба – О. А., С. А., М. А. и А. А. са подали отговор от 29.01.2024г. чрез процесуалния си пълномощник - адв. Е.

Б., в който оспорват същата по подробно изложените съображения и претендират да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Претендират и присъждане на разноски.

2

Втората касационна жалба е насрещна, и е подадена от О. А., С. А., М.

А. и А. А. чрез процесуалния им пълномощник - адв. Е. Б., срещу решението в частта му, в която е потвърдено отхвърлянето на исковите претенции съответно за О. А. А. за разликата над 24 747,04 лв. до пълният предявен размер от 80 000 лв. и за сумата над 5 291,60 лв. до пълният предявен размер за наследниците на А. А. И.. Касаторите поддържат, че съдът неправилно е изчислил точките на А., тъй като раните в областта на главата му следвало да бъдат оценени с код 017 на 15т., а не отделно общо на 6т. и следвало да се добавят и 20т. по код 060 за лека степен на мозъчно сътресение. Отделно сочат, че неправилно е прието, че А. е бил пенсионер, тъй като към момента на ПТП е бил на 62г., в разцвета на силите си, а от работоспособен човек, след инцидента е пенсиониран по болест. Сочат, че тежката лицево-челюстна травма му е причинила сериозен дискомфорт до края на дните му, тъй като остеосинтезата е останала в устата му до смъртта му, в резултат на което се е събирала гной, причинявайки му непрестанни болки и страдания. Считат, че е неправилно виждането на САС, че възраженията им за точкуването били преклудирани, тъй като в целия процес ответниците изцяло оспорвали тази система и в тази връзка са поискали и отправяне на преюдициално запитване до СЕС, което поддържат и в касационната жалба. По подробно изложените доводи считат, че обезщетението следва да се определи от съда по справедливост, а не на база ограничаващите разпоредби на Наредба №440/2001г. Претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и уважаване на исковите претенции в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 - т. 3 от ГПК, като поставят следните въпроси:

1. „Може ли с разпоредби в местното законодателство да се ограничават размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения до изрично посочени в съответните текстове, какъвто е случая с ГК и Наредба №440/2001г. от чешкото право?“;

2. „Има ли право държава – членка / в случая Чешката република/ да ограничава размера на дължимото обезщетение за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни увреждания под определените в европейските директиви нива?“

3. „Допускат ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и чл. 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната уредба на гражданската отговорност за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни повреди, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5?“;

4. „С колко може да бъде увеличен размерът на определеното обезщетение съгласно точкуването по Наредба 440/2001г. от Чешкото право и 3 има ли някакво ограничение в тази връзка?“

5. „Какъв е смисълът на застраховка Гражданска отговорност и тя покрива ли изцяло отговорността на застрахования водач? В този смисъл може ли пострадалите при ПТП да бъдат задължавани да търсят обезвреда, както от застрахователната компания по застраховка Гражданска отговорност, така и от деликвента след това за останалата необезщетена част?

Как едно такова задължение ще рефлектира върху давността, която по отношение на виновния за ПТП водач ще изтече, докато се водят делата срещу ЗК и стане ясно каква част от вредите ще останат необезщетени?

6. „Приложим ли е критерият за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и указанията, съдържащи се в т.II на ППВС 4/1986г. за обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на територията на друга държава-членка? Как следва да бъде преодоляна несправедливостта при обезщетяване на българските граждани, пострадали при ПТП на територията на Чехия, и факта, че същите следва да получат многократно по-ниски обезщетения за същите увреждания от техните сънародници, пострадали при ПТП в България?

7. „Следва ли съдът при определяне размера на присъдените на ответната страна разноски да се съобрази с предвидените по Наредба №1 минимуми при релевирано от страната възражение за прекомерност?“ Касаторите излагат, че начинът на определяне на размера на дължимите обезщетения по чешкото право и конкретно съгласно Наредба №440/2001г. противоречи на европейското законодателство по подробно изложените доводи, поради което претендират отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. „Има ли право държава – членка / в случая Чешката република/ да ограничава размера на дължимото обезщетение за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни увреждания под определените в европейските директиви нива?“

2. „Допускат ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и чл. 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната уредба на гражданската отговорност за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни повреди, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5?“ Ответникът по тази касационна жалба не е изразил становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че и двете касационни жалби са подадени от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

4

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел от фактическа страна, че по делото не се спори относно настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм и вината на застрахования в ответното застрахователно дружество водач Либор Кршиванек с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в CESKA POJISTOVNA A.C. към датата на произшествието. Посочил е, че на 14.05.2013г. на магистрала D1 в Република Чехия при управление на т.а. „Мерцедес“ с рег. № 7Т94130 водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, при което причинил телесни повреди на двамата ищци, а окръжният съд в гр. Бърно е постановил осъдителна присъда на 04.12.2013 г., която е влязла в сила.

Въззивният съд е приел, че от настъпилото ПТП ищецът А. А. И. е получил наранявания на лява кост около окото, дъгата на веждата, горна и долна челюст, счупване на долна част на черепа, проникване на въздух в черепната кухина с остра дихателна недостатъчност, като в резултат на тези наранявания е бил чувствително ограничен обичайния му начин на живот за период от време, който надвишава шест седмици. Тежки наранявания получил и вторият ищец О. А. А.: счупване на костта на кръста, разкъсване на връзката между кръста и тазобедрената става, разкъсване на срамната свръзка, при което обичайният му начин на живот бил ограничен за период от два-три месеца. САС е посочил, че застрахователят е определил по Наредба № 440/2001г. общо 285 точки за ищеца О. А. и общо 435 точки за ищеца А. И., като съответно им е изплатил по извънсъдебен ред обезщетения в размер на 3 945,30 лв. на А. И. и в размер на 2 583,66 лева на О. А..