Определение № 1757 от 07.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1757 гр. Варна, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100100316 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба В. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. ******, чрез адвокат З. Ж. от АК- Варна, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр.

Варна, бул. ******, адвокатска кантора, адвокат З. Ж. ПРОТИВ З. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ***, ет. 1, ап. 2 правно основание: чл. 155, ал.2 ЗЗД и цена на иска: 145 447,28 лева.

В исковата си молба ищеца тврлъди, че с ответницата З. Р. Г. и Галина Руменова Николова са били съсобственици на недвижим имот, представляващи: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, ***, ет.1, представляващ Кафе-бар с площ от 242.20 кв.м., с открита тераса с площ 38.50 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, находящ се в гр.

Варна, ***, ет. 1, за търговска дейност с площ от 45.71 кв.м. с прилежащите им идеални части от общите части и от правото на строеж в поземления имот.

С Нотариален акт № 76 том 66 дело 13978/2016г. вх. рег. 24996 на СВ ищеца е продал притежаваните от него идеални части в описаните по-горе самостоятелни имоти, със съгласието на съсобствениците си - ответницата и Галина Николова, за общата сума от 370 000 /триста и седемдесет хиляди/ лева, която е била платена от купувачите по начина, описан в нотариалния акт.

1

Част от покупната цена в размер на 175 447.28 лв. /сто седемдесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ е платена от купувачите директно по банкова сметка в Обединена Българска банка за погасяване на вземанията на банката по договор за кредит МС07299800012 от 28.09.2007 год., отпуснат на ответницата З. Г., обезпечен с договорна ипотека върху продаваните идеални части от имота.

Плащането е извършено, за да може да се изпълни изискването за прехвърляне на имота на купувачите без никакви вещни тежести.

Между страноите по делото е било договорено ответницата да му върне парите в срок от два месеца.

Сумата от 175 447.28 лв. така и не му е била върната.

След изтичане на двумесечния срок ищеца е поканил ответницата писмено да му върне парите, но плащане не е било извършено нито на цялата, нито на част от сумата.

На 29.09.2020 год. В. Д. е предявил частичен иск срещу З. Г. за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от полагащата му се продажна цена в размер на 175 447.28 лв., за продадените от него идеални части от съсобствените им недвижими имоти.

Решение № 84 от 15.06.2022 г., постановено по в.г.д. № 20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, влязло в законна сила на 02.05.2023 г., съгласно Определение № 932/02.05.2023 г. по гр.д. 4245/2022 г. на ВКС, III ГО и на основание чл.296 от ГПК, с което съда не е допуснал касационно обжалване на решението е уважен иска.

Ищеца твръди, че има качеството кредитор по отношение на ответницата за сумата размер на 145 447,28 лв., с която ищеца в качеството на ипотекарен гарант по договор за ипотека - акт N030, том XXIV дело 24368, вх. рег.31396/22.10.2007 г. на СлВп -Варна, е погасил задължението на З. Р. Г. по договор за кредит МС07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД.

Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С исковата молба ищеца е завил следния петитум, с който моли съда да постанови решение, с което:

ОСЪДИ ответницата З. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

2

Варна, ***, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. М.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. ******, сумата в размер на 145 447,28 лв. (сто четиридесет и пет хил. четиристотин четиридесет и седем лв. и 28 ст.), с която В. М. Д., в качеството на ипотекарен гарант по договор за ипотека - акт N030, том XXIV дело 24368, вх. рег.31396/22.10.2007 г. на СлВп -Варна, е погасил задължението на З. Р. Г. по договор за кредит МС07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД, на осн. чл.

155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и представляваща останалата като дължима до 175 447.28 лв, -разлика между присъдената с частичния иск в размер на 30 000 лв. и първоначално дължимата;

Претендира направените съдебно-деловодни разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от отговор от ответника, по делото, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва въведените от ищеца фактически твръдения.

Оспорвам, че процесната останалата сума в размер на 145 447,28 лв. се дължи Твърди, иска е неоснователен поради погасяване на задължението по давност.

Според ответника и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. N5 3/2016 г., ОСГТК, „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“ Според ответника ищеца има качеството кредитор за сума в размер на 145 447,28 лв., в качеството си на ипотекарен гарант по договор за ипотека акт № 30, том XXIV дело 24368, вх. рег.31396/22.10.2007 г. на СлВп -Варна.

Ищеца е погасил задължението на ответницата по договор за кредит М007299800012 от 28.09.2007 год.с ОББ АД, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД.

Не е оспорва и факта, че между страните е налице влязло в сила Решение № 84 от 15.06.2022 год., постановено по в.г.д. № 20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, влязло в законна сила на 02.05.2023 год., след като с Определение № 932/02.05.2023 г. по гр.д.

3

4245/2022 г. на ВКС, III ГО, не е допуснало същото.

Според ответника Решението на съда по частичния иск влязло в законна сила на 02.05.2023г., но същото се отнася само за вземането, което е предявено частично т.е. за сумата от 30 000 лв., представляваща част от полагащата се на ищеца продажна цена в размер на 175 447.28 лв.

Частичният иск е заведен на 29.09.2020г., като за сумата от 30 000 лв. давността е прекъсната с предявяването на иска.

По отношение на останалата част от 145 447.28 лв.. предмет на настоящият иск, давността НЕ Е прекъсната. Същата е започнала да тече от датата на поканата, която е била на дата 06.12.2016 год. и е изтекла на дата 20.01.2021г.. като се вземе в предвид и сроковете в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Т.е. спрямо тази сума е настъпила пет годишна погасителна давност почл. 110 от ЗЗД, която към датата на предяваване на настоящата искова претенция е изтекла.

Моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло иска като неоснователен и недоказан.

Претендира възнаграждение. развноските по делото и тези за адвокатско

В отговора не са направени доказателствени искания.

Съдът като съобрази становището на страните намира, че следва да приеме проекто доклад по делото, в следния смисъл.

Предявения иск е допустим.

Правна квалификация на иска.

Предявения иск е с правно основание чл.155 ал.2 от ЗЗД.

Според закона, че ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. По силата на чл.155 ал.2 от ЗЗД, същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение.

В случая, ищецът се легитимира като ипотекарен гарант и към датата на 4 плащането на обезпеченото с ипотеката върху имота му задължение на ответницата по договора за кредит, той е бил собственик на идеалните части от ипотекирания имот.

Съдът следва да възложи в тежест на ищеца, чрез всички допустими от закона доказателствени средства да докаже, съобразно принципа за разпределение на доказателственната тежест в гражданския процес, установен в чл.154, ал.1 от ГПК, че са налице елементите та чл.155 ал.2 от ЗЗД.

Съдът възлага в тежест на ответниците да докажат направените от тях възражения с отговора на исковата молба.

Съдът намира, че направените доказателствени искания за приемане на представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъде уважени, като съдът следва да допусне като писмени доказателства приложени с исковата молба и допълнителната такава.

Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и следва да бъдат допуснати като такива, като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Ищеца е поискал от съдът да изиска и приложи по настоящото дело гр. дело № 2763/2020 год. на ВОС.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявен иск с правно основание чл.155 ал.2 от ЗЗД.

Предявения иск е иск за платеното от ипотекарния длъжник на чуждия дълг и правото му да се суброгира при извършено от него плащане против 5 длъжника, чието задължение е платено.

Предвид изразеното от страните становище, съдът приема, че са налице факти които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.3 ГПК, а именно: Влязло в сишла Решение № 84 от 15.06.2022 год., постановено по в.г.д. № 20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, влязло в законна сила на 02.05.2023 год., с който е уважен частичен иска от предявения иск в пълен размер.