Решение № 985 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110100273 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.55, ал.1 ЗЗД от К. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Б. л.“ № *** срещу Ю.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ч. № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от управителя Р. А. чрез юрисконсулт З. Г. Х. за заплащане на сумата 424.57 лева, представляваща платена без основание на ответника такса за разглеждане на искане за кредит, предвидена в Договор за потребителски кредит № ***/28.4.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата - иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД.

Ищецът претендира заплащане на разноски за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Изразява становище по допустимостта на иска:

К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б. л.“ № *** поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни, извършване на допълнителни справки др. Таксата за разглеждане е разход, посочен в кредитната документация, който е включен в ГПР (общите разходи за кредита).

1. Таксата за разглеждане е конкретизирана в Стандартен европейски формуляр в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ в т. 6. Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента.

Посочили сме изрично, че кредитополучателят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора, в т.ч. нейния размер по месеци.

2. Таксата за разглеждане е посочена в погасителния план по Договора за кредит. Таксата е изрично конкретизирана по размер и падежи.

3. Таксата за разглеждане е включена в ГПР по Договора за кредит.

Оскъпяването на Ю.К.Б. ЕООД по Договора за кредит/ГПР включва фиксиран ГЛП (лихвата посочена като точен процент в кредитната документация), както и таксата за разглеждане, която също е посочена в точен размер по месеци.

Изцяло невярно е твърдението , че таксата за разглеждане не била включена в ГПР.

1

Ю.К.Б. ЕООД не крие, че има такса за задължителна услуга и я е включило в оскъпяването, в т.ч. в ГПР. Не сме заблудили потребителя и не е посочил ГПР, различен от действителния размер. Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като не е такса за действие по реалното превеждане на сумата по кредита. Съгласно Договора за кредит, таксата е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, поради което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на предоставения кредитен ресурс и се плаща на месечни вноски.

Видно от гореизложеното, таксата за разглеждане е разход, който е включен в ГПР по кредита и е част от общите разходи по конкретния кредит. Тъй като ГПР по кредита с включената в него такса е в рамките на законовите изисквания, счита, че няма и „противоречие с добрите нрави“. Това би било вярно, ако таксата за разглеждане не беше част от ГПР или ако същият беше над максималния законов размер. Ето защо, искът за връщане на таксата за разглеждане е неоснователен по основание и размер и следва да бъде отхвърлен.

3. Оспорва, че е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

Счита, че Договорът за кредит отговаря на законовите изисквания: ГПР по е посочен на стр. 1 от Договора за кредит, като в част III, чл. 2 от е посочено, че при изчисляване му са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.

Съгласно чл. 8.9. общите условия/Рамковото споразумение ГПР включва общите разходи по Кредита за клиента, настоящи или бъдещи, (включително лихви и такса за разглеждане), произтичащи от усвояването на кредита. Лихвеният процент за ден се изчислява като 1/365-та част от годишния лихвен процент. Изчисляването на първоначалния ГПР се извършва при сключване на Договора за кредит или неговото изменение (вкл. лихвения процент, валиден към този момент). При изчисляване на общата сума на кредита и ГПР се счита, че Кредитът се усвоява незабавно и изцяло от Клиента, че Договорът за кредит остава в сила до крайната дата на погасяване на сумата на кредита по Договора за кредит и Страните надлежно ще изпълняват задълженията си по него.

В настоящия случай таксата за разглеждане е включена в ГПР и ГЛП и е в рамките на законовия максимум. ЗПК не ограничава кредитора да има допълнителни задължителни услуги (освен ограничението на чл. 10, ал. 2 от ЗПК), ако тези услуги са включени в ГПР, както е тук. Кредиторът може в рамките на законовия праг на ГПР да избере начина за формиране на своята печалба между отделните елементи (лихва и допълнителни услуги).

Моли за отхвърляне на осъдителния иск и претенцията на ищеца за разноски. Твърди, че претенцията за разноски е прекомерна. С Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС (задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК) се прие, че националната наредба противоречи на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. С оглед решението на СЕС съдът не е длъжен да се съобрази с минималните размери на възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са само ориентир при определяне на възнаграждения, но не обвързват съда. Съдът е този, който преценя вида на спора, интереса, вид и количество на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай делото има ниска правна и фактическа сложност, адвокатът на ищеца подава бланкетна искова молба, която видимо е подготвена за дела с други кредитори за други ищци. Фактически няма вложено правно усилие. Ето защо, дори съдът да присъди възнаграждение на адвоката на ищеца, същото следва да е значително под минималния праг на Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и да е не повече от 250 лева. Посочва банкова сметка за заплащане на задължението.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

След преценка на твърденията на страните и събраните доказателства, съдът на осн. чл.235, ал.2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По делото е представен договор за кредит от 28.04.2023 г. със страни ответното дружество „Ю.К.Б.“ ЕООД като кредитор и ищеща К. Г. А. като кредитополучател.

Съгласно условията на договора дружеството предоставя на ищеца кредит в размер на 1600 лева, с падеж 28.04.2025 г. съгласно погасителен план – приложение 1, срок на кредита 24 месеца, годишен процент на разходите 56.30, фиксиран годишен лихвен процент 22.00, такса за разглеждане 474,80 лева. Страните нямат спор по твърденията, че те са сключили цитирания договор при посочените условия, като не оспорват неговото съдържание.

Единствения спорен въпрос е относно действителността на клаузата за заплащане на такса за разглеждане в размер на 424,57 лева и връщане на платеното без основание. Страните нямат спор по твърдението, че ищецът е платил сумата.

Съгласно условията на договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит.

Таксата се дължи изцяло както в случай на предсрочно прекратяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

В договора не е посочен начина по който се изчислява таксата, но същата е задължително условие за отпускане на кредита. Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на ЗПК, поради което и в съответствие с чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение е за разглеждане на документи и е свързано с отпускане на кредит. Клаузата, която предвижда дължимостта му е в колизия с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съдът намира, че конкретните престации, за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към отпускане на кредита и възможността за неговото увеличаване чрез начисляване на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът цели да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Следва да се има предвид, че в рамково споразумение между страните таксата за тази услуга се определя по тарифа на кредитора. От изложеното, съдът намира, че посочената клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1, предлЛ от ЗЗД поради противоречие на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Фактическия състав на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на престация при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Изложеното води до извод, че за уважаване на този иск следва да се налице две положителни предпоставки - получаване на нещо и липса на установено основание, като извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната страна. Страните не спорят, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата 424,57 лева като договорена по недействителна клауза такса за разглеждане и същата сума е платена по сключения договор за кредит № *** от 28.04.2023 г. Предвид установяване недействителността на клаузата от договора, въз основа на която е начислена процесната сума, следва да се приеме, че правопораждащият фактически състав на исковата претенция по чл.55, ал.1 от ГПК за връщане на даденото при първоначална липса на основание е доказан в условията на главно и пълно доказване, поради което предявеният иск следва да бъде уважен и ответникът бъде осъден да възстанови недължимо платената сума.

При този извод за основателност на претенциите, основателна се явява молбата за осъждане на ответника да плати на ищеца разноските за производството, представляващи държавна такса в размер на 25.56 евро, определена на осн.чл.69 ГПК и възнаграждение за един адвокат. По делото е представен договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.2 от ЗА. Съобразно цената на иска, която е 424,57 лева, съдът определя дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 400, 00 лева, а след превалутиране 205,00 евро. На упълномощения представител на ищеца следва да се 3 определи възнаграждение за процесуално представителство в посочения размер, който не следва да се редуцира съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. В настоящия случай съдът прилага Наредба № 1 от 2004 г. доколкото определеното възнаграждение в същата не нарушава правилата за конкуренция на свободния пазар и действителните цени на адвокатските услуги.