Определение № 357 от 10.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900624 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от „Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК 202630576, със седалище гр.Варна срещу „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК 121856059, със седалище София ( след уточнение по молба вх.№ 786/10.01.2025г.) обективно и евентуално съединени искове както следва:

1)

За признаване за установено, че действията на ответника „Българска банка за развитие“ АД по пристъпване към изпълнение върху отделни активи от търговското предприятие на ответника-347 броя животни –крави за вземания по Договор за банков кредит №**************., обезпечен с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.02.2019г., вписан в ТРРЮЛНЦ с № *************** и Договор за банков кредит №**************., обезпечен с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.02.2019г., вписан в ТРРЮЛНЦ с № ****************, са незаконосъобразни като противоречащи на морала и добрите нрави, при твърдения, че кредиторът не е изпълнил задължението си да продаде първо по-несъществени елементи на заложеното предприятие (чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ), както и за осъждане на ответника да преустанови същите действия;

2) За прогласяване нищожността на Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.02.2019г., вписан в ТРРЮЛНЦ с № *************** и Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.02.2019 г., вписан в ТРРЮЛНЦ с № **************** поради липса на изразена воля на общото събрание на залогодателя за учредяване на особения залог, на осн. чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 137, ал.1,т .7 от ТЗ, евентуално поради невъзможен предмет за част от обекта на обезпечение( биологични активи, описани в приложение № 2б от Договорите), който е погинал към датата на сключване на договора, на осн. чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между страните са възникнали облигационни отношения по двата договора за кредит, обезпечени с особен залог върху търговското предприятие на ищеца. Сочи се, че ответникът, заложен кредитор, е вписал в Търговския регистър вписване към пристъпване към изпълнение за 1 събиране на част от вземанията по договорите чрез насочване на изпълнението върху 347 броя животи –крави с посочени ушни марки. Въпросните активи са решаващи за производствената дейност на залогодателя, чиито основен предмет на дейност е производство, преработка и търговия с млечни продукти. Насочването на изпълнението срещу посочените активи противоречи на изискването на чл. 37 от ЗОЗ за приоритетна продажба на по-малко значими активи, така че да не се допусне затруднение в дейността на предприятието. Изпълнението върху този основен актив би довело до преустановяване на дейността и невъзможност за обслужване на задълженията на длъжника. Наред с това се счита, че процесните договори са нищожни поради липса на взето решение на ОС на залогодателя и поради липса на предмет, тъй като част от активите са погинали преди сключване на договорите за особен залог.

Съдът, след преценка на ищцовите твърдения за фактите, на които основава исковете си, намира част от исковете за недопустими по следните съображения:

Основен постулат в доктрината и съдебната практика е, че предмет на установителен иск могат да бъдат само права или правоотношения (чл. 124,ал. 1 от ГПК). Искането за прогласяване незаконосъобразност на насочването на принудително изпълнение при твърдения, че кредиторът не е изпълнил задължението си да продаде първо по-несъществени елементи на заложеното предприятие (чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ), не представлява иск за факт или за правоотношение. Действително залогодателят може да оспори правото на кредитора да пристъпи към изпълнение(чл. 36, ал. 1 от ЗОЗ), но само ако се позова на липса на материалноправните предпоставки за извършване на принудително изпълнение, тоест ако твърди, че не е било налице неизпълнение или пък че обезпеченото вземане не е изискуемо. Такива твърдения в случая липсват.

По начално заложният кредитор не е обвързан от спазването на някакъв специален ред при осъществяване на продажбата, но следва да положи усилия за осъществяване на продажбата при най-изгодните за залогодателя и неговите кредитори условия (чл. 37, ал. 2 от ЗОЗ), а когато избере да се удовлетвори от отделни елементи на търговското предприятие, следва да избере онези първо онези от тях, продажбата на които би затруднила в най-малка степен дейността на предприятието( чл. 46, ал. 2 от ЗОЗ). Неизпълнението на това задължение, обаче не представлява основание за иск за отричане правото на принудително изпълнение, а само поражда отговорност за вреди. Правото на пристъпване на изпълнение възниква в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение (чл. 32, ал.1 от ЗОЗ). В случая предпоставките за възникване на това право не се отричат от ищеца. Тоест търсената с исковата молба защита не може да се квалифицира по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗОЗ. Въпросът за това кои активи в най-малка степен биха затруднили дейността на предприятието се решава от кредитора и заложният длъжник, като законът не е регламентира съдебна намеса при наличие на спор по този въпрос. Ето защо първият иск, който съдът не би могъл да подведе под конкретна правна норма, се явява недопустим. Производството по него следва да се прекрати.

По отношение на иска за прогласяването нищожността на договорите за особен залог поради невъзможен предмет, при твърдения за погиване на част от селскостопанските животни към датата на сключване на договорите са особен 2 залог, съдът намира следното:

Обект на особения залог по процесните договори е цялото търговско предприятие на ищеца, като динамична съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Залогът върху тази съвкупност се простира и върху отделните нейни елементи (чл. 20 от ЗОЗ) и се трансформира в залог върху тези отделни елементи при вписване на пристъпване на изпълнение към някой от тях по арг. на чл. 20, ал. 2 от ЗОЗ и чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ. Независимо дали при сключване на договора за особен залог страните са избрали да индивидуализират отделните елементи от тази съвкупност, това не променя обекта на обезпечение, което се простира общо върху предприето. Заложният длъжник отговаря с всички елементи на предприятието при вписване пристъпване на изпълнение. И тъй като, както се посочи по-горе, въпросното имущество е динамична величина, същото може да претърпи промени по време на действие на договора за особен залог.

Възможно е част от елементите да погинат, съответно залогодателят да придобие нови права, но залогът продължава да тежи общо върху цялата съвкупност. В този смисъл предмет на договора за особен залог не е отделната вещ (селскостопанско животно), а цялото предприятие на търговеца. Погиването елемент от съвкупността преди сключване на договора не лишава същия от предмет, тъй като този отделен актив не представлява самостоятелен обект на обезпечението.

Нищожни поради липса на предмет са договорите, при които предметът не съществува към датата на сключване на договора и не може да възникне в бъдеще/ арг. от ТР 3/2014г. на ОСГК на ВКС /. За да бъде допустим иска за нищожност на договора поради липса на предмет е следвало ищецът да твърди, че самият обект на залога- търговско предприятие не съществува към датата на сключване на договора. В случая такива твърдения липсват. Производството следва да се прекрати и в тази част.

За допустими следва да се приемат исковете за нищожност на договорите за особен залог поради липса на съгласие, в случая поради липса на взето решение на ОС на ищеца. С молба вх.№6242/04.03.2025г. ищецът е поискал освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по тези искове. Със същата молба дружеството се позовава, че ако отдели подобна сума за заплащане на такса, търговецът няма да може да обслужва текущите си задължения.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По изрично законово правило, тази възможност е неприложима по отношение на страни – юридически лица. В практиката на ВКС, обаче е възприето корективно разрешение по въпроса, като е прието, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. За юридическите лица, извън тези спорове, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. По-новата практика на ВКС (напр.

3 определение № 562/25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о.) е съобразена и с практиката Съда на ЕС /напр. решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С 571/16/, която допуска случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда.

За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска.

В случая ищцовото дружество е търговец по смисъла на ТЗ и упражнява стопанска дейност в областта на производството и търговията на млечни продукти. Дружеството е създадено с цел развиването на стопанска дейност, като не може да бъде установено, че същото има затруднения от достатъчно сериозен характер да осъществява основната дейност. Годишните отчети на търговеца не са обявени след 2020 г., но при съпоставка с вписания капитал от 3 987 207 лв. с размер на задължението за държавна такса, както и отчитане дейността на дружеството, което е разполагало с имущество да обезпечи кредити в големи размери, съдът намира, че не може да бъде направена преценка, че дружеството не е обезпечено финансово с достатъчно средства за заплащането на дължимата държавна такса, което да представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.

Отделно от това, по въпроса за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, като необходимо условие за действителността сделки, сключвани от търговец, е постановено ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното ТР становището на ищеца е отречено.Ето защо съдът намира и, че вероятността да бъде постановено положително за страната решение по единствено допустимия иск, е силно съмнителна. Според цитираната по-горе практика последното е достатъчно основание за неоснователност на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по т.д.

№20243100900624 по описа на Варненски окръжен съд за 2024г. в частта по предявени от „Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК 202630576, със седалище гр.Варна срещу „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК 121856059, със седалище София ( след уточнение по молба вх.№ 786/10.01.2025г.) искове, както следва: за признаване за установено, че действията на ответника "Българска банка за развитие“ АД, ЕИК 121856059 по пристъпване към изпълнение върху отделни активи от търговското предприятие на ответника-347 броя животни –крави / индивидуализирани в исковата молба с уши марки/ за вземания по Договор за банков кредит №**************., обезпечен с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.02.2019г., вписан в ТРРЮЛНЦ с № *************** и Договор за банков кредит ****************., обезпечен с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.02.2019г., вписан в ТРРЮЛНЦ с № ****************, са незаконосъобразни като противоречащи на морала и добрите нрави, при твърдения, че кредиторът не е изпълнил задължението си да продаде първо по-несъществени елементи на заложеното предприятие (чл. 46, ал.

Разпечатката съдържа 27 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/898bf57c-08cc-4b4d-871b-22487335599f