Решение № 26 от 19.07.2021, Районен съд - Чепеларе

Решение № 26/19.07.2021г. по гр.д. № 139/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 вр. чл.79 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от "...." АД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., район "....", бул. "...." № ..., срещу Д.Л.И., ЕГН ...., с адрес: гр.Д., ж.к.„...." № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., в която се сочи, че на основание Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 027СС-R-000394/23.12.2010 г., ищецът е предоставил на ответника в качеството му на кредитополучател банков кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5000 лева. Съгласно т.3 от Договора крайният срок за погасяване на предоставения овърдрафт е 23.12.2012 г. и се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период съгласно чл. 19.1.1 от Общите условия на „....“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип МАSTERCARD и VISА, представляващи неразделна част от Договора за издаване на кредитна карта. Сочи се, че предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка с IBAN: ВG...., открита на името на кредитополучателя Д.Л.И. в банката.

В исковата молба се излага следното относно уговорките по договора: съгласно чл. 12.1.2 от ОУ, картодържателят има задължение ежемесечно да погасява минимална погасителна вноска и лихва за отчетния период, като за падеж се счита всяко 5-то число на месеца. В случай, че е налице забава от страна на картодържателя в плащането на което и да е изискуемо задължение по договора и Общите условия към него, за срок, по-дълъг от 5 работни дни от датата, на която такова плащане е станало изискуемо, страните са постигнали предварителна уговорка, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра, в съответствие с чл.13.1.1 вр. чл. 13.1 от Общите условия. Ищецът твърди, че в случая картодържателят е в забава считано от 08.11.2016 г. - общо 1168 дни към 21.01.2020 г.вкл. - датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК в съда, за погасяване на дължима минимална погасителна вноска и лихва за отчетния период, поради което вземането е станало изискуемо с неплащането на дълга и банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание Раздел XIII, чл. 13.1.1. от Общите условия на „...." АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, след волеизявление до длъжника, уведомен чрез изрична Покана за предсрочна изискуемост, получена лично от него на 07.11.2019 г., видно от положения подпис на лицевата страна на документа /Покана/ и на Съпроводително писмо с изх. № 39525/05.11.2019 г. по описа на ЧСИ рег. № ..... Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения на длъжника допълнителен срок, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 13.01.2020г.

Ищецът твърди, че поради неплащане на дължимите съгласно договора за кредит суми, и настъпилите договорни основания за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, на основание чл. 417 т.2 от ГПК на 21.01.2020г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.дело № 20205450100018 по описа за 2020г. на Районен съд гр.Чепеларе. Съдът уважил искането и издал в полза на „....“ АД Заповед №5/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Правният си интерес от предявяване на иск срещу Д.И. обосновава с постъпило от него възражение срещу заповедта. Моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца "...." АД гр.С. сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 1

027СС-R-000394/23.12.2010 г., а именно сумата от 9356.20 лева, включваща:

- сумата от 5000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 027СС-R-000394/23.12.2010 г. ;

- сумата от 3529.16 лева, представляваща Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 8 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 027СС-R000394/23.12.2010 г. за периода от 19.11.2016г. до 12.01.2020 г. включително;

- сумата от 677.93 лева, представляваща Просрочена наказателна лихва начислена съгласно т. 9 от

Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 027СС-R000394/23.12.2010 г. за периода от 08.11.2016 г. до 12.01.2020 г. включително;

- сумата от 11.11 лева, представляваща законна лихва, начислена въз основа на Тълкувателно решение на ВКС от 27.05.2019г. за периода 13.01.2020. до 20.01.2020 вкл.;

- сумата от 78 лева, представляваща годишни такси за поддръжка, дължими на основание т.13.1 от Договора за период 2016г.-2017г.;

- сумата от 60 лева, представляваща разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. По отношение на претендираната главница - в размер на 5000лв, счита, че вземането е погасено с плащане и по давност. По отношение на претендираната договорна лихва в размер на 3529,16лв, заявява, че вземането е погасено с плащане, евентуално погасено по давност. Намира за нищожни, неравноправни в нарушение на ЗЗП и по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. III от ЗЗД, като несъответни на принципа за справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите нрави, клаузите в договора и в ОУ на банката. По отношение на претендираните суми 677,93лв просрочена наказателна лихва, счита, че не съществува вземане - наказателна лихва по чл. 8 от договора за кредит, начислена за периода 08.11.2016 г. – 12.01.2020 г., поради нищожност на клаузата, която я регламентира, защото клаузата от договора е в противоречие с императивната норма на чл.

33, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 1, вр., ал. 1 от ЗЗП, поради което и на основание чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК и чл. 21 от ЗПК е нищожна. Наред с това, счита, че тя е нищожна и по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. III от ЗЗД, като несъответна на принципа за справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите нрави.

Заявява, че не би могло да бъдат заместени нищожните клаузи с размера на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, защото Съдът на ЕС по дело № С-618/2010 г. е дал изрично разяснение, че в случаите на неравноправни клаузи националните съдилища са длъжни само да не прилагат тези клаузи, но не са овластени да изменят съдържанието им. Така в § 69 от решението е разяснено, че ако на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13. Всъщност това правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя, доколкото продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и въпросните клаузи да бъдат обявени за нищожни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се съхранят интересите им.". В отговора на исковата молба се сочи, че посочената теза е доразвита в последващо решение на СЕС по дело С-26/2013 г. в смисъл, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска национална правна уредба, която дава възможност 2 на националния съд да отстрани причините за недействителността на неравноправната клауза, като замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, но само ако договорът не може да се изпълни без неравноправната клауза. Уговорената наказателна лихва не е част от същественото съдържание, от основния предмет по договора, поради което националният съд не разполага с правомощието да редуцира размера на уговорената мораторна неустойка.

Освен това, намира, че претендираната от ищеца сума, като договорна и наказателна лихва, са погасени по давност на осн. чл. 111, ал1, б. „в" от ЗЗД, според която се погасяват по давност с изтичането на три годишен срок вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Като недължимо оспорва и вземането за сумата от 11,11лв, освен това и като погасено по давност. За недължимо като погасено с плащане, а и по давност намира и вземането за сумата от 78 лв, претендирано като годишна такса за поддръжка за периода 2016-2017г. Оспорва като недължимо и вземането за сумата от 60лв - разноски за връчване на покана за обявяване на кредита като предсрочно изискуем.

Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. От негово име в писмено становище иска поддържа юрисконсулт Д..

Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. и не изпраща представител. От негово име в писмено становище иска оспорва пълномощникът му адв.Д..

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема за установено следното:

Предявеният установителен иск се явява допустим, доколкото исковата молба е подадена по разпореждане на съда във връзка с възражение на Д.И. срещу издадената в полза на банката Заповед №5/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№18/2020 г. на ЧлРС.

Страните не спорят и от писмените доказателства представени по делото: Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 027СС-R-000394/23.12.2010 г., ОУ на „....”АД за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип MASTERKARD и VISA и заключенията по изслушаните ССЕ, изготвени от вещото лице С.Щ. се установява, че ищцовата банка е отпуснала на ответника и той е усвоил на 23.12.2010 г. банков потребителски кредит овърдрафт в размер на 5000 лева със срок за ползване до 23.12.2012 г., който съгласно чл.3 от договора автоматично се подновява при условията и по реда, предвидени в тези ОУ, които на осн.чл.298, ал.1 ТЗ са станали задължителни за него.

Съгласно чл.19.1.1 от Общите условия срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не уведоми другата за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок. Ответникът Д.И., нито твърди, нито представя доказателства, че е упражнил правото си да прекрати договора.

В т.11 от договора се сочи, че ГПР по кредита е в размер 21,32%, а общата дължима от кредитополучателя сума – 6942,08лв.

Съгласно чл.12.1.2. от Общите условия, картодържателя има задължение ежемесечно да погасява минимална погасителна вноска и лихва за отчетния период, като падеж се счита всяко 5-то число. В т.7 от договора е предвидено, че за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период 45дни.

В чл.8 и чл.9 от договора са уговорени размерите на договорната и наказателната лихви, които кредитополучателят следва да заплаща на банката, те са съответно в размер 18,64/20,44% (БЛП 7,73%+надбавка 10,91 пункта-за дебитни салда формирани в резултат на ПОС транзакции или надбавка 12,71 пункта-за всички останали дебитни салда по сметката) и 28,64%.

В т.13.1 от раздел ХІІІ-ти ОУ на „....”АД за издаване и ползване на международни кредитни 3 карти с чип MASTERKARD е предвидена възможност за банката да упражни правото си да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до титуляра, ако той не извърши което и да е плащане по договора и ОУ за по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуем.

Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/898b79e7-b284-4b8c-a61a-ab72c74a9abe