Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260053 от 02.04.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 531/2020
Вид
Решение № 260053
Подписан
02.04.2021
Състав
РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.185, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260053/02.04.2021 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА

СТАНЧЕВА при секретаря Юлия Калчева като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело

№ 531 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.К.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Т. против решение № 260615/12.10.2020г. на ОС - Варна, постановено по гр.д.№ 1680/2019г. и с което въззивникът е осъден да заплати на С.В.О., гражданин на Руската Федерация, р. 20.09.1984г. сумите: 10 000 (десет хиляди) евро, част от главница по договор за заем с вписана дата 20.01.2016г., цялата в размер 64 500 евро; 640 (шестстотин и четиридесет) евро, част от 1719.83 евро, сбор от уговорени възнаградителни лихви върху три вноски от по 20 000 евро в периоди от сключването на договора, както следва: 345.33 евро до 15.06.2016г.; 525.00 евро до 31.08.2016г.; 667.33 евро до 31.10.2016г. и върху четвъртата вноска в размер 4 500 евро: 182.17 евро до 31.12.2016г., на основание чл.240 ЗЗД; 640 (шестстотин и четиридесет) евро, част от 19 644.81 евро, сбор от обезщетения за забава при връщане главниците, както следва: за сумата 20 000 евро от 16.06.2016г. до 04.09.2019г. – 6 538.98 евро; за сумата 20 000 евро от 01.09.2016г. до 04.09.2019г. – 6 111.11 евро; за сумата 20 000 евро от 01.11.2016г. до 04.09.2019г. – 5 772.22 евро и за сумата 4 500 евро от 01.01.2017г. до 04.09.2019г. – 1 222.50 евро, на основание чл. 86 ЗЗД и 515.41 евро (петстотин и петнадесет евро и 41 евроцента), част в размер 10% от 1 719.83 евро, представляваща сбор от обезщетения за забава при плащане на възнаградителните лихви, както следва: за сумата 345.33 евро от 16.06.2016г. до 04.09.2019г. – 112.90 евро; за сумата 525.00 евро от 01.09.2016г. до 04.09.2019г. – 160.42 евро; за сумата 667.33 евро от 01.11.2016г. до 04.09.2019г. – 192.60 евро и за сумата 182.17 евро от 01.01.2017г. до

04.09.2019г. – 49.49 евро, на основание чл. 86 ЗЗД; 20

000 (двадесет хиляди) евро, част от главница по договор за заем с вписана дата 20.01.2016г., цялата в размер 10 0000 евро; 1 (едно) евро, част от 6 451.65 евро, сбор от уговорени възнаградителни лихви върху върху пет вноски от по 20 000 евро в периоди от сключването на договора, както следва: 1 019.66 евро до 31.03.2017г.; 1 162.00 евро до 31.05.2017г.; 1 304.33 евро до 31.07.2017г.; 1 446.66 евро до 30.09.2017г.; 1 519.00 евро до 31.10.2017г., на основание чл. 240 ЗЗД; 1 (едно) евро, част от 21 444.44 евро, представляваща сбор от обезщетения за забава при връщане главниците, както следва: за сумата 20 000 евро от 01.04.2017г. до 04.09.2019г. – 4 933.33 евро; за сумата 20 000 евро от 01.06.2017г. до 04.09.2019г. – 4 594.44 евро; за сумата 20 000 евро от 01.08.2017г. до 04.09.2019г. – 4 255.56 евро; за сумата 20 000 евро от 01.10.2017г. до 04.09.2019г. – 3 916.67 евро; за сумата 20 000 евро от 01.11.2017г. до 04.09.2019г. – 3 744.44 евро и 1 (едно) евро, част в размер 10% от 1 363.70 евро, представляваща сбор от обезщетения за забава при плащане на възнаградителните лихви, както следва: за сумата 1 019.66 евро от 01.04.2017г. до 04.09.2019г.

– 251.53 евро; за сумата 1 162.00 евро от 01.06.2017г. до 04.09.2019г. – 266.94 евро; за сумата 1 304.33 евро от 01.08.2017г. до 04.09.2019г. – 277.54 евро; за сумата 1 446.66 евро от 01.10.2017г. до 04.09.2019г. – 283.30 евро; за сумата 1 519.00 евро от 01.11.2017г. до 04.09.2019г. – 284.39 евро, на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва само върху присъдените главници и възнаградителни лихви от датата на завеждане иска в съда - 04.09.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата 4 597.46 лв. (четири хиляди и петстотин и деветдесет и седем лева и 46 ст.) разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения вр. доклада по делото и процесуалните действия на съда, довели до нарушаване правото му на защита, както и направата на изводи по съществото на спора в противоречие с материалния закон и доказателствения материал по делото. Твърди се, че съдът неколкократно е изменял доклада си, в частност относно фактическите твърдения на ищеца, както и че не е дал правна квалификация на същите, в резултат на което за ответната страна не е било ясно срещу какво да организира защитата си. Сочи се още, че съдът е направил изводите си въз основа на несвоевременно представени и недопустими доказателства, в това число и на представена кореспонденция между страните в неоторизиран превод. Оспорват се изводите на съда относно наличието на хипотезата на новиране на задължение. Навежда се и оплакване, че съдът не се е произнесъл по своевременно заявено възражение за изтекла погасителна давност.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на предявените срещу въззивника искове.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа. Претендират се направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. По същество в с.з., чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за въззивното производство.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първостепенният съд се е произнесъл по предявени от възиваемия С.О. против въззивника Д.Д. обективно съединени частични искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на посочените по-горе суми, при отчитане допуснато с определение от 11.09.2020г. увеличение на исковите претенции досежно главниците.

Наведените в исковата молба фактически основания на така предявените искове са, че на 20.01.2016г. между страните са сключени два договора за заем, по силата на които въззиваемият е предоставил на въззивника съответно сумата от 64 500 евро за срок до 31.12.2016г. и сумата от 100 000 евро за срок до 31.10.2017г. Сочи се, че за дадените в заем суми са били съставени нарочни разписки. Подробно са посочени уговорените вноски и срокове за погасяване на заемите, размера на следващата се възнаградителна лихва и неустойка при забава. Изложени са твърдения, че въззивникът не е изпълнил поетите по тези договори задължения, не е извършвал каквито и да е било плащания по погасяването им, с оглед на което са предявени и настоящите искове.

С писмения отговор в срока по чл.131 ГПК въззивникът е оспорил исковете като неоснователни.

Навежда твърдения, че подписаните договори за заем са привидни, сключени като обезпечение на негови бъдещи задължения към въззиваемия, по тях реално не са предавани суми, както и че на посочената в договорите и разписките дата въззиваемият не е бил в България. Сочи, че между него и въззиваемия съществуват дългогодишни взаимоотношения във връзка покупко-продажби на недвижими имоти, по които сделки въззивникът е действал в качеството на пълномощник на С.О. съгласно предоставяни права с множество пълномощни с различен обем на представителна власт. Твърди, че през 2016г. е трябвало да сключи от името на въззиваемия продажби на конкретно изброени в отговора недвижими имоти като за гарантиране изпълнението на задължението му да отчете получените по тях суми са били сключени и процесните договори за заем. Още през 2016г., след реализиране на покупко-продажбите му е предал всички получени от сделките суми чрез извършени банкови преводи по сметките му в "УниКредит Булбанк", преводи до него и съпругата му Е. О. чрез Уестърн юнион, както и чрез плащане в брой лично на въззиваемия или съпругата му. В тази връзка заявява, че е изплатил всички суми по сключените привидни договори за заем. Направено е и възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви и неустойки, при отчитане датата на подаване на исковата молба /04.09.2019г./ Преди разглеждането на делото в о.с.з. първоинстанционният съд е извършил двойна размяна като е предоставил възможност на ищеца /въззиваемия/ да изрази становище по наведените в отговора възражения, респ. на ответника /въззивника/ по депозираното от ищеца становище по отговора му. С оглед това въззиваемият О. е въвел в предмета на спора твърдения, че процесните договори за заем са сключени по постигнато между страните съгласие за новиране на съществуващи към този момент задължения на въззивника по отчет на суми по извършени от него през 2015г., в качеството му на пълномощник на въззиваемия, сделки /подробно посочени/, които суми първоначално са били преведени по банкови сметки на въззиваемия, но впоследствие част от тях, в размер общо на 180 698 евро са били изтеглени от него и неотчетени. За част от това задължение, а именно до размер на сумата от 165 000 евро се твърди, че страните са постигнали съгласие да бъде предоставена в заем на въззивника съгласно процесните договори. В тази връзка не отрича, че към момента на сключването им не е имало реално предаване на суми.

По повод тези твърдения и съгласно предоставената му възможност въззивникът Д.Д. е навел твърдения за конкретно извършени от него преводи на суми и плащания в брой, както в периода преди сключване на договорите за заем, така и след това, както и за действия на насрещната страна от 2018г., в резултат на което са му били иззети относими към възраженията му доказателства /разписки за извършени плащания/.

Наведените във въззивната жалба оплаквания за нарушаване правото му на защита поради липса на ясна правна квалификация на твърденията на ищеца, променяни в хода на процеса са неоснователни. С определение по чл.140 ГПК, постановено след депозирането на допълнителните становища на страните, първоинстанционният съд е изготвил частичен предварителен доклад на предявените искове - посочил е правната квалификация на същите /чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД/, фактическите твърдения на всяка една от страните и сочените от тях доказателства, както и е квалифицирал основните им твърдения и възражения /твърдението на ищеца за новиране на задължение по договор за мандат или като получено без основание в задължение по заемно правоотношение; възражението на ответника за симулативност на договорите за заем и възражението му за изтекла погасителна давност; твърденията и на двете страни за мандатни отношения/. Непосочването на конкретната правна норма, регламентираща фактическия състав на всяко едно от възраженията не нарушава правото на защита на страна, нито я поставя в неизвестност относно твърденията на насрещната страна, въз основа на които е предявен иска й, надлежно квалифициран от съда.

Не е нарушило правото му на защита и обстоятелството, че докладът по делото, направен в първото с.з. и инкорпориращ проекто-доклада от 01.06.2020г. е бил допълнен в хода на процеса с недадени до този момент указания по разпределението на доказателствената тежест и по чл.146 ал.2 ГПК, доколкото всички искания на въззивника по доказателствата са уважени, при отчитане правилното разпределение тежестта на доказване.

При така очертаните становища на страните по съществото на спора и наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а това е установено и от доказателствения материал, че страните са сключили писмени договори с вписана в тях дата 20.01.2016г., с които въззиваемият С.О., в качеството му на заемодател се е задължил да предостави на въззивника, в качеството му на заемател сумата от 64 500 евро по първия договор, съответно 100 000 евро по втория срещу задължението на заемателя да върне получените суми в срок до 31.12.2016г., респ.

31.10.2017г. Съгласно чл.2 на договорите, заетата сума следва да се предостави в 1-седмичен срок от подписване на съответния договор в брой, срещу разписка или по допълнително посочена в писмен вид от заемателя банкова сметка. ***е да бъде на вноски, подробно посочени по размер и падеж в съответния договор, възнаградителна проста лихва в размер на 4.2%, както и неустойка за забава в размер на 0.03% за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от предоставената сума /клаузите за лихва и неустойка са идентични по двата договора/.