Определение № 1290 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002101694 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. К. от [населено място] против решение № 659 от 05.12.2024 г. по гр.д.№ 785/2024 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 1068/17.07.2024 г. по гр.д. № 2272/2023г. на РС – Велико Търново. С последното е допусната делба при равни квоти между касаторката и Й. С. К. на десет недвижими имоти и е отменен на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК нот. акт № 1964, т.10, рег.№ 11886, д.№ 1244 от 19.10.2018 г. на пом. нотариус при нотариус рег.№283 в НК с район на действие ВТРС, с който Е. С. К. с ЕГН [ЕГН] е призната за собственик по давностно владение на 1/2 от същите имоти.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилно прилагане на правилата за придобивната давност. Касаторката счита, че праводателката й е демонстрирала намерение за своене идеалната част на ищеца, като е ползвала, поддържала и стопанисвала имотите и се е снабдила с нот. акт по обстоятелствена проверка за идеалната част, която ищецът е придобил по наследство. Прави оплакване и за допуснати процесуални нарушения относно легитимацията на страните в процеса.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Поставени са въпросите: 1.При иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот следва ли като страна по правният спор да бъде привлечено и лицето, в полза на което е издаден нот. акт; 2. Недопустимо или неоснователно е съдебното решение по иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост, при който лицето, в полза на което е издаден нот. акт не е привлечено като страна. По тези въпроси се 1 твърди противоречие с Решение № 45/2019 г. по гр.д.№ 1286/2018 г. и ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/2020 г. на ОСГК. Твърди се противоречие и с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС относно това, че нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка легитимира признатото с него лице за собственик и тежестта за опровергаване изводите на нотариуса е за този, който оспорва нот. акт. Формулиран е трети въпрос: Следва ли въззивния съд да извърши самостоятелна преценка относно легитимацията на страните в процеса? По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 129/2015 г. по гр.д.№ 7040/2014 г.на ВКС и ТР № 1/2013 г. относно задължението на въззивния съд да провери дали участват надлежно легитимирани страни. По следващите три въпроса е посочено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК:

4.Следва ли съдът да приеме, че е налице съсобственост по наследство при положение, че владението върху имота е упражнявано еднолично от един наследник за дълъг период, включително чрез последващо прехвърляне чрез дарение? 5.При предявен иск за делба на наследствен имот, който преди завеждане на иска е придобит изцяло от един от наследниците въз основа на издаден констативен нот. акт за собственост, а в последствие дарен на трето лице, допустимо ли е съдът първо да се произнесе по иска за дарение, а след това по иска по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на издаденият констативен нот. акт? 6.Фактът, че дадено физическо лице живее трайно /в продължение на 20 години/ изцвън територията на България и не полага грижи за притежаваните наследствени имоти, може ли да се възприеме като липса на интерес и респективно конкулдентно приемане на факта на владението от страна на друг наследник?

Очевидна неправилност се твърди, защото не била изяснена фактическата обстановка по спора, неизяснена била процесуалната легитимация и начина, по който исковете се отнасят един към друг.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване. Обосновава се с това, че за ищеца съществува възможност, но не е длъжен да насочи иска и срещу прехвърлителя на спорното право преди предявяване на иска. Посочва, че формулираните въпроси са неопределящи за друг изход от спора и не кореспондират на установените факти, а решението не отговаря и на характеристиките за очевидна неправилност. Моли да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Й. С. К. е предявил иск за делба срещу М. С. К. на десет имота, за които твърди, че са останали в наследство на него и сестра му Е. С. К. от родителите им С. Й. К., починал на 13.07.2013 г. и М. Г. К., починала на 30.08.2001 г., че на 19.10.2018 г. сестра му Е. К. се снабдила с констативен нотариален акт № 1964, том 10/2018 г., с който е призната за собственик на полагащата му се по наследство 1/2 ид.ч. от десетте недвижими имота, респективно на придобитата от родителите му наследствена част от тях, а на 02.11.2018 г. тя дарила на дъщеря си – ответницата М. С. К. всичките десет делбени имота. Ищецът оспорва издаденият нот. акт по обстоятелстевна проверка и транслативното действие на дарението за 2 неговата 1/2 ид.ч., придобита по наследство.

Установено е, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по ККРР [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет.***, ап. ***, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ на обекта 101.57 квадратни метра е придобит от членство на наследодателите в ЖСК./ н.а. № 158,т.1/1973 г./

С н.а. № 69,т.6, д.№ 288/94 г. на нотариус при ВТРС, наследодателят С. Й. К. е признат за собственик на възстановени по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне земеделски земи в [населено място], Община П.Т.: Нива от 37,293 дка,м.“А. Б.“, имот № ***; Нива от 3,154 дка в м. „Л.“, имот№ ***.

С НА № 97,т.12, д.4048/95 г. на нотариус при ВТРС, наследодателката М. Г. К. и трето лице са признати за собственик на възстановени по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне земеделски земи в [населено място], Община П.Т.: Нива от 38,939 дка в м. „Д. С.“ , имот № ***; Нива от 20,001 дка в м. „Т. “, имот № ***, Лозе от 0,500 дка, м.“С.“ , имот № ***, Нива от 5,301 дка в м. „Г.“, имот № ***, Нива от 10,670 дка в м. М., имот № ***; Нива от 14,401 дка в м.“К.“, имот № ***. От тези ниви наследодателката е притежавала 1/2 ид.ч.

С одобрена съдебна спогодба от 24.03.1952 година по ч.гр.д.№ 192/1952 г. по описа на Търновски околийски съд, в дял на Й. С. К. /дядо/ е предоставен недвижим имот- двор в [населено място] от около 1,2 дка с построената в него плевня, съставляваща парцел *** от кв.***по регулационния план на [населено място],Т.. Наследодателят С. Й. К. е единствен наследник на Й. С. К., починал на 24.09.1979 г.

Доказано е с платежни нареждания за кредитни преводи, извършени от „Евроагроимпекс“ ЕООД на Й. С. К., че са изплатени ренти за периода 2016/2017 , за периода 2017/2018;

2018/2019 за [населено място] и [населено място].

Св. Г., първи братовчед на ищеца и на майката на ответницата разказва, че Й. живее в К. от края на 90-те години, но се прибира в България редовно, при което е гостувал в дома му.

Сестра му Е. живеела в процесния апартамент и когато придружавал Й. до там, за да се свърже със сестра си, никой не му отварял, а той нямал ключ. Й. се интересувал от имотите си, дори започнал да взема неговата част от рентата за земите, тъй като имало периоди, в които сестра му получавала цялата рента. Й. има желание да раздели имотите с Е.. Не знае тя да е искала да завладее изцяло имотите. Посочва, че двамата са във влошени отношения и че Й. иска да има нещо в България, когато се връща. Св.Н. познава ищеца и сестра му от дълги години. Знае, че ищецът има наследствен апартамент в гр.***, както и къща и земи в [населено място]. Според свидетеля, Й. си идва редовно в България, винаги за срещите на съучениците, които правят на всеки пет години, понякога се случвало да си дойде и по два пъти в годината. Отсядал на хотел, тъй като не можел да осъществи контакт със сестра си и не можел да влезе в жилището на родителите си. Излага, че през последните 10-12 години ищецът си е идвал поне 4-5 пъти. Свидетелят знаел от Й., че преди години е строил гаража в [населено място] , ремонтирал е покрива на къщата. Св.М. познава страните, познавала е и родителите на ищеца и сестра му Е., тъй като живее в апартамента на горния етаж. Посочва, че Й. си е идвал преди 6-7 години и тогава Е. и оставила ключове за апартамента, за да му ги даде. Ищецът дошъл в дома й, поговорили си и тя му дала ключовете. Не помни колко време 3 е останал, после си заминал. Е. си ходела на село и поддържала, както там, така и апартамента. Свидетелката смятала, че нещата между двамата са уредени и считала, че Е. е собственик, тъй като за общите ремонти търсели пари от нея. Св.В. познава страните, има общо дете с ответницата. Посетил апартамента във *** и къщата в в [населено място] през 2005 г. Винаги е смятал, че имотите са собственост на ответницата, по-точно на нейната майка. Разказва, че вуйчото на ответницата му гостувал в С., в къщата му в С., били на море заедно със синовете му, но никога не е ставало въпрос за имотите. В разговор преди три месеца ищецът му казал, че къщата в С. му е мила и ще му е болно, ако не може да ходи там.

РС е приел, че процесните имоти са били наследени от Й. С. К. и Е. С. К.. Приел е, че Е. С.

К. не е придобила по давност притежаваните от брат й 1/2 ид.части от наследените имоти, тъй като не доказва да е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части на брат си от имотите и да е започнала да ги владее за себе си, т.е. да е манифестирала действия, сочещи на отблъскване на владението на брат й и показващи своене за себе си.

Мотивирал се е с това, че ищецът се е интересувал от имотите си, както в гр.***, в [населено място] и [населено място], получавал е рента за земеделските земи и макар последните години да не е влагал пари, е строил гаража и ремонтирал покрива на къщата в [населено място]. Като недоказващо своене на имота, а влошени отношения и резултат на това, че ищецът живее от много години в К., е преценено установеното, че ищецът отсядал в дома на един от свидетелите или в хотел, тъй като нямал достъп до апартамента си, защото сестра му не отговаряла на повикванията, а той нямал ключ за жилището. Допълнил е, че преди 6-7 години Е. К. е оставила ключ на св.М., за да го предаде на брат й при идването му в България. Обстоятелството, че К. давала пари за ремонтите на блока не е преценено като действие на своене за себе си идеалните части на съсобственик. Като начало на давността е приет момента на снабдяване с констативен нот. акт – меесец октомври 2018 г. /погрешно е посочена друга дата/. Поради това, че Е. К. не е придобила идеалната част на брат си, е прието, че не е могла да дари тази идеална част на ответницата М. К.. От момента на издаване на констативният нот. акт и на дарението след това до предявяване на иска – 04.08.2023 г. не е изтекла нито дългата нито кратката придобивна давност. Поради това е допусната делба при равни квоти между страните, като е отчетено, че за частта, която Е. К. е притежавала по наследство, дарението на дъщеря й е породило действие.

Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че решението на РС не е недопустимо, защото ищецът е процесуално легитимиран да предяви иск за съдебна делба, доколкото твърди, че е съсобственик с ответницата, придобила другата 1/2 ид.ч. от другата наследница по сделка и съдът се е произнесъл по предявения иск и искане. Съдът е препратил към мотивите на РС по възприетата фактическа обстановка. Формирал е също извода, че праводателката на ответницата не е придобила по давност идеалната част на ищеца от процесните имоти. Съобразил е, че ищеца и праводателката на ответницата са били съсобственици по наследство и са приложими правилата за съсобственост в отношенията им, че ищеца е проявявал интерес към имотите, че преди 5-6 години сестра му е оставила на съседка ключ за апартамента, принадлежал на родителите им, който тя да му предаде, че е получавал рента от съсобствните земеделски земи по сключен от самия него договор и че е 4 извършил ремонт в селския имот. Обстоятелството, че в последните години поради влошени отношения със сестра си тя не му отваряла вратата, не си вдигала телефона и той не можел да влезе в апартамента установява единствено състоянието на отношенията между брата и сестрата. И въззивният съд е приел, че не е доказано непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на десет години върху всички процесни имоти от Е. К. по начин, че да стане достояние на съсобственика й. Обстоятелството, че единият съсобственик ползва жилищните имоти, вкл. частите на другия, очевидно с негово съгласие, е преценено като държане на чуждата идеална част и не е доказано преобръщане на държането във владение за себе си. Отказът от комуникация с ищеца, довел до фактическа невъзможност да получи ключ за апартамента, не е действие по отблъскване на неговото владение, доколкото за него не е станало ясно каква е причината за това. За останалите имоти изобщо липсват доказателства за манифестирано намерение за своене на частите на ищеца. Въззивният съд е отразил, че погрешно е посочена цифрово датата, от когато може да се приеме начало на владението, но това е преценено като несъстоятелно поради това, че текстът е ясен – от датата на издаване на констативния нот. акт, т.е. от 2018 г. Тъй като ответницата е придобила по дарение от майка си само това, което е притежавала по наследство, е прието, че е налице съсобственост между страните при равни права и е потвърдено решението на РС.