Решение № 298 от 19.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. гр. Добрич, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500422 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 10978/04.06.2024 год., подадена от В. Н. Д. с ЕГН **********, гр. Д., чрез упълномощения адвокат С. Г., и Ц. Д. П. с ЕГН **********, гр. Д., чрез своя пълномощник В. Н. Д., срещу решение № 430/21.05.2024 год. по гр. Дело № 3550/2022 год. по описа на Добричкия районен съд, с което на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, вписано в търговския регистър при СГС по ф. д. №18045/93, парт. №11941, т.163, стр.106, с ЕИК 831094393, представляван от законните си представители Н.Х.Б. и С.А.П. - изпълнителни директори, Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотатирален акт №172, том 22, дело №3952/2021г., вх. рег. №8193/24.09.2021г. на СВ гр. Добрич, сключен между дарителя В. Н. Д., който дарява на своята майка Ц. Д. П., следните имоти, находящи се в гр. Добрич, ж.к. „Рилци“, ***, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич с площ от 453 кв.м., съгласно 1 скица, а по документ за собственост, на площ от 440 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници по КК: ПИ с идентификатори №***, ***, ***, ***, заедно с изградените в имота: сграда с идентификатор №***.1 със ЗП от 60 кв.м., брой етажи:1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор №***.2 със ЗП от 16 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Със същото решение В. Н. Д. и Ц. Д. П. са осъдени да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, направените по делото съдебни разноски в размер на 766,82 лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 04.06.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателите на 22.05.2024 г.; подадена е от процесуални легитимирани лица, с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано, непълно и постановено при липсата на обективен анализ на приетите по делото доказателства. Първоинстанционният съд не е взел предвид допуснатото от ищеца /настоящ въззиваем/ нарушение на Закона за потребителския кредит, тъй като не е положил грижата да обезпечи предоставения на ответника /въззивник по настоящото дело/ потребителски кредит. Въззиваемият е имал възможността да поиска ипотекирането на процесния имот, за което кредитополучателят е изразил готовност, с оглед обезпечаване вземането си към В. Н. Д. и Ц. Д. П.. Като не е сторил това кредиторът се е лишил от възможността да удовлетвори претенцията, предмет на договора за кредит. Предвид изложеното въззивниците настояват, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата чл. 135 от ЗЗД, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – отменено.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Д., в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 3550/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба, вписана в Службата по вписвания гр. Добрич с вх. № 454/24.01.2023 г., Акт 92, том I, на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков” № 37, вписано в търговския регистър при СГС по ф. д.

№18045/93, парт. №11941, т.163, стр.106, с ЕИК 831094393, представлявана от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез упълномощения юрисконсулт Г. Д., с която срещу В. Н. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. П. с ЕГН **********, гр. Д. са предявени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен, по отношение на ищеца, на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие районна на Добричкия районен съд, вписан под № 653 на Нотариалната камара, нот. акт №**** на СВ гр. Добрич, по силата на който договор, първият ответник В. Н. Д. е дарил на майка си Ц. Д. П.

/вторият ответник/, собствения си поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор ***, с площ от 453 кв.м. (по документ за собственост с площ от 440 кв.м.), ведно с построените в ПИ жилищна еднофамилна сграда с кадастрален идентификатор ***.1, със застроена площ от 60 кв.м. и жилищна еднофамилна сграда с кадастрален идентификатор ***.2, със застроена площ 3 от 16 кв.м., с административен адрес на ПИ гр. ***.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт, между ищеца и първият ответник е сключен договор за банков кредит от 13.07.2018г., по силата на който „ПИБ“ АД е предоставила на Д. кредит в размер на 46 900 лв., с краен срок на погасяване на дълга – 01.09.2027 г. Кредит бил усвоен изцяло на 13.07.2018г. по сметка, открита на името на Вл. Д.. Във връзка с Ковидпандемията и обявеното извънредно положение, по искане на длъжника е сключен Анекс от 05.05.2020 г., с който е разсрочено плащането на главница и лихва в 6-мес. гратисен период и е бил променен крайният падеж на задължението, а именно: на 01.03.2028г., като е изготвен нов погасителен план. Сочи се, че кредитът е в просрочие от 01.11.2020 г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора кредиторът, чрез ЧСИ с рег. № 901 в КЧСИ, е връчил лично на длъжника Д. покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, с която му е даден 5-дн. срок, да заплати задълженията си по кредита, което обаче не е било сторено от ответника. Поради настъпила и обявена на 05.04.2022 г. предсрочна изискуемост на кредита, „ПИБ“ АД, е подало заявление по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК в ДРС, като заповедният съд по образуваното е издал заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ срещу длъжника В. Д.. Въз основа на заповедта е образувано изп. д. №236/2022г., по описа на ЧСИ, вписан с рег. № 901 в КЧСИ и с район на действие – ДОС. Ищецът разбрал, че на 24.09.2021г. в СВДобрич, е бил вписан нот. акт за дарение на недвижим имот, по силата на който В. Д. е дарил на майка си Ц. П. собственият си недвижим имот /подробно описан по/горе/

Предвид на така изложената фактическа обстановка ищецът настоява, че процесният договор за дарение уврежда интересите му на кредитор на ответника Д., тъй като „ПИБ“ АД се лишава от възможността да насочи принудително изпълнение върху описания по-горе имот, поради което за банката е налице правен интерес по реда на чл. 135 от ЗЗД да защита правата си на кредитор като се признае за относително недействителна обсъжданата дарствена сделка, сключена между ответниците.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК и двамата ответници са представили отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни 4 и недоказани. С обсъждания договор, според Д. не са увредени интересите на ищеца, доколкото към датата на прехвърляне на имота, той още не е бил длъжник на банката, защото редовно си е обслужвал кредита. Освен това, процесният /дарен/ имот бил единствен за ответника. Отделно от горното Ц.

П. не е знаела, че синът и е теглил кредит и за задълженията му към ищеца разбрала от исковата молба. Мотивите за дарствената сделка били да не се ощети сестрата на В. Демирев и ответницата лично настоявала синът и да и прехвърли процесния имот. Ответниците молят съдът да отхвърли иска.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.07.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор, и В. Н. Д., като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит №*** г. /приложен на л. 9-11 от първоинстанционното дело/.

Договорът е сключен при Общи условия /л. 13-19 от делото/, като отпуснатият кредит е в размер на 46 900 лева, със срок за погасяване до 01.08.2027 г., на месечни вноски, съгласно Погасителен план /л. 12-13/. На 05.05.2020г. е подписан Анекс /л.22/ между страните по процесния договор за кредит, като е изменен крайният срок на договора, а именно – до 01.03.2028 г. като е разсрочено плащането на главница и лихва в 6-месечен гратисен срок, като е изготвен нов погасителен план /л.23/. Длъжникът е преустановил плащанията по кредита през ноември 2020 г. – това твърдение на ищеца не е се оспорва от ответната страна, поради което ищецът е изпратил до Н., покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ с рег. № 901 в КЧСИ, която е връчена лично на адресата на 10.02.2022 г. С поканата длъжникът е уведомен, че към 12.11.2021 г., задължението му възлиза на 7 298,35 лв., от които: 4787.02 лв. – главница; 2477.89 лв. – просрочени лихви и 33.44 лв. – дължими суми по застраховка, като в определения от кредитора седемдневен срок за доброволно погасяване на задълженията на ответника, не е последвало плащане. Банката е предупредила Д., че ако не заплати вземанията по договора за кредит, ще го обяви за предсрочно изискуем. На 05.04.2022г. кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на кредита, като преди това Банката е предупредила кредитополучателят за тази последица от неизпълнение на задълженията по договора.

Установено, че кредиторът е подал на 13.04.2022 г. заявление по чл. 417, 5 т. 2 от ГПК, като е образувано производство по ч.гр. дело № 1104/2022 г., по описа на ДРС. В полза на кредитора е издадена заповед №523/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 390/14.04.2022 г. за посочените по-горе суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20229010400236, по описа на ЧСИ с рег. № 901 в КЧСИ, с предмет на изпълнението задължението на В. Н. Д. в размер на 44 693,62 лева. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед от 14.04.2022 г. по ч. гр. дело № 1104/2021 г. по описа на ДРС, като в определения му от заповедния съд едномесечен срок ищецът е подал искова молба, въз основа на която е било образувано т. дело № 144/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 12.04.2023 г. /л.103-116/, съгласно който съдът е признал за установено, че „ПИБ“ АД има изискуемо вземане от В. Н. за следните суми: 39 741,05 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022 г. до окончателното й плащане; 2 730,97 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 01.11.2020 г. - 17.02.2022 г. вкл., дължима на основание т. 4 от Договор за банков кредит № *** г.; 1 191,78 лв., представляваща разсрочена лихва, съгласно Анекс от 05.05.2020 г.; 441,58 лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 30.09.2021 г. - 04.04.2022 г. вкл., дължима на основание т.14 от Раздел II от Договор за банков кредит № ***г.;

Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8989aa75-a332-493d-9e97-5dcb6e870d66