Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2496 от 20.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8351/2022
Вид
Решение № 2496
Подписан
20.09.2022
В сила
20.09.2022
Състав
Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130, ал.3 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20221100508351 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.538 вр. с чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 152297/21.07.2022 година, подадена от Й. С. Я., ЕГН **********, в качество на законен представител на малолетния С.З.Я., ЕГН ********** и от И.З.Я., ЕГН **********, със съгласието на своята майка Й. С. Я., ЕГН **********, насочена срещу решение №7262/28.06.2022г., постановено от 91-ви състав на СРС по гр.д.№19596/2022г. по описа на съда, с което е отказано да се даде разрешение да се извърши разпореждане с парични средства на двете деца, за да се извърши сделка с недвижим имот, който е в съсобственост на майката и двете деца. В жалбата се излагат твърдения относно целесъобразността на планираната сделка с имота, евентуалните ползи за децата от нея и се иска от въззивната инстанция да отметни атакувания акт е да даде исканото разрешение да се извършат разпоредителни действия с активи на двете деца.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Пред СРС е постъпила молба от настоящите жалбоподатели, с която се иска от съда да даде разрешение да се извърши теглене на парични средства в размер на 20 070,34лв. от банковата сметка на малолетния С.З.Я., ЕГН ********** и сумата от 10 194,78лв. от банковата сметка на непълнолетния И.З.Я., ЕГН **********.

Пояснено е, че тези разпоредителни действия с паричните средства на двете деца имат за цел да се закупят идеални части от притежавания от майка 1 и деца недвижим имот, представляващ апартамент, закупен от покойния съпруг на майката по време на брака, който попада в наследствената маса, оставена от общия наследодател на тримата – З.И..Я..

Описани са ползите от тази сделка на фона на инфлационните процеси.

По подадената молба е образувано гр.д.№19596/2022г. по описа на СРС, 91-ви състав.

Към молбата е приложен нотариален акт 0009, том пети, рег.№ 18606, дело №756/2006г. по описа на нотариус Ц.С., рег. № 030 на НК, удостоверяващ придобиване на процесния недвижим имот от З.И..Я., който е починал на 14.09.2012г., ведно от представеното удостоверение за наследници, от което се установява, че е оставил като такива съпруга Й. С. Я., ЕГН ********** и две деца - С.З.Я., ЕГН ********** и от И.З.Я., ЕГН **********.

Представена е данъчна оценка на имота и декларации за имуществено състояние на наследниците на Янев.

По делото е постъпило становище от ДСП- Младост, София, от което се установява, че социалните служби не са се ангажирали със становище дали такава сделка е в интерес на двете деца и са оставили съдът да направи тази преценка.

За да обоснове наличие на интерес от тези действия молителите са представили извлечения от НСИ касателно инфлационните индекси за май 2022 година.

Въз основа на тези доказателства, на 28.06.2022г., първостепенният съд постановява решение №7262, с което отказва да даде разрешение да се извърши теглене от банковите сметки на двете деца в посочените размери, направено от молителите на основание чл.130, ал.3 СК.

В постановеното решение съдът аргументирано е приел, че тези сделки не са в интерес на децата, тъй като за тях съществуват различни и то безвъзмездни способи за придобиване на идеални части от имота, останал в наследства от баща им, който те притежават в съсобственост със своята майка.

Настоящият състав изцяло споделя изложените от съда мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Относно доводите в жалбата за незаконосъобразност на постановения акт.

Жалбоподателите твърдят, че използваният от първостепенен съд израз реални нужди не е легален и не присъства в разпоредбата на чл.130, ал.3 СК.

Водещ е интересът на децата при преценката на съда дали да даде разрешение да се извърши разпореждане с имущество на детето.

Останалите съображения са свързани с ползите от придобиване от страна на децата на идеални части от имота, които принципно са верни, но не се явяват решаващи за извода на съда относно правилността на постановения съдебен акт.

2

С разпоредбата на чл.130, ал.3 СК законодателят е уредил специални правила при разпорежданията с имущество на ненавършили пълнолетие деца, като за гарантиране на техните интереси е възложено на съда да извърши преценка за закрилата им, чрез даване или не на разрешение, като това е относимо само до изброените в нормата вещи - недвижими имоти, влогове и ценни книги, а за движимите вещи - ако разпореждането се извършва с формална сделка. Конкретно посочени сделки - дарение, даване в заем и обезпечение на чужди задължения, като отказ от права, са забранени от закона и обявени за нищожни - 130, ал. 4 СК.

Смисълът е ограниченията и въведеният разрешителен режим за изискване на разрешение от съдебен орган или чрез изрична забрана за сделки или действия, които имат отчуждителен ефект - намаляване имуществото на детето, е да се съхранят интересите на децата. Ето защо съдът е призван при направено искане за разпореждане с имущество на деца, да преценява дали такова разпореждане не противоречи на интереса на ненавършилото пълнолетие дете, съответно да прецени наличието на нужда или очевидна полза за детето, както и дали не са налице извънредни нужди на същото, които обстоятелства налагат извършване на разпореждане на неговото имущество от посочените в нормата на чл.130, ал.3 СК.

По отношение на това какви са критериите, по които се определя дали искането за разпореждане с имущество следва да бъде уважено е постановеното определение №3 от 05.01.2016г. по ч.гр.д.№6203/2015г. на Г.К. на ВКС, първо г.о., с което съдът, макар и разглеждайки хипотеза за запретено лице, приема следното: “Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставено под пълно запрещение лице по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на запретеното лице от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на поставеното под запрещение лице чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т.е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на запретеното лице без интересите му да бъдат накърнени.

Разпореждане с влог на поставено под пълно запрещение лице може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките нужди 3 на лицето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес, но не и за удовлетворяване на претенции на трети лица, произтичащи от договор, по който поставеният под запрещение не е страна, респективно за претенции произтичащи от неоснователно обогатяване, които не са установени по съдебен ред, тъй като в производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът не разполага с правомощието и възможността /доколкото производството е едностранно/ да прецени основателността на подобни претенции и доколкото нуждата на поставения под запрещение не може да бъде безусловно изведена от естеството на самия договор“.

Базирайки се на възприетото от касационна инстанция разрешение за определяне на критериите при преценка на интереса, настоящият състав на съда приема, че разпореждането с влогове на двете лица не е насочено към удовлетворяване на техни преки нужди или за изпълнение на поети от тях задължения или плащания в техен интерес.

Това е така, тъй като на първо място не е обоснован пряк и непосредствен, нуждаещ се от удовлетворяване интерес от придобиване на посочените идеални част от имота. Ако майката твърди, че това придобиване ще повиши закрилата на нейните деца, каквото е твърдението в жалбата, то тази бъдеща закрила, както е посочил и първостепенният съд, може да се осъществи чрез друг вид сделки, които не са непременно възмездни (т.е. тя да получи пари за прехвърляне на идеални части от имота- напр. чрез дарение на тези идеални части или приживна делба-дарение, при запазване правото на ползване върху имота от страна на майката).

Хипотетичното позоваване на бъдещи ползи от придобиване по възмезден начин на идеални части от имота, не сочи на конкретна нужда на децата, която да бъде задоволена. Ето защо съдът не намира, че искането за разпореждане с влогове на децата е породено от задоволяване на техни конкретни потребности, а от друга страна, самото разпореждане не се явява да е необходимо, тъй като същото не е в интерес на децата. Съществуващата тенденции за увеличение инфлация в страната не е основание да се извърши разпореждане с влоговете на децата, независимо от съществуващите към настоящия момент високи доходи на майката, именно поради растящата инфлация. Това е така, тъй като наличните парични средства по банковите сметки на децата могат да се явят необходим финансов ресурс за задоволяване на техни ежедневни нужди, именно поради растящата инфлация и обезценка на паричните средства и при актуалното увеличение на цени.

Ето защо настоящият състав намира, че правилно първостепенният съд е отказал да даде разрешение да се извърши разпореждане с влогове на двете ненавършили пълнолетие деца. Постановявайки атакувания отказ, състава на СРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7262/28.06.2022г., постановено от 91-ви състав на СРС по гр.д.№19596/2022г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5