Решение № 3799 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3799 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110203036 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0000113/13.01.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ София, определен от Министъра на транспорта и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр на Р. Г. П., ЕГН:

**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Недоволен е останал жалбоподателя, който е обжалвал издаденото наказателно постановление в срок. В подадената от него жалба излага съображения, че съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка действията му е следвало да бъдат подведени под правната норма на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2022 г. на МТ, поради което претендира неправилно приложение на материалния закон.

Отделно от това, счита че вмененото му нарушение не е безспорно доказано.

Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - директора на РД АА София, редовно призована не се явява и не се представлява.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2021 г. около 12:15 часа свидетелят Т. Б. - на длъжност „инспектор“ в РД „АА“ София, извършвал проверки на АМ „Тракия“ при КПП „Враня“ с посока на движение гр. Пловдив. На посоченото място свидетелят спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил марка „Волво ФХ“ с рег. № *** и прикачено ремарке за товарен автомобил марка „Шмитц“ с рег. № ****, и двете собственост на фирмапревозвач. Жалбоподателят П. извършвал международен превоз на товари от Република Чехия до Република България с лиценз на общността № 158050014, който бил валиден до 13.04.2026 г.

В хода на проверката свидетелят Б. изискал документи от жалбоподателя, сред които и удостоверение за психическа годност.

Жалбоподателят П. представил на свидетеля удостоверение със срок на валидност до 09.08.2021 г. Предвид представеното удостоверение с изтекъл срок на годност, свидетелят Б. в присъствието на един свидетел при установяване на нарушение и в присъствието на жалбоподателя Р. П. съставил на последния АУАН Серия А-2021 № 298580 от 20.12.2021 г.

Жалбоподателят получил екземпляр от съставения АУАН срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили възражения.

Въз основа на съставения акт, АНО издал процесното наказателно постановление № 42-0000113/13.01.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ София, определен от Министъра на транспорта и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвтПр на Р. Г. П. ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено от него нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел Т. Б. /актосъставител/, както и от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: международна товарителница; удостоверение за психическа годност № 474491; длъжностна характеристика на свидетеля Т. Б.; Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г; на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 589/31.01.2020 г. на ИД на РД „АА“ София.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Б. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и логични, като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираното нарушение 2 и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество в съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН .

Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - съгласно чл.

91 и чл. 92 от ЗАвтПр контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят Б., заемащ длъжността "Инспектор" към РД "АА"- София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.

Административнонаказващият орган – изпълняващ длъжността директор на РД "Автомобилна администрация" София е компетентен да състави обжалваното НП и предвид Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо, са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и процесното наказателно постановление са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че в хода на административно наказателното 3 производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление отговаря на дадената правна квалификация и е описано достатъчно пълно, подробно и ясно.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на наказателното постановление.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Отговорност на жалбоподателя Р. П. е ангажирана на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози , като му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба за международен автомобилен превоз на пътници и товари № 11 от 31.10.2002 г. Цитираната материалноправна норма предвижда при извършване на международен превоз на товари водачът на товарен автомобил да притежава валидно удостоверение за психическа годност.

Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, че жалбоподателят П. е бил водач на товарен автомобил марка „Волво“ ФХ с рег. №****, както и че същият е извършвал международен превоз на товари от Република Чехия до Република България.

Това обстоятелство не се оспорва и между страните в настоящото производство, предвид на което жалбоподателят се явява годен субект на вмененото му нарушение.

Съдът намира, че действително тежестта на доказване в настоящото производство лежи върху АНО, който е длъжен да докаже наличието на всички обективни признаци от състава на твърдяното от него нарушение. В тази връзка съдът счита, че твърдяното от АНО нарушение е формално такова и за неговото извършване не се изисква настъпването на каквито и да било вредни последици. Същото се изразява единствено в обстоятелството, че водач на товарен автомобил, извършващ международен превоз на товари не разполага с валидно удостоверение за психическа годност. Предвид на това, съдът намира, че същото е описано достатъчно пълно, ясно и конкретно в обстоятелствената част на наказателното постановление и е безспорно доказано, предвид приложеното по делото удостоверение за психическа годност със срок на валидност до 09.08.2021 г., което е било представено от жалбоподателя на контролните органи при проверката.

Във връзка с гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението направено от жалбоподателя, че твърдяното от АНО нарушение не е безспорно доказано и счита, че в конкретния случай не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво именно се обвинява.

Относно направеното възражение, че твърдяното нарушение не е подведено под правилната правна норма, настоящата съдебна инстанция 4 намира, че същото се явява неоснователно. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява във „ Водачът извършва превоз на товари, като в момента на проверката е без валидно удостоверение за психологическа годност“.

Настоящата съдебна инстанция намира, че задължението на водач, извършващ международен превоз на товари и пътници, да притежава валидно удостоверение за психологическа годност е регламентирано именно в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Визираната в обжалваното НП разпоредба изисква притежаване на валидно удостоверение за психологическа годност, което означава да е издадено по надлежния ред на водача на ППС и да е валидно към датата на извършване на международния превоз на пътници и товари. От друга страна, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от същата Наредба вменява задължение на водачите на ППС да носят в себе си посочените в разпоредбата документи, в това число и удостоверение за психологическа годност (т. 7). Съдът намира, че видно от описанието на нарушението, подкрепено от всички събрани по делото доказателства , жалбоподателят е притежавал в себе си удостоверение за психологическа годност, но същото е било с изтекъл срок на валидност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО е подвел поведението на жалбоподателя под правилната правна норма и в този смисъл не е налице нарушение на материалния закон.

На горепосоченото нарушение безспорно съответства санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр («Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение."), в редакцията към датата на нарушението. Това е така, поради обстоятелството, че водачът е представил на контролните органи задължителния в случая документ, но фактите по делото сочат, че този документ към датата на нарушението е бил с изтекъл срок, т. е. не е валиден.