Определение № 26328 от 26.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26328 гр. София, 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110118256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. П. К. срещу „ ************“ към ДП „**********“ /съкратено УДВГД към НКЖИ/, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 40 326,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнение съгласно чл. 37, ал. 2 КТД за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5680,30 лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 10 236,30 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. 28, ал. 1 КТД за начисляване на допълнително възнаграждение за „клас прослужено време“, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1441,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 1740 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. чл. 69, ал. 2, т. 1 КТ за начисляване на социална сума за храна за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата от 245,09 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 2641,50 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение съгласно Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД София за начисляване на допълнително трудово възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до 1 окончателното плащане, както и сумата от 90,36 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 180 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на КТД за начисляване на социална сума за „деня на железничаря“ в размер на по 90 лв. за 2020 г., 2021 г. и 2022 г, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25,35 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 435 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. 72, ал. 1 КТ за внасяне от ответника на месечни вноски за допълнително пенсионно осигуряване в размер на 15 лв. месечно, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 61,27 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 1650 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. 73, ал. 1 КТД за начисляване на сума за безплатни пътувания с влак на работниците и служителите в ДП „НКЖИ“ в размер на 550 лв. на година за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 236,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;

Ищецът Ц. П. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника длъжност „началник гара ******“, като със заповед №1981/01.06.2020 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 02.06.2020 г.

Посочва, че е оспорил уволнението като незаконно по съдебен ред, като с Решение № 20258781 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. 27668/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, потвърдено с Решение № 265643 от 07.09.2021 г. по гр.д. 2283/2021 г. по описа на СГС, въззивен II-б състав, потвърдено с Решение № 50016 от 21.02.2023 г. по гр.д. 5141/2021 г. по описа на ВКС, уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С посочените решения му е присъдено обезщетение за оставането без работа за периода 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер на 5698,00 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 29.06.2020 г.

Посочва, че със Заповед № 2412/18.04.2023 г. на директора на УДВГД към НКЖИ ищецът бил възстановен на предишната длъжност „началник гара ******“, считано от 18.04.2023 г. с основна месечна заплата от 1374 лв. Поддържа, че за периода от 12.11.2020 г. до възстановяването му на 18.04.2023 г. не е работил по трудово правоотношение общо 29 месеца и 6 дни, за което време счита, че му се дължат суми, които не е получил, съгласно Колективния трудов договор, подписан между ДП „НКЖИ“ и синдикалната организация, в 2 която членува и ищецът.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника УДВГД към НКЖИ, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е бил член на синдикалната организация в предприятието, страна по КТД с ДП „НКЖИ“, поради което и спрямо него не важат условията на КТД за 2020 г. и за 2022 г.

Оспорва се претенцията на основание чл. чл. 37, ал. 2 КТД с твърденията, че обезщетенията не са дължими от работодателя, тъй като лицето не е работило при друг работодател за периода от уволнението до възстановяването на работа. Твърди се, че претенцията на основание чл. 28, ал. 1 КТД е недоказана, тъй като обезщетението се определя и изплаща на база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за получаване на съответното обезщетение, което в процесния случай е м. януари 2020 г. Неоснователна била и претенцията, заявена на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД, тъй като ваучерите за храна се изплащали отделно от трудовото възнаграждение, не са елемент от работната заплата и не могат да се изплащат под друга форма. Оспорва се като недължима и сумата, претендирани въз основа на Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД-София, като посочва, че същата не зависи от отработеното време и не е с постоянен характер, поради което и не се включва в брутното трудово възнаграждение.

Твърди се, че претенцията по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на КТД, е неоснователна, тъй като сумата в размер на 90 лв. за „деня на железничаря“ се дължи единствено на служители, които се намират в трудово правоотношение с работодателя към момента на изплащането й, но не и на възстановени работници и служители. Оспорват се претенциите за паричната равностойност на безплатните пътувания, тъй като тези суми се изплащат единствено за изпълнение на трудовите задължения на работници, които се намират в безсрочно трудово правоотношение, но не и за лица, които са възстановени на работа, вследствие на незаконно уволнение и на работници, които са били в отпуск, както и по съображения, че в случая не е имало реално полагане на труд от страна на ищеца. Оспорва се претенцията за мораторна лихва, като твърди, че същата се дължи, считано от 12.04.2023 г. /датата на получаване на поканата от работодателя/. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

По исковете с правно основание чл. 59 КТД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден колективен трудов договор, по който страни по него са страните по делото и в който е предвидено задължение на работодателя посочено от ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнението на което задължение е претърпял вреда под формата на пропусната полза в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на задълженията си по КТД, респ. да докаже погасяване на задълженията си към ищеца.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника ответника в забава плащанията на претендираните суми.

3

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че спрямо него се прилагат колективните трудови договори с ДП „НКЖИ“ (член на синдикат, страна по КТД или индивидуално присъединил се служител към съответния КТД).

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудовото правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, което в последствие с влязло в сила решение е било признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 18.04.2023 г.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Искането на ищеца да бъде задължен ответника на основание чл. 190 ГПК да представи Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД София е допустимо и относимо към предмета на доказване по делото и следва да се уважи.

Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи КТД, действащи за ДП „НКЖИ“ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със всички споразумения за изменение и допълнение на КТД следва да се остави без уважение, тъй като същите са представени с отговора на исковата молба.

Следва да се остави без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същата не е необходима за изясняване на делото от фактическа страна.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото о. с. з. ответникът да представи Заповед № 366/22.07.2019 г. на директора на УДВГД София, като му УКАЗВА, че при непредставянето на документите съдът може да приеме за доказани фактите, относно, които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161 ГПК.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да представи КТД, действащи за ДП „НКЖИ“ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със всички споразумения за изменение и допълнение на КТД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че спрямо него се прилагат колективните трудови договори с ДП „НКЖИ“ (член на синдикат, страна по КТД или индивидуално присъединил се служител към съответния КТД).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2024 г. от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

Разпечатката съдържа 36 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8987d4b7-9baf-414b-92e8-64a41a1bc373