Решение № 16 от 02.02.2026, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Луковит, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20234320100603 по описа за 2023 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът ЕСО, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /заличен по GDPR/, представлявано от А.Ц. - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител А.А. е предявил срещу ответника „А.Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /заличен по GDPR/, представлявано от С. С. П., иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания за следните суми: 1 365.82 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане и 127.38 лв. - законна лихва, за които суми по ч.гр.д. № 304/2023 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като осъществява дейност по пренос на електрическа енергия в изпълнение на лицензия № Л419-04/18.12.2013 г., издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Посочва, че ответникът също е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката в качеството си на производител на електрическа енергия от ВЕИ.

Посочва, че ответното дружество е присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи З." ЕАД (Е. З.). Съгласно чл. 39, ал. 4, т. 1 от ЗЕ (редакцията, ДВ, бр. 21 от 2021 г.) и доколкото общата инсталирана мощност на централата на длъжника е до 5 MW, то за последния няма изискване за издаване на лицензия за производство на електрическа енергия. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ на регулиране от КЕВР подлежи цената за достъп до електропреносната мрежа.

Видно от легалната дефиниция, дадена в §1, т. 15 от ДР на ЗЕ, „достъп" е правото на ползване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащането на цена. Съгласно т. 41а на § 1 от ДР на ЗЕ „ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице -ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. Следователно ползватели на мрежата са както потребителите, така и производителите на електрическа енергия, в това число и производителите на електрическа енергия, ползващи възобновяеми източници, с 1 оглед на което последните също дължат цена за достъп до мрежата (вкл. и ответникът по настоящото производство). Посочва, че по силата на чл. 29, ал. 3 и ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (в редакцията, обн. ДВ, бр. 40 от 2020 г.), производителите (какъвто е ответникът „АЛБОС ЕНЕРДЖИ" ЕООД), присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Събраните суми за услугите достъп до електропреносната мрежа и пренос през електропреносната мрежа се заплащат от оператора на електроразпределителната мрежа на независимия преносен оператор (ЕСО ЕАД). В § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (от месец), както и в § 1, т. 23 от ДР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, е дадена легална дефиниция на "ценови период" - период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца. Излага, че в случая цената е следвало да се заплаща на "Е. З." ЕАД, а събраните суми се превеждали от "Е. З." ЕАД на него – на ищеца. Ищецът сочи, че в изпълнение на решения на КЕВР, описани в исковата молба с номера и дати "Е.

З." ЕАД е изпращало на ищеца ежемесечни справки за цялото произведено количество ел. енергия от производители от ВЕИ - слънце и вятър, присъединени към собствената му разпределителна мрежа и че за тези количества ел. енергия издавал фактури с посочените в тях стойности на предоставената услуга достъп за съответният месец и по цени утвърдени от КЕВР за съответния месец.

Твърди се, че по искане на ищеца, Е. З. представило справки на ВЕИ производителите, присъединени към неговата електроразпределителната мрежа, които не са заплатили дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа. Твърди се, че от издадените справки е видно, че ответното дружество А.Е. като производител на електрическа енергия от ВЕИ, присъединен към разпределителната мрежа на Е. З., не е изпълнил задължението си за плащане на определените с решенията на КЕВР цена за достъп върху количеството произведена електрическа енергия в размер общо на 1365,82 лева по 20 броя издадени фактури в периода 31.08.2021 г. – 31.03.2023 г., описани в табличен вид в исковата молба. Твърди, че поради забава в плащането ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - общо 127,38 лева за периода от 16.09.2021 г. до 16.06.2023 г., подробно описани в табличен вид в исковата молба.

Посочено е, че ищецът е подал заявление пред РС – Луковит по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземанията си срещу ответника и по ч.гр.д. № 304/2023 г. по описа на РС – Луковит такава била издадена, но от страна на длъжника е било подадено възражение, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноските в заповедното и в настоящето исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Възраженията на ответника се свеждат основно до следното: ищецът претендира за заплащане услуга - достъп до електропреносната мрежа, която съобразно даденото определение с § 1, т. 15 от ДП на Закона за енергетиката /ЗЕ/ представлява право за използване на електропреносната мрежа за пренос на електрическа енергия, но в исковата молба ищецът не е посочил облигационно или законно основание, въз основа на което да е възникнало задължение за ответното дружество да заплаща такава услуга. Още повече, ищецът нито е предоставял такава услуга на ответника, нито пък ответникът е ползвал електропреносната мрежа за пренос на електрическа енергия. Енергийният обект на ответното дружество, както е посочил и ищеца в т. 2 от исковата си молба, е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД /Е. З./, преди това ЧЕЗ разпределение 2

АД. Позовава се на Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи – чл. 3 и чл. 4, в които са посочени лицата които имат право на достъп до електропреносната мрежа и лицата които имат право на достъп до електроразпределителната мрежа. В качеството си на производител и потребител ответното дружество се снабдява и доставя електрическа енергия единствено в електроразпределителната мрежа. Поради това по смисъла на § 1, т. 41а, подточка а) от ДП на ЗЕ, А.Е. е ползвател на електроразпределителната мрежа и съответно не е ползвател на електропреносната мрежа. Чл. 104, ал. 1 от ЗЕ изисква ползвателите на съответната мрежа, да уредят чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВИ/, чл. 30, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ изисква тези отношения да се уредят чрез сключване на договор с оператора на преносната или на разпределителната мрежа. Съгласно това изискване ответното дружество е уредило отношенията си за предоставяне на достъп чрез сделка, като е сключило договор за достъп с оператора на съответната разпределителна мрежа която ползва и към която е присъединен енергийният му обект. Съгласно клаузите на този договор, ответникът няма задължение да заплаща за услуга която не му е предоставяна и която не е ползвал и в тази връзка се оспорват твърденията на ищеца (по т. 10 от ИМ) че ответникът има изискуеми задължения към Е. З. Сочените от ищеца фактури, въз основа на които твърди че е възникнало задължението, не са представени по делото. Същите не са приемани от ответното дружество и счита, че са издадени без правно основание.

Въпреки че в т. 9 от исковата си молба ЕСО твърди че е налице „законна делегация" за заплащане на претендираните от него суми, същият не е посочил такава, а се е позовал на административни разпоредби, които са в противоречие на материалния закон. Излага съображения, че съгласно нормативна рамка (определена с чл. 30, ал. 1 от /ЗЕВИ/ , чл. 30, ал. 1, т. 10 и 13; чл. 84, ал. 2 и 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗЕ) задължението на производителите на ел. енергия от ВИ за плащане на цена за достъп до електропреносната или електроразпределителната мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп и административен елемент - решение на КЕВР, за определяне на цена за достъп. Тази законова рамка не допуска извъндоговорно основание за заплащане на цена за достъп до мрежите. Ответното дружество не е задължено и не е сключвало договор с ECO, а сочените от него административни разпоредби не са самостоятелен източник на задължения. Позовава се на съдебна практика.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

От приложеното ч.гр.д. № 304/2023 г. по описа на РС – Луковит се установява, че по подадено на 19.06.2023 г. от ищеца заявление, съдът е издала Заповед № 233/07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът А.Е. да заплати на кредитора ЕСО сумите: 1365.82 лв. главница за предоставен от страна на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО ЕАД/ (в качеството му на оператор на електропреносната мрежа) достъп до електропреносната мрежа на обекта на длъжника „А.Е. (Веи производител) съгласно чл. 29, ал. 3 от правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 127,38 лева - лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.06.2023 г., както и разноски: 29,86 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

С възражение, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е оспорил вземането по издадената заповед, което е наложило установяване на дължимостта на сумите в настоящето производство.

По делото не е спорно, че ищецът ЕСО АД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, тъй като осъществява дейност по пренос на електрическа енергия 3 съгласно лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г., издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Не е спорно и е видно от писмените доказателства и съдебно-техническата експертиза, че ответникът „Албос Енерджи“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/ и притежава фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 80 kW, находяща се в Т., УПИ ХІІ – 384, кв. 38, ***.

За обекта на ответника в с Тодоричене на 26.04.2011 г. между „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника А.Е= е сключен Договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Ч.Р.Б., а на 28.06.2012 г. е сключен Договор за използване на разпределителната мрежа от производител, с който са уредени взаимоотношенията между страните във връзка с осигуряването от страна на разпределителното предприятие на достъп до електроразпределителната мрежа, както и пренос през резпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от обекта на ответника.