Определение № 682 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. София, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600849 по описа за 2025 година

След като съобразно чл. 249, ал. 3 (вр. чл. 248, ал. 1, т. 3) от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 849 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито разпоредително съдебно заседание на 28.05.2025 г. по НОХД № 1553/2025 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 22-ри състав, е оставил без уважение искането на защитника адв. П. К. за прекратяване на наказателното производство; СГС е приел за неоснователно искането и е изложил съображения за това.

СГС е указал, че това определение подлежи на протестиране и обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Срещу това определение е подадена жалба от защитника, с искане за отмяната му.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за същото съдебно заседание СГС е оставил без уважение и искането на този защитник за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. СГС е приел, че прокурорът на ДП е суверенен относно това кой, кога и за какво да бъде привлечен като обвиняем, а също така СГС е приел, че внесеният обвинителен акт (ОА) съдържа достатъчно ясно и пълно фактическо описание на конкретното участие на подсъдимия Ц. Ц. във вмененото му престъпление.

Определението е обжалвано, в срок, от защитника на подсъдимия Ц. Ц. – адв. П. К., с искане за отмяната му и за връщане на делото на прокурора с указания за отстраняване на наличните според защитника съществени нарушения на процесуални правила.

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

В частта й относно определението, с което се оставя без уважение искането за прекратяване на наказателното производство, жалбата е недопустима - въпреки указването от страна на СГС, че определението му относно наказателното производство подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 4 от НПК, на обжалване и протестиране подлежи само (определението за) прекратяване на наказателното производство в 1 разпоредително съдебно заседание. Отказът на съда да прекрати наказателното производство обуславя последващото разглеждане на делото в открито съдебно заседание със съзтезателно участие на страните и обосновано произнасяне на съда с присъда – което по естеството си предоставя всички възможни процесуални гаранции за справедлив изход на целия наказателен процес. При сравнително тълкуване на разпоредбата на чл. 250, ал. 4 от НПК с тази на чл. 249, ал. 3 от НПК се налага същият извод за недопустимост на жалба/протест срещу отказ на първоинстанционен съд в разпоредително съдебно заседание да прекрати цялото наказателно производство. Чл. 249, ал. 3 от НПК предвижда протестиране и обжалване на „определението по чл. 248, ал. 1, т. 3…“ – т.е. независимо от това дали с такова определение се прекратява или не съдебното производство; разпоредбата на чл. 250, ал. 4 от НПК предявява конкретно изискване към същността на произнасянето на съда относно искане за прекратяване на наказателното производство: това определение трябва да прекратява наказателното производство, за да може да бъде протестирано или обжалвано, а по аргумент за противното основание определение за отказ да се прекрати наказателното производство не подлежи на отделен самостоятелен контрол. Предвид това в частта й относно определението на СГС, с което се отказва прекратяване на наказателното производство, жалбата следва да се остави без разглеждане, а въззивното производство в тази му част – да се прекрати.

Определението на СГС, с което се отказва прекратяване и на съдебното производство, според въззивния състав е обосновано и законосъобразно.

За да твърди, че съществено са нарушени процесуалните права на подсъдимия Ц. Ц. във връзка с яснотата на обвинението, защитникът му адв. К. смята, че досъдебните органи не е следвало да предявяват на ДП постановление за привличане като обвиняем първо за престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК, а след това – по чл. 248а, ал. 2 от НК. Макар и с некоректно позоваване на чл. 119, ал. (непосочена) от НПК, първоинстанционният СГС правилно се е обосновал със суверенността на прокурора на ДП относно това кой, кога и за какво да бъде обвинен. Чл. 225 от НПК предписва (като създава и право, и задължение) на досъдебните органи при няколко хипотези – една от които е разкриване на основания за съществено изменение на фактическите обстоятелства, да се извърши ново привличане на обвиняем. Именно това е сторено в случая и привеждането на обвинението в съответствие със съдържанието на доказателствените средства за конкретната фактическа ситуация спрямо конкретен обвиняем може да бъде разглеждано само като надлежно изпълнение на правомощията на досъдебните органи, но не и като нарушение на процесуално право на обвиняем.

Прочитът на ОА – във връзка с твърдението на защитника за нарушено право на ясно обвинение, установява, че прокуратурата е вменила на подсъдимия Ц. Ц. следната негова фактическа деятелност: Като „ръководител проект“ (за нови работни места в общините Дряново и Трявна, финансиран съвместно от Европейския социален фонд (ЕСФ) и България) в търговското дружество „Тангра Софт“ ЕООД (с управляващ и представляващ Е. Г.), подсъдимият Ц. отговарял за коректното, точно и законосъобразно изпълнение на проекта, подписването на документи и изготвянето на месечни и финални отчети. При тази му служебна позиция и тези му задължения в търговското дружество (ТД) във връзка с конкретния проект, съвместно с управителя на фирмата (Е. Г.), подсъдимият Ц. подготвил и подал от името на ТД проектно предложение за осигуряване на трудова заетост чрез разкриване на нови работни места в ТД; също така Ц. подал заедно с Г. чрез електронна система искане за окончателно плащане, към което били приложени задължителните два отчета – финансов и технически, и двата – съдържащи неверни сведения. Отчетите били изготвени с позоваване на неистински документи, като конкретно към техническия отчет били приложени три неистински трудови договора, а конкретно към финансовия отчет били приложени множество неистински разходни касови ордери за изплатени трудови възнаграждения, неистински рекапитулации и неистински справки за отработени дни и изплатени трудови възнаграждения. Всички използвани неистински документи – поради 2 неподписването им от съответните посочени в тях работници, са изброени изчерпателно в обстоятелствената част н ОА във връзка с конкретния работник.

Осъзнавайки неверността на двата отчета относно изплащането на определени суми като трудови възнаграждения - предвид обосноваването на отчетите с неистински и недостоверни документи (трудови договори, РКО, рекапитулации и справки) и представянето на отчетите с определена цел (в подкрепа на искането за финансиране на ТД от ЕСФ и българската държава), подсъдимият Ц. заедно с подсъдимия Г. според ОА е осъществил при съизвършителство престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

За неистинността на съответните документи прокурорът в ОА се позовава на графическа експертиза. В подкрепа пък на фиктивността на трудовите договори и заявените в двата отчета (за които отговарял Ц.) като извършени плащания на трудови възнаграждения, прокурорът се позовава в ОА на резултатите от две проверки (първа планирана и втора внезапна) на място, извършени от управляващия орган на програмата за съфинансиране от ЕСФ и България. Прокурорът се позовава във връзка с недействителността на трудовите договори и недействителността на заявените във връзка с тях плащания на трудови възнаграждения на резултатите и от друга проверка – на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В подкрепа на фактическите си твърдения в ОА прокурорът е посочил още множество свидетели за разпит в съдебно заседание и писмени доказателства по опис.

Това съдържание на ОА и в обстоятелствената му част, и в заключителната му част, обуславя извод за пълнота и яснота спрямо изискванията на НПК на обвинението срещу Ц.

Ц. - който извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния СГС. Предвид това е неоснователно становището на защитника в жалбата за нарушаване на правото на подсъдимия Ц. да разбере в какво и въз основа на какви доказателства е обвинен.

В заключение: Жалбата срещу отказа на СГС да прекрати наказателното производство е недопустима; жалбата срещу отказа на СГС да прекрати съдебното производство е неоснователна.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима по аргумент за противното основание на чл. 250, ал. 4 от НПК ЖАЛБАТА на защитника адв. П. К. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито разпоредително съдебно заседание на 28.05.2025 г. по НОХД № 1553/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 22-ри състав, с което е оставено без уважение искането на защитника адв. П.

К. за прекратяване на наказателното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 849/2025 г. на СОФИЙСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито разпоредително съдебно заседание на 28.05.2025 г. по НОХД № 1553/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 22-ри състав, с което е оставено без уважение искането на защитника адв. П. К. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4