Определение № 63 от 25.03.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 79/2022
- Вид
- Определение № 63
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.33 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.405а · Кодекс на труда
- чл.405а ал.7 · Кодекс на труда
- чл.24,25 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.5 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,25 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63 гр. Варна, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20223000600079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.248 ал.5 т.3 НПК.
Постъпил е частен протест от Варненска окръжна прокуратура срещу протоколно определение №175/08.03.2022г. по нохд №100/22г. на Варненски окръжен съд. С посоченият съдебен акт наказателното производство по делото е било спряно на основание чл.248 ал.5 т.3 НПК и чл.25 ал.1 т.5 НПК, като в съответствие с разпоредбата на чл.24 ал.4 НПК на прокурора е указан едномесечен срок за изготвяне на предложение за възобновяване на производствата по адм.д. №2918/2018г. на Административен съд-Варна, нахд №4531/2018г. и нахд №4532/2018г. и двете на Варненски районен съд.
Протестът като подаден в срок е допустим, но разгледан по същество в крайна сметка се явява неоснователен.
Постъпило е по повод протеста и възражение от защитата на подс.Х.С., в което се моли той да бъде оставен без уважение, тъй като атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
В мотивите на съда липсва конкретика, но цялостното съдържание на съдебния акт сочи, че е прието наличие на дублиране на наказателни процедури по смисъла на чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, т.е. допуснато е нарушение на принципа за невъзможност за повторно осъждане или наказване /ne bis in idem/. И това е така, макар и само по отношение на две от посочените три производства. Този извод налага и кратък преглед на 1 посочените административни дела /вкл. и на нахд №4530/2018г. по описа на ВРС/:
-Адм.дело №2918/2018г. по описа на Административен съд-Варна – производството по делото е с основание чл.405а ал.7 от КТ вр. чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на ХР. К. С. против постановление от 22.12.2017г. на старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Атанас Христов Атанасов и жалбоподателя ХР. К. С.. Постановено е по делото решение №503/13.03.2019г., с което въпросното постановление е отменено.
Решението е влязло в сила на 09.10.2019г.
-Нахд №4530/2018г. по описа на Варненски районен съд – образувано е по жалба на ХР. К. С. срещу НП №03-009034/28.12.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. С наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х.С. като му е наложено наказание глоба в размер на 10 000лв. за това, че в качеството си на работодател нарушил чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, което довело до смъртта на Атанас Христов Атанасов. С протоколно определение №1961/14.11.2018г. производството по делото е прекратено на основание чл.33 ал.2 ЗАНН.
-Нахд №4531/2018г. по описа на Варненски районен съд – образувано е по жалба на ХР. К. С. срещу НП №03-009-035/28.12.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 000лв. за това, че в качеството си на работодател нарушил чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба №РД-07-02/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите. С решение №1941/23.11.2018г. наказателното постановление е отменено, а самото решение е потвърдено с решение по канд №66/2019г. по описа на Административен съд-Варна.
-Нахд №4532/2018г. по описа на Варненски районен съд – образувано е по жалба на ХР. К. С. срещу НП №03-009-036/28.12.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 000лв. за това, че в качеството си на работодател нарушил чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал. от КТ. С решение №1459/17.07.2019г.
2 наказателното постановление е отменено, а самото решение е потвърдено с решение по канд №2453/2019г. по описа на Административен съд-Варна.
От изложеното е видно, че производството по адм.дело №2918/2018г. по описа на Административен съд-Варна не е санкционно по своя характер, не представлява наказателна процедура по смисъла на чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Касае се за издаден в производство по чл.405а КТ индивидуален административен акт, при което очевидно въобще не са налице т.нар. критерии Енгел – нито е налице нарушение, нито предвидено за това наказание. Поради това и искането в протеста по отношение на това производство в крайна сметка е основателно. Иначе казано 1/3 част от протеста е основателна.
Не би могло обаче същото да се твърди по отношение на останалите три производства – и трите критерии Енгел по отношение на тях са налични, т.е. те вън от всякакво съмнение се явяват наказателни процедури. А предвид фактическата идентичност и същественото сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, то очевидно административнонаказателните производства и наказателното се водят за „същото деяние“. В този смисъл и възраженията на прокурора са неоснователни, не държат сметка на обвързващото становище на ВКС по тълкувателни решения № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК и № 4 от 6.2.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСНК .
Съображенията, изложени в тези актове в подкрепа на приетото становище, са изключително детайлни, и тук няма защо да бъдат повтаряни /най-малкото защото настоящият съд едва ли може да каже нещо повече по този въпрос/.
А след като се касае за „същото деяние“ и критериите Енгел са налице, то за да се избегне противоречието с основополагащия принцип за невъзможност за повторно осъждане или наказване /ne bis in idem/ следва да се използват възможностите, указани от закона/ с ДВ бр.63/2017г. са изменени редица норми в НПК, сред които и чл.24,25 НПК, именно с цел да се разширят тези възможности/ и посочени и в тълкувателното решение. Т.е. да се даде възможност на прокурора да направи предложение за възобновяване на административнонаказателните производства по нахд №4530/2018г. на ВРС, нахд №4531/2018г. на ВРС и нахд №4532/2018г. на ВРС, и съответно отмяна на постановените в техните рамки актове.
3
С оглед изложеното следва да се приеме, че атакуваното определение като цяло се явява правилно и законосъобразно.
Въпреки това следва в едната му част да бъде изменено - защото от своя страна нито прокуратурата, нито съдът са се занимали с производството по нахд №4530/2018г. по описа на Варненски районен съд . За сметка на това на този факт е обърнала внимание защитата във възражението си по повод частния протест, и изтъкнатите в тази насока съображения срещат пълно разбиране у въззивния съд. Вярно е, че производството е било прекратено, но издаденото наказателно постановление не е било отменено, поради което и е останало висящо. В т.1.2.2 на тълкувателно решение №3/2015г. /което не е изгубило актуалност въпреки последващите законови промени/, са посочени възможностите за преодоляване на последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, и една от тях е
„възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен характер … отмяна на постановените по него актове и прекратяването му“. Затова преди да прекрати производството по делото районният съд е следвало да отмени издаденото НП №03-009034/28.12.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“Варна. Тъй като това не е сторено тогава, то следва да се направи понастоящем – чрез възобновяване и на това производство и последваща отмяна на този акт.
Изложеното до момента предпоставя потвърждаването на протестираното определение в частта му относно спирането на наказателното производство по нохд №100/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, и изменението му в неговата втора част като на прокуратурата се укаже в едномесечен срок да поиска възобновяване на нахд №4530/2018г. по описа на Варненски районен съд, освен вече посочените от окръжния съд нахд №4531/2018г. на ВРС и нахд №4532/2018г. на ВРС, отмяна на постановените в техните рамки актове, и прекратяването им. При бездействие от страна на държавното обвинение наказателното производство по делото следва да бъде прекратено на основание чл.24 ал.4 НПК. Възобновяване на адм.дело №2918/2018г. по описа на Административен съд-Варна не е необходимо.
4
Предвид изложеното и като намира, че атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден , а частично и изменен, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №175/08.03.2022г. по нохд №100/22г. на Варненски окръжен съд в частта по отношение спирането на наказателното производство по нохд №100/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
ИЗМЕНЯ същото определение в останалата му част като указва на прокуратурата в едномесечен срок от влизането му в сила да поиска възобновяване на производствата по нахд №4530/2018г. по описа на ВРС, нахд №4531/2018г. по описа на ВРС и нахд №4532/2018г. по описа на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5