Решение № 260071 от 02.12.2020, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 423/2020
- Вид
- Решение № 260071
- Подписан
- 02.12.2020
- В сила
- 02.12.2020
- Състав
- СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е Н И Е
№ /02.12.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 423/2020 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, срещу И.М.И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 149.30 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2018 г. на паркинг в гр. Д., пред борса ОКН, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *** водачът му И.М.И., нарушавайки виновно правилата за движение по пътищата /чл. 40, ал. 1 от ЗДвП/, реализирал ПТП, като предприел маневра движение назад, без да се убеди, че пътят зад МПС е свободен, ударил паркиралия лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *** и продължил по пътя, напускайки ПТП, въпреки че е бил задължен да спре, да види последиците и да изчака идването на контролните органи.
Вследствие на удара били нанесени имуществени щети на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № В 0757 КР.
Твърди, че гражданската отговорност на И.М.И. била застрахована в „ЗД Евроинс" АД във връзка с лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *** със застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с полица № BG/07/118001796725 от 19.06.2018 г., със срок на действие от 20.06.2018 г. до 19.06.2019 г., като застрахователното събитие настъпило в рамките на периода на застрахователно покритие по посочената застраховка, видно от протокола за ПТП от 04.09.2018 г.
В резултат на настъпилото застрахователно събитие към „ЗД Евроинс” АД било отправено искане за оценка на нанесените вреди на увредения автомобил и заведена претенция по щета № **********/02.10.2018 г. След извършен оглед и изготвяне на опис на уврежданията, доклад и опис – протокол причинените материални вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № ***, били описани от експерти на дружеството, а ремонтът – оценен на 149.30 лева, която сума била заплатена в полза на собственика Байчо Димитров на 11.10.2018 г.
Сочи, че с оглед направеното плащане и предвид факта, че виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението при задължително посещение на местопроизшествието, съгласно ЗДвП, което било видно от съставения протокол за ПТП, за ищецът е възникнало регресно право срещу ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение. До ответника била изпратена регресна покана, която същият получил на 29.10.2018 г., но до този момент същият не е възстановил претендираната сума.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираната искова сума в размер 149.30лева, представляваща регресно вземане за изплатеното от „ЗД Евроинс” АД застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № ***, вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност” с оглед напускането от страна на И.М.И. на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, въпреки че посещението е било задължително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. На основание чл.
127, ал. 4 от ГПК посочва банкова, сметка на „ЗД Евроинс” АД – „Пощенска банка” АД, IB AN: BG76 ВРВI81701600034750.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Съобщението, ведно с препис от исковата молба с приложенията, е връчено на ответника лично на 18.06.2020 г. /л. 5/.
Ответникът е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л. 11/, ведно с определението по чл. 140 ГПК № 260106 от 27.10.2020 г., както и в самото определение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 19.11.2020 г. ответникът не се явява, не изпраща упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно още с исковата молба ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, в случай че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от