Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 588 от 03.11.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1277/2022
Вид
Решение № 588
Подписан
03.11.2022
В сила
13.12.2022
Състав
Светослава Иванова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Перник, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. А.иева при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. А.иева Административно наказателно дело № 20221720201277 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №22-1158-001702/29.06.2022г., издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на Д. Д. Й. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за това, че на 23.01.2022г., в 23.42 часа, гр.

Перник, ул. ****, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ, с рег. №****, собственост на И.Х.С. с ЕГН **********, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 14.01.2022г по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП / – нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д. Д. Й., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Тази позиция жалбоподателят поддържа в съдебното производство лично и чрез пълномощника си – адв. К.М., която преди съдебното заседание е депозирала писмено изложение за допълване доводите в жалбата. Релевират се възражения, че нарушението не е извършено виновно от жалбоподателя, а алтернативно – че същото представлява маловажен случай и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Пълномощникът пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание 1 представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.01.2022г., 23.42 часа, в гр. Перник, свидетелят А. Б. Б. – старши полицай в първо РУ – ОД МВР– Перник, и полицай А.К., спрели за проверка на ул. **** водач на лек автомобил Фолксваген Голф 1.9 ТДИ, с рег. №****, движещ се в посока от ул. Емануил Васкидович към улица Георги Сава Раковски. След преглед на документите представени от него, полицейските служители установили самоличността му – Д. Д. Й.. Същият представил свидетелство за регистрация на автомобила, от което контролните органи установили, че собственик на превозното средство е И.Х.С. с ЕГН

**********. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР установили, че регистрацията на превозното средство е прекратена служебно на 14.01.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу Д. Й. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение GA №587951 от 23.01.2022г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Със съставянето на акта свидетелството за регистрация на автомобила, контролния талон към свидетелството за управление на водача и регистрационните табели на превозното средство били иззети.

Въз основа на установените обстоятелства АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и изпратил материалите на съответния прокурор.

Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана преписка с №1089/2022г. Възложена била проверка по случая, след която, с постановление от 16.06.2022г. прокурор при РП – Перник отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно и не обосновава приложение на наказателна репресия срещу дееца. Препис от постановлението бил изпратен на АНО – началник сектор ПП при ОДМВР - Перник.

На 29.06.2022г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.

Й. за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля А. Б. Б., както и писмените доказателства 2

– заверено копие на АУАН GA №587951 от 23.01.2022г., заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, материалите по пр. преписка № 1089/2022г. по описа на РП – Перник – справка/картон на водач, справка по история на ППС, изготвена на 16.01.2022г., договор за покупкопродажба на МПС от 12.11.2021г. с нотариална заверка рег.

№8322/12.11.2021г., постановление от 16.06.2022г. на РП – Перник, писмо с рег. №УРИ 115800- 9573/14.09.2022г. от началник сектор ПП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство за същото деяние, предвид приетото от прокурора, че макар то формално да осъществява признаците на престъпление /чл.345, ал.2 от НК/, обществената му опасност е явно незначителна и не е престъпно.

При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.

175, ал. 3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е именно степента на обществената опасност на конкретното деяние.

Затова изводът на прокурора, че степента на обществена опасност на извършеното деяние е явно незначителна, не изключва възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. В такава хипотеза суверенно право на АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН.

В конкретния случай от съдържанието на издаденото наказателно постановление не става ясно въз основа на кой акт същото е издадено. В обстоятелствената му част е посочено, че същото е издадено въз основа акт за установяване на административно нарушение №GA №587951/ 23.01.2022г., съставен от полицай в Първо РУ – А. Б., а в диспозитива на постановлението, след наложените административни наказания, се съдържа запис:

„Постановление за прекратяване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК“.

3

Писмените доказателства събрани по делото установяват, че в действителност образуваното с цитирания по-горе

АУАН административнонаказателно производство е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, а материалите са изпратени в РП - Перник, където е образувана пр. преписка № 1089/2022 г. Досъдебно производство по случая изобщо не е образувано, тъй като след проверка, с постановление от 16.06.2022г. прокурор в РП – Перник е отказал образуване на такова, като препис от този акт е изпратен на АНО.

След като първоначално образуваното административнонаказателно производство е прекратено, то очевидно обжалваното наказателно постановление е било издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН - въз основа полученото постановление за отказ, макар това обстоятелство да не е намерило съответно отражение в съдържанието му.

В него не само, че е посочено, че НП се издава въз основа на АУАН, поставил началото на административнонаказателно производство, което междувременно е било прекратено, но и дословно са възпроизведени фактическите констатации, направени от съставителя на същия акт. В една част /относно собствеността на управляваното от жалбоподателя МПС/ тези фактически констатации са различни от приетите в прокурорския акт, доколкото в последния е прието за установено, че Д. Й. е управлявал собствения си автомобил, придобит два месеца по – рано чрез договор за покупко-продажба.

Както се посочи, при произнасянето си по преписката АНО не е обвързан от изводите на прокурора относно релевантните факти за ангажиране на отговорност за извършено административно нарушение на конкретното лице, но именно приетите факти на нарушението предопределят преценката за законосъобразност и обоснованост на издадения административнонаказателен акт, доколкото те очертават и рамките, в които наказаният осъществява защита срещу вмененото му нарушение.

В този аспект съдебният състав приема, че част от изложените в обстоятелствената част на наказателното постановление фактически обстоятелства, относими към елементите от състава на административнонаказателната норма, не кореспондират на доказателствата, събрани от АНО по преписката, и затрудняват осъществяването на правото на защита от страна на наказания. При описание на нарушението в наказателното постановление е отразено твърдение, че МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** е собственост на лице, различно от жалбоподателя, както и че регистрацията на същото е служебно прекратена на 14.01.2022г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Посочената норма предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно средство е собственикът. В наказателното постановление е посочено, че собственик на управлявания от Д. Й. автомобил е друго конкретно посочено лице, различно от жалбоподателя, въпреки наличните доказателства, че фактическото положение е било различно.

4

Субект на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано моторно превозно средство, т.е., законът предвижда наказване както на собственика, така и на всяко друго лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил. Независимо от това, обстоятелството дали нарушителят е наказан като собственик или не, е релевантно за реализиране на отговорността му и следва да намери точно отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко относимо към доказването на субективната страна на състава и предполага ангажирането на различен обем доказателства във всяка от двете хипотези.

В заключение съдебният състав приема, че наказателното постановление не отговаря в пълна степен на изискванията в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на жалбоподателя да научи въз основа на какъв акт обжалваното от него наказателно постановление е издадено, какви са фактите, приети за установени от наказващия орган и кои са доказателствата, които ги установяват, за да може да проведе съответна защита срещу тях.