Решение № 3880 от 29.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3880 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330108735 по описа за 2025 година намира следното:

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило (поправена искова молба на л. 28 от делото и уточнителна молба на л. 69 от делото) установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. от 1 ЗЗД против ответниците А. И., А. И. и Л. И. за признаване за установено между страните по делото, че последните дължат на ищеца по 539,41 лева /т. е. по 275,80 евро/ – припадащата им се част от неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.05.2012 г. – 30.12.2024 г. за обект, находящ се в гр.***, както и мораторна лихва в размер на по 231,59 лева /т. е. по 118,41 евро/ за периода 31.08.2012 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч. гр. д. № ***по описа за *** г. на Районен съд – гр. Пловдив.

Ищецът „ВиК“ – гр. Пловдив твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги като собственици (наследници на С. М. И., като партидата 1 служебно е променена от ищеца) на недвижим имот, находящ се в гр.***.

Отчетът в имота бил извършван съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ на ищеца при липсващо измервателно устройство – по 5 куб. м. за всеки обитател. Срещу част от вписаните в карнетите показания имало положени подписи на лицето, осигурило достъп до имота. Заповедта за изпълнение, издадена по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК, била връчена на длъжниците-ответници по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за него възникнал правният интерес да предяви против иск за установяване на вземането си, включено в заповедта. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А. И., А. И. и Л. И. чрез назначения им особен представител.

Оспорват исковете по основание и по размер. Оспорват качеството си на потребител на ВиК услуги. Оспорват представените писмени доказателства – не било ясно кой ги е подписал, нито кога. Правят възражение, че всички претендирани суми за периода от 09.05.2012 г. до 18.05.2022 г. били погасени по давност.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са изпълнени едновременно следните предпоставки: 1) да е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода (ВиК услуги), по което ответникът да е потребител на услугите на ищеца за исковия период на процесния обект, и 3) ищецът да е изправна страна по договора.

Що се касае до първата предпоставка, съдът намира следното: по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребител е физическо или юридеческо лице – собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

За доказване на качеството потребител на ответниците ищецът е ангажирал писмени доказателства – от справката и представения договор за продажба на имот, различен от процесния, по реда на НДИ не може да се направи извод, кой е собственикът на водоснабдения обект, находящ се в гр.

2

***. По почин на ищеца съдът е изискал информация от *** относно подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот. В отговор Общината е изпратила информация, че за този имот не са подадени такива декларации. Други доказателства за установяване на факта, че ответниците са собственици или вещни ползватели на имота (а поради това – потребители на ВиК услуги) ищецът не е ангажирал.

Съдът намира, че не е изпълнена първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно: да се докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Възраженията на ответната страна в тази насока се намират за основателни.

Предвид изложеното, безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки и възражения на ответника.

Предявеният главен иск се явява недоказан в своето основание, поради което следва да се отхвърли в цялост. Следва да се отхвърли в цялост като неоснователна и на акцесорната претенция за мораторна лихва. Без значение е, че са събирани доказателства за техните размери.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. Такива от същия обаче не са извършени от него, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.

В диспозитива на решението паричните суми ще бъдат посочени в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, т. к. след 01.02.2026 г. разплащания в български лева не се извършват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу А. З. И., ЕГН **********, А. А. И., ЕГН **********, и Л. А. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: по 275,80 евро /превалутирани по 539,41 3 лева/ – припадащата им се част от неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.05.2012 г. – 30.12.2024 г. за обект, находящ се в***, както и мораторна лихва в размер на по 118,41 евро /превалутирани по 231,59 лева/ за периода 31.08.2012 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд – гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № ***г. на Районен съд – гр.

Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4