Решение № 2740 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2740 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 202...........1110100164 по описа за 202........... година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 2...........5 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Л. С. и С. Г. С. , с която са предявени обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу всеки един от ответниците.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си за плащане на следните суми: ........... 5...........0 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. – ...........0.04.2020 г., 579,40 лв., представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.10.2021 г. и лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането за главница, както и сума в размер на 41,84 лв., представляваща цена за извършване на услугата „дялово разпределение“ в периода 01.10.2018 г. – ...........0.04.2020 г. и сума в размер на 9,90 лв., представляваща лихва върху главницата за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.12.2018 г. – 29.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Съобразно изложените фактически твърдения, 1 ищецът претендира всеки един от ответниците да бъде осъден да плати по ½ от гореописаните суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - С. Г. С. и В. Л. С., са депозирали писмен отговор в указания законоустановен срок по реда на чл. 1...........1 ГПК. Не оспорват размера на претендираните суми, а основанието за дължимост на част от претендираната главница и лихви, поради изтекла тригодишна погасителна давност. Направено е искане да не бъдат назначавани поисканите от ищеца експертизи, тъй като възраженията на им са единствено по отношение на изтекла погасителна давност за част от процесните суми, а не относно размера на същите.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „тс“ ЕООД, с молба от 1............11.202........... г. заявява, че дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение за процесните период и имот.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия:

За основателността на обсъжданите искови претенции в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, ...........) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че обсъжданите искови претенции са частично основателни, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

По аргумент от чл. 15..........., ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и 2

„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

За установено по делото от представените писмени доказателства – нотариален акт за учредяване на право на ползване на недвижим имот № 11..........., том 2, рег. № 15944, дело № ...........02/2008 г. /л. 25 и сл. от делото/, съдът намира и обстоятелството, че ответниците има качеството „клиенти“ на топлинна енергия за процесния период за недвижимия имот, за който е начислена топлинната енергия – ап. ..........., находящ се на адрес: град .............., в качеството на вещни ползватели, тъй като по силата на посочения нотариален акт в тяхна полза е учредено вещно право на ползване до края на живота им. За да достигне до този извод, съдът съобрази и представената молбадекларация от ответника за откриване на партида за имота на негово име /л. 27 от делото/.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница не са спорни по делото.

От ответниците е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираната сума.

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. ......................, ал. 1 от Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат 3 дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № ........... от 18.05.2012 г. по т. д.

.........../2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД . Съгласно чл. 116, б. „б", предл. 1 ЗЗД , давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. В конкретния случай при съпоставка на датата, на която е депозирана исковата молба – 04.01.202........... г., и началната дата на исковия период – 01.05.2018 г., съдът намира, че погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 04.01.2020 г. Поконкретно, не са погасени по давност вземанията за периода 01.11.2019 г. /вземането е станало изискуемо през месец януари, 2020 г./ – ...........0.04.2020 г. По реда на чл. 162 ГПК съдът установи, че цената на доставената топлинна енергия за процесния период възлиза на сума в общ размер на 1 64...........,95 лв.

В обобщение, предвид изложеното, исковата претенция за главница за неплатена топлинна енергия следва да бъде уважена срещу всеки ответник за сума в размер на 821,97 лв. и за периода 01.11.2019 г. – ...........0.04.2020 г., като следва да бъде отхвърлена за горницата на уважения до пълния предявен размер, както и за периода 01.05.2018 г. – ...........0.10.2019 г.

По предявените искове за главница за услугата „дялово разпределение” за процесните период и имот:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответниците е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.