Решение № 182 от 12.04.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1174/2023
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 12.04.2024
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Други актове по делото
- Определение № 1251 от 11.12.2023 · Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
- Протокол № 93 от 09.02.2024 · Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
- Разпореждане № 588 от 12.07.2024 · Емилия Дончева
- Разпореждане № 713 от 20.08.2024 · Емилия Дончева
- Разпореждане № 900 от 29.10.2024 · Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. Благоевград, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200501174 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М.
З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „**, В. М. М., ЕГН ********** и Ж. А. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Благоевград, бул.
„** и З. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „**, чрез адв. И. Н., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ***А, вх. Б, ет. 2, офис 22 против Решение № 900146/11.07.2023 г., постановено по гр.д.
№1410/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се изтъква, че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в случая съдът не е съобразил, че връщането на имота по симулативната сдЕ. е извършено през 2019 г., а именно преди предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД. Със сключването на този договор правото на собственост било върнато на действителните му собственици, поради което за никоя от страните по симулативните сделки не е бил налице правен интерес да обявят същите за симулативни по съдебен ред. Такъв интерес щяло да бъде налице, само ако приобретателите по симулативната сдЕ. откажат да върнат имота на действителния му собственик, което било предназначението на обратния документ. В случая отношенията били уредени доброволно, поради което и не бил налице правен интерес от уреждане на тези отношения по съдебен ред. Изтъква се, че наведените от съда доводи за основателност на исковата претенция са в противоречие със събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, 1 поради което постановеното решение се явявало и необосновано.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 900146/11.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1410/2020 г. по описа на РС- Благоевград и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявения срещу жалбоподателите иск, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че районният съд е приложил закона и съдебната практика правилно, а на развитите в жалбата оплаквания е даден отговор с обжалваното решение. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред Районен съд - Благоевград е било образувано по искова молба, депозирана от Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К., с която против В. М. М., Ж. А.
М., М. В.ев М. и М. З. М. е предявен иск за обявяване за недействителен спрямо ищците сключения между В. М. М., Ж. А. М., от една страна в качеството им на дарители и М. В.ев М. и М. З. М., от друга страна, в качеството им на надарени, договор за дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 9 и 10, обединени в едно жилище с обща застроена площ от 73,79 кв.м., находящ се в гр.
Благоевград, ул. ”**, на трети етаж във вход „Б”, на блок № 10, състоящ се от три стаи и кухня, при съседи: държавно, ведно с избено помещение с полезна площ от 2,27 кв.м., при съседи- държавно, както и 2,9169% идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на сградата, който имот е идентичен на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес на имота: гр.
Благоевград, кв. „**, който обект се намира на етаж № 3 в сграда с идентификатор ***, с брой надземни етажи- 8, с брой подземни етажи „0”, с предназначение - жилищна сграда- многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект - жилище (апартамент), с брой нива на обекта- 1, с площ за имота, съгласно документ за собственост- 73,79 кв.м., с прилежащи части- избено помещение от 2,27 кв.м., и 2.9169 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, подробно индивидуализиран и описан в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ гр. Благоевград с № от вх. регистър 5312/02.12.2019 г., с № от дв.вх. регистър 5271/02.12.2019 г., тип акт- дарение на недвижим имот, Акт том № 19, Акт № 60, с № от описната книга- 263б/02.12.2019 г. и с имотна партида № 3075, по отношение на целият имот.
Твърди се от ищците, че с Решение № 121/18.09.2019 г., постановено по гр. д. № 3554/2018 г. на ВКС, ответниците са осъдени да заплатят на ищците парични суми на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както следва: В. М. М. е осъден да заплати на Е. Н. К. сумата от 16 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г.; на Я. К. К. самата от 8 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г.; на С. К. К. сумата от 8 000 лв. - връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г.
2
Твърди се, че Ж. А. М. е осъдена да заплати на ищеца Е. Н. К. сумата от 16 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г.; на Я. К. К. сумата от 8 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г.; на С. К. К. сумата от 8 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 18.09.2014 г.
Сочи се, че със същото решение ответникът З. М. М. е осъден да заплати на ищеца Е. Н. К. сумата от 16 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г.; на Я. К. К. сумата от 8 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г.; на С. К. К. сумата от 8 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г.; а ответгникът М. Т. М. е осъдена да заплати на ищеца Е. Н. К. сумата от 16 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г.; на Я. К. К. сумата от 8 000 лв.връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г.; на С. К. К. сумата от 8 000 лв.- връщане на полученото по споразумението от 11.08.2001 г., ведно със законната лихва от 21.08.2014 г., както и при условията на солидарно да заплатят и направените от ищците по цитираното производство съдебни разноски, от които 3 885 лв. - разноски пред ВКС, и сумата от 7 242,84 лв.- разноски пред първата и втората инстанция. Сочи се, че решението на ВКС е влязло в законна сила на 18.09.2019 г.
Ищците твърдят, че са предприели действия за събиране на присъдените вземания с образуване на изп. д. № 261/2019 г. по описа на ДСИ, по което са предприети съответните действия. Сочи се, че по това изпълнително дело е събрана само малка сума в размер на 758,67 лв. от 26.02.2020 г.
Сочи се, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 72, том № 1, рег. № 1442, дело № 62/25.03.2002 г. на нотариус К.Т. с рег. № 242 на НК и с район на действие PC- Благоевград, последните двама ответници М. В.ев М. и М. З. М. на 25.03.2002 г. са продали на първите двама ответници В. М. М. и Ж. А. М., собственият им недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно- апартамент № 9 и 10, обединени в едно жилище с обща застроена площ от 73,79 кв.м., находящ се в гр. Благоевград, ул. „**“ № 38, на трети етаж във вход „Б“, на блок № 10, състоящ се от три стаи и кухня, ведно с избено помещение с полезна площ от 2,27 кв.м., при съседи-държавно, както и 2.9169% идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на сградата.
Твърди се, че ответниците са знаели за образуваното и висящо гражданско дело № 348/2012 г. по описа на ОС- Благоевград, а предвид близките им родствени отношения са узнали и за постановеното окончателно решение по делото, включително и за образуваното изпълнително дело пред ДСИ при PCБлагоевград.
Сочи се, че независимо от горното, на 02.12.2019 г. ответниците са се договорили във вреда на ищците и с цел намаляване и ограничаване възможността да съберат вземането си спрямо първите двама ответници, на 02.12.2019 г. първите двама ответници - В. М. М. и Ж. А. М., в качеството си на дарители са надарили последните двама ответници - М. В.ев М. и М. З. М., като с договор за 3 дарение са им дарили собствеността на процесния имот. Твърди се, че с тези действия се цели увреждането на ищците като кредитори на ответниците.
Ответниците са оспорили като неоснователен предявения иск.
Твърди се, че процесният договор за дарение, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена, е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
Нищожен на същото основание е и договора за покупко- продажба, обективиран в нотариалния акт от 2002 г.
Сочи се, че през 2002 г. В. М. М. имал нужда от парични средства. Обърнал се към банка и най-благоприятни условия банките предлагали за закупуване на недвижим имот, поради това решили да сключат привидна сдЕ. - продажба на собственото на М. и М. М.и жилище, с която съзнателно целели да създадат погрешна представа у банката, за да отпусне кредит. Сочи се, че никога между тях, като продавачи и В. и Ж. М.и, като купувачи, не е имало воля да бъдат обвързани от правните последици на покупко - продажбата на собственото им жилище. Волята им била да създадат само привидни правни последици на обвързаност за целите на получаване на банков кредит, а не и реално прехвърляне на правото на собственост. Поради това и твърдят, че не са получили сумите, посочени в нотариалния акт, като продажна цена, а сумата от банковия кредит, след превода от банката, била изцяло предадена на В. М., каквато била и целта.
Уговорили се още, след погасяване на кредита имотът да им бъде върнат обратно.
В изпълнение на именно тази уговорка се твърди, че е бил подписан и договора за дарение, обективиран в нотариалния акт от 02.12.2019 г., който договор за дарение също се твърди, че е сключен при абсолютна симулация и е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД, тъй като дарителите не ги надаряват, а само формално им връщали правото на собственост, което сочат, че никога не са губили. Изтъква се, че посочените уговорки между ответниците, като страни по симулативните договори, са удостоверени писмено, като са подписани и нарочни документи.
С обжалваното решение районният съд е обявил за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К., сключения между В. М. М. и Ж. А. М.- от една страна, в качеството им на дарители, и М. В.ев М. и М. З. М. - от друга страна, в качеството им на надарени, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ – Благоевград, с вх. рег. № 5312 от 02.12.2019 г., с дв. вх. рег. № 5271 от 02.12.2019 г., тип акт – дарение на недвижим имот, Акт том № 19, Акт № 60, с номер от описната книга 2636/02.12.2019 г. и с имотна партида № 3075, по отношение на целия имот.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:
Не се спори между страните, че с договор за дарение, сключен на 02.12.2019 г., ответниците В. и Ж. М.и са дарили на ответниците М. и М. М.и недвижим имот, представляващ апартамент № 9 и 10, обединени в едно жилище с обща застроена площ от 73,79 кв.м., находящ се в гр. Благоевград, ул. ”**, ведно с избено помещение с полезна площ от 2,27 кв.м., както и 2,9169% идеални части от 4 правото на строеж върху мястото и от общите части на сградата.
Разпечатката съдържа 39 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89833e99-7440-4970-ba31-bc0b67d143de