Решение № 5616 от 08.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5616 гр. София, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110151994 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Д. Й., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1267,29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Надежда I“, бл. 122, вх. Ж, ет. 6, ап. 155, аб. № 127157, ведно със законната лихва от 26.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,70 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2018 г. до 9.10.2020 г., сумата от 42,46 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 26.10.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,16 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 9.10.2020 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 52092/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите 1 по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че между страните липсвало правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия и същият не бил собственик или ползвател на имота. Оспорва доставката на топлинна енергия в имота, нейното количество, както и извършването на реален отчет. Оспорва публикуването на общите условия на ищеца и влизането им в сила. Оспорва ищецът да е публикувал на своя интернет сайт процесните фактури и оспорва изискуемостта на вземанията, както и изпадането на ответника в забава. Оспорва наличието на договор за извършване на услугата дялово разпределение с етажната собственост. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

С молба от 11.10.2022г. третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово 2 уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено доказателство – изисканият от Столична община препис от Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.11.1990г., по силата на който ответникът И. Д. Й. е придобил правото на собственост върху апартамент № 155, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда – Iч.“, бл. 122, вх. Ж, ет. 6 /процесния имот/. При това положение и при липса на доказателства за отчуждаване на имота следва изводът, че за процесния по делото период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот и на това основание е бил страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди. Възражението на ответника, че същият не е придобил собствеността върху имота на основание заповедта на ИК на ОбНС „Надежда“ от 08.11.1990г. е ирелевантно, тъй като собствеността е придобита въз основа на договора от 21.11.1990г., който съставлява вещно-транслативна сделка.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, договор за извършване на услугата дялово разпределение, представените от третото лице – помагач индивидуални изравнителни сметки и протоколи за отчет, подписани от ответника, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпредлители на топлинна енергия /ИРРО/ и един водомер за топла вода.

Топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет, като вещото лице сочи, че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ /отм./ на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ и НТ /отм./. Експертът е установил, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодична метрологична проверка и съответства на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а 3 не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. след приспадане на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 291,73 лева/ е 1267,29 лева, което съответства напълно на осчетоводения от ищеца и претендиран по делото размер.

Също така от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумите за възстановяване по изравнителните сметки не са отнасяни към вземания за предходни периоди. В счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на процесните суми, а такива не се твърдят и не се доказват от ответника.

Релевираното от ответника оспорване, че е ползвал имота през процесния период е неотносимо, тъй като последният отговаря за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия в качеството си на страна по неформалния договор, независимо от това дали е ползвал лично извършената от ищеца доставка.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на осъщественото от етажната собственост, а впоследствие от ищеца възлагане по силата на сключения договор между етажните собственици и третото лице като фирма за дялово разпределение и сключения договор между ищеца и третото лице на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ. Индивидуалната стойност на услугата се установява от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението се установява, че за процесния период от м.09.2017г. – м.04.2019г. стойността на услугата е в размер на общо 42,46 лева, поради което предявеният иск за така посочената сума е изцяло доказан по основание и размер. В тази насока следва да се посочи още, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка извършването може да бъде възложено на ФДР като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга, независимо от наличието на клауза за това в общите му условия.

Относно претенциите за мораторни лихви върху главницата за топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение съдът намира следното. Ищецът основава претенциите си на общите си условия, одобрени на 27.06.2016г. препис от които е приложил с исковата молба без препис за насрещната страна. С оглед на това с определението си от 30.09.2022г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи препис за насрещната страна от общите си условия от 2016г. Определението е връчено на ищеца на 04.10.2022г., но в рамките на предоставения от съда срок, както и към датата на първото по делото открито съдебно заседание, указанията не са изпълнени. С 4 оглед на това, със свое протоколно определение от 08.11.2022г. съдът е изключил от доказателствената съвкупност по делото представения с исковата молба препис от общите условия на ищеца от 2016г. Поради тази причина и доколкото съдържанието на общите условия на ищеца не е общоизвестно, нито е обявено от съда за служебно известно, то следва да се приеме, че ищецът не е доказал наличието на обвързваща ответника клауза за заплащане на задълженията за цена на топлинна енергия и дялово разпределение в определен срок. При това положение и при липса на доказателства за отправена покана от ищеца до ответника за заплащане на задълженията, следва да се приеме, че ищецът не е доказал изпадането на ответника в забава за плащане на главниците и претенциите за сумата от 200,70 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 09.10.2020г. и сумата от 9,16 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017г. до 09.10.2020г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.