Решение № 23 от 27.01.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Смолян, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100710 по описа за 2021 година

Ищцата * от гр. Смолян е предявила срещу „*“ ЕООД, представлявано от * иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № */06.11.2020 г. , сключен между нея и ответника „*“ ЕООД като накърняващи добрите нрави и поради заобикаляне на законовите разпоредби на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и като неравноправни по чл.

143, ал. 1 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава иска, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за паричен заем * бърз кредит № */06.11.2020 г. г. , сключен с „*“ ООД.

Договорът е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство № */06.11.2020 г. , сключен между нея и ответника „*“ ЕООД, по който е договорено да плати разсрочено на вноски от по 34,50 лв. възнаграждение в общ размер 310,50 лв.. Съгласно Договор за кредит е следвала да върне обща сума в размер на 821,79 лева, при сума на получаване 700 лева, ГПР 49,04 %, годишен лихвен процент 40.00 %, при срок на кредита от 9 месеца.

Счита, че договорената сума по договора за поръчителство не е включен в ГПР на договора за кредит, а е следвало да бъде включен като такъв разход и по този начин е заобиколен определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на ГПР. По този начин и посочвайки ГПР в договора за кредит различен от действителния е била въведена в заблуждение от кредитодателя, като й е предоставена невярна информация за ГПР. Твърди, че клаузата за обезпечение на кредита не е индивидуално договорена.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното: Твърди, че 1 н а 06.11.2020 г. *, ЕГН ********** е сключила с „*“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция, но не и договор за поръчителство, по силата на който ищцата е възложила на ответника да издаде гаранция в полза на „*“ ООД, ЕИК * с цел гарантиране изпълнението на всички нейни парични задължения, възникнали по сключения между С. и „*’" ООД Договор за кредит ,,* бърз кредит" № *, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията й по посочения Договор за кредит. Договорът е сключен при условието на чл. 16 от договора за кредит – в случай че ищцата не изпълни задължението си по чл. 3 от Договор за кредит „* Бърз кредит“ № * в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от едно физическо лица или банкова гаранция. Именно поради неизпълнението на задължението от ищцата да предостави обезпечение на кредита, сключеният между нея и ответника Договор за предоставяне на гаранция е породил действие, гаранцията е издадена, за която услуга ищцата дължи възнаграждение на ответника в размер на 310.50 лв., платимо разсрочено на 9 вноски, всяка от които в размер на 34.50 лв. Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни и недоказани. „*" ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В качеството си на търговец, ответникът следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно сключен от последния Договор за паричен заем с трето лице, различно от „*“ ЕООД. Счита, че приложимите към това правоотношение законови разпоредби, са тези на Търговския закон.

Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на добрите нрави е неоснователно, тъй като, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях и са критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. Ответникът издавайки гаранция (и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към Заемодателя, последният ще ангажира отговорността на Гаранта по издадената от него гаранция.

От своя страна издадената гаранция гарантира и всички последици от неизпълнението на задълженията на ищцата по сключения между нея и * ООД Договор за кредит, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на гаранта, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение. Възнаграждението на гаранта е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би следвало да е сключила Договора.

С предоставянето на гаранция „*“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на Заемодателя. С договора за паричен заем заемодателят не е поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант, а му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора.

Гарантът е сключил договора за предоставяне на гаранция поради възлагането от ищцовата страна при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет на дейност на Гаранта, които сделки са възмездни.

2

Непредоставянето на другите две обезпечения от страна на ищцата, е породило действието на Договора за предоставяне на гаранция, което е извършено и същата е предоставена на „*“ ООД (което обстоятелство не се оспорва), поради което на Дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер.

Твърденията на ищцата за неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са неоснователни и неподкрепени от аргументи и доказателства. Това искане е и неотносимо към процесния договор за предоставяне на гаранция, който не договор за потребителски кредит, поради което и твърденияза за нищожност на основание ЗПК са напълно иррелевантни.

Ответникът не е страна по Договора за паричен заем „* Бърз кредит“ № *, сключен между ищцата и * ООД.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. * моли исковете да бъдат уважени по изложените в него съображения.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът не се представлява.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2020 г. между „*“ ООД като заемодател и * С. като заемател е сключен договор за паричен заем * Бърз кредит № *, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 700 лева, платим на 9 месечни вноски в размер на 91,31 лв. всяка, като първата вноска е с падежна дата 11.12.2020 г.. Заемателката се е задължила да върне кредита ведно с лихва от 40 % или общо сумата от 821,79 лв.. Договорен е ГПР от 49,04 %. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок от пет дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените три обезпечения: едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на определени условия; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие.

На 06.11.2020 г. между „*“ ООД като гарант и З.С. като потребител е сключен договор за предоставяне на гаранция № *, по силата на който ответникът се задължил да издаде гаранция в полза на бенефициера „*“ ООД за сума, съобразно ал. 2 на чл. 1, с цел гарантиране на всички парични задължения на потребителя, възникнали по договор за кредит * Бърз кредит № */06.11.2020 г. Срещу възнаграждение в размер на 310,50 лв. чл. 2, ал. 1, платимо разсрочено на вонски в размер на 34,50 лв. всяка, на падежите на вноските по кредита, на „*“ ООД, който е овластен да приема плащане на възнаграждението /ал. 4./.

Видно от погасителния план към договора за кредит общият размер на месечните погасителни вноски, включващи главница, лихва и възнаграждение за гарант възлиза на 125,81 лв..

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни 3 изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни – страните по договорното гаранционно правоотношение.

Касае се за договор за потребителски кредит и за договор за предоставяне на гаранция, попадащи в приложното поле на ЗПК и ЗЗП, по които договори ищцата има качеството на потребител на финансови услуга.

Безспорно се установи, че в случая между „*“ ООД и ищцата е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Според ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От страна на ответника не се представят стандартен европейски формат на преддоговорна информация и не се представят доказателства, че цялата необходима информация по чл. 10 ЗПФУР, действително е била предоставена и получена по предвидения начин на ищцата. От страна на ответника е необходимо да се ангажират доказателства, че това е извършвано съобразно изискванията на ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.

Както е установено в съдебната практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление 4 и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ.

За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.