Решение № 114 от 05.06.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Оряхово, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100126 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на М. Д. К., с ЕГН: ********** с адрес: гр. Мизия, ул. „Димитър Благоев“ №4 против О.М. с ЕИК:000193088 гр. Мизия ул. „Георги Димитров“ №25-27, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.70, ал.5 от КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, с която се иска:

1. Да бъде обявено за недействително допълнително споразумение №37 от 16.01.2024г. към трудов договор №23/26.07.2023г., сключен с О.М. по отношение на клаузата за срок на изпитване;

2. Да бъде отменена Заповед № 1/05.02.2024г. на О.М. гр. Мизия като незаконосъобразна;

3. Да бъде възстановена М. Д. К., с ЕГН: ********** на последно заеманата длъжност „Работник поддръжка в ОТИЕЦ О.М.“;

4. Да бъде осъдена О.М. гр. Мизия да заплати на М. Д. К., с ЕГН:

********** обезщетение в размер на 5598 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението – 05.02.2024г. до 05.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в процеса разноски.

1

Ищцата твърди, че е работела в О.М. по силата на пореден срочен трудов договор №4 от 25.01.2023г., последван от трудов договор №23 от 26.07.2023г. на длъжност „Работник поддръжка в сградата на ОТИЕЦ“, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.70 от КТ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

Сочи се, че с допълнително споразумение №37 от 16.01.2024г. трудовият договор за тази длъжност е променен на безсрочен, като същевременно е посочено, че има срок на изпитване от 6 месеца до 26.01.2024г., който бил пореден такъв.

Излагат се доводи, че след това допълнително споразумение е последвало и прекратяване на трудовото правоотношениие със заповед №1 от 05.02.2024г., която счита за незаконосъобразна поради липсата на мотиви от една страна, а от друга страна и предвид факта, че касаела прекратяване на трудов договор за „неопределено време“, както било договорено с допълнително споразумение №37 от 16.01.2024г..

Релевира се, че предвид изложената хронология на трудовото правоотношение на ищцата с О.М. - Допълнително споразумение №37 от 16.01.2024г. към Трудов договор №23 от 26.07.2023г. е недействително, в случай, че с него е определен срок на изпитване, тъй като е нарушен чл.70, ал.5 от КТ, доколкото длъжността „Работник поддръжка в ОТИЕЦ“ при същия работодател вече е изпълнявана от К., поради което незаконосъобразно било отново да бъде изпитвана.

Твърди се, че като последица от недействителността на клаузата за нов срок на изпитване на допълнителното споразумение от 16.01.2024г. се налага и извода, че заповед №1 от 05.02.2024г., с която на основание чл.71, ал.1 от КТ е прекратен трудовия на ищцата е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени.

Моли съда да постанови решение, с което да:

1. Да бъде обявено за недействително допълнително споразумение №37 от 16.01.2024г. към трудов договор №23/26.07.2023г., сключен с О.М. по отношение на клаузата за срок на изпитване;

2. Да бъде отменена Заповед № 1/05.02.2024г. на О.М. гр. Мизия като незаконосъобразна;

2

3. Да бъде възстановена М. Д. К., с ЕГН: ********** на последно заеманата длъжност „Работник поддръжка в ОТИЕЦ О.М.“;

4. Да бъде осъдена О.М. гр. Мизия да заплати на М. Д. К., с ЕГН:

********** обезщетение в размер на 5598 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението – 05.02.2024г. до 05.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът в отговора си по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, счита предявените с исковата молба искове за допустими, но за неоснователни и недоказани.

Твърди се, че трудов договор №23 от 26.07.2023г. е с код по Националния класификатор на професиите – 93120008 – икономически дейности и услуги, а допълнително споразумение №7 от 19.01.2023г. е за длъжност с код по Националния класификатор на длъжностите - 44193009, при категория персонал – Помощен административен персонал.

Сочи се, че К. е приела изменението на трудовия й договор с Допълнително споразумение №37 от 16.01.2024г., връчено й лично срещу подпис на 16.01.2024г., както й че е назначена по чл.70 от КТ и срокът й на изпитване е в полза на работодателя.

Релевира се, че срок на изпитване може да се уговори при сключване, както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори.

Излагат се доводи, че няма пречка да се сключи договор със срок на изпитване с работник или служител, който вече работи при същия работодател по първоначален трудов договор, тъй като по правната си природа промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни.

Поради това, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент, престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата.

Твърди се, че ако по реда на чл.119 от КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя, не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудовата функция по предходния договор, тъй като той не запазва действието си.

На следващо място се сочи, че по правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по същество представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение.

Релевира се, че не се установява наличие на основанията по чл.74, ал.4, вр. ал.1 от КТ за прогласяване на недействителност на Допълнително 3 споразумение №37 от 16.01.2024г. към трудов договор №23 от 26.07.2023г., сключен с О.М. по отношение на клаузата му за срок на изпитване.

Моли се съда, да отхвърли предявените против О.М. с ЕИК:000193088 искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

С доклада по делото, съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК прие за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че между страните е съществувало трудовоправоотношение, прекратено със

Заповед

№1/05.02.2024г. на Кмета на О.М. гр. Мизия, връчена лично на ищцата на 05.02.2024г..

Видно от посочената заповед, в същата е отбелязано, че трудовият договор се прекратява на основание чл.71, ал.1 от КТ, без да са посочени причините за прекратяване на трудовото правоотношение.

От приложено по делото трудово досие, се установява, че между ответника О.М. с ЕИК:000193088 гр. Мизия и ищцата М. Д. К. е сключен трудов договор №15/29.08.2007г., като последната е назначена на длъжност „Организатор по труда“. Трудовият договор, през годините е изменян с Допълнително споразумение №79 от 08.02.2008г.; Допълнително споразумение №159 от 03.06.2008г.; Допълнително споразумение №271 от 17.09.2008г.; Допълнително споразумение №398 от 22.10.2008г., където от длъжност „Организатор по труда“ е назначена на длъжност „Ръководител звено БКС“; Допълнително споразумение №94 от 09.06.2009г.; Допълнително споразумение №57 от 02.06.2010г.; Допълнително споразумение №83 от 05.08.2010г.;

Допълнително споразумение

№48 от

27.04.2011г.;

Допълнително споразумение №151 от 02.06.2011г.; Допълнително споразумение №124 от 11.06.2012г.; Допълнително споразумение №7 от 22.01.2013г., където служителят е приел да изпълнява освен длъжността „Ръководител звено БКС“ и ½ от трудовите задължения на длъжността „ЕПП Мизия“ до завръщането на Симона Тенджерска; Допълнително споразумение №47 от 13.05.2013г.; Допълнително споразумение №64 от 11.06.2013г.;

Допълнително споразумение №115 от 06.11.2013г., където от длъжност „Ръководител звено БКС“ е назначена на длъжност „Домакин на О.М.“;

4

Допълнително споразумение №116 от 06.11.2013г., където служителят на длъжност „Домакин” е приел да изпълнява наред със своята работа и ½ от трудовите задължения на длъжността „Ръководител звено БКС” за срок до назначаването на служител; Допълнително споразумение №51 от 23.06.2014г.; Допълнително споразумение №101 от 05.06.2015г.;

Допълнително споразумение №44 от 07.01.2016г.; Допълнително споразумение №115 от 06.06.2016г.; Допълнително споразумение №174 от 07.10.2016г., където служителят на длъжност „Домакин” е приел да изпълнява наред със своята работа и ½ от трудовите задължения на длъжността отговорник „ЕПП-Мизия” за срок до назначаването на служител;

Допълнително споразумение №68 от 10.01.2017г.; Допълнително споразумение №123 от 21.06.2017г., където служителят на длъжност „Домакин” е приел да изпълнява наред със своята работа и 1/4 от трудовите задължения на длъжността отговорник „ЕПП-Мизия” за срок до назначаването на служител; Допълнително споразумение №122 от 16.06.2017г.;

Допълнително споразумение

№14 от

23.01.2018г.;

Допълнително споразумение №145 от 18.06.2018г.; Допълнително споразумение №6 от 22.01.2019г.; Допълнително споразумение №146 от 17.06.2019г.;

Допълнително споразумение

№29 от

27.01.2020г.;

Допълнително споразумение №5 от 26.01.2021г., където от длъжност „Домакин на О.М.“ е назначена на длъжност „Домакин на сградата на Общински туристически, информационен и експозиционен център /ОТИЕЦ/“, с посочен срок на изпитание в полза на работодателя 6 месеца /до 26.07.2021г., включително/; Допълнително споразумение №181 от 11.06.2021г..

Със Заповед №22/26.07.2021г. на Кмета на О.М. трудовото правоотношение е прекратено между страните, считано от 27.07.2021г..

Разпечатката съдържа 60 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8980d4bc-3b14-4baa-9834-bfcf6c212aca