Решение № 330 от 11.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 739/2025
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.225, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.327 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.82- 86 · Кодекс на труда
- чл.82- 86 · Кодекс на труда
- чл.82- 86 · Кодекс на труда
- чл.82- 86 · Кодекс на труда
- чл.82- 86 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 330 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500739 по описа за 2025 година
Производството по делото е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3, чл.225, ал.1 и 2 и чл.327, ал.1, т.3 от КТ.
Въззивното делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК Въззивна жалба вх.№ вх.№ 1117607.07.2025г. от ответника – работодател /юридическото лице „С.“ ЕООД, гр.К., *** против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 406/12.06.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 3292/2024г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били изцяло уважени предявените против него искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ, за времето, през което ищцата /служителката/ - пълнолетната българска гражданка В. М. И. от гр.К., *** е бил останал без работа. Счита, че така постановеното първоинстанционно Решение се явява незаконосъобразно и неправилно, че било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със събраните пред РС доказателства, в пълно противоречие с материалния закон. Претендира, че към момента на издаване на неговата процесна Заповед за прекратяване на ТПО от 03.10.2024г. служителката е продължавала да бъде в ТПО с него, което не е било по- рано надлежно прекратено. С оглед на това и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да отмените изцяло атакуваното напълно негативно за него Решение на РС, и вместо него 1 да постановите друго свое, с което да отхвърли всички обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 във вр. с чл.225, ал.1 и 2 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, или алтернативно- да отмени атакуваното Решение в частта, в която на ищцата /служителка/ е било присъдено парично обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ над сумата от 476 лв. ведно със законните последици от това.
Претендира да му бъдат присъдени и всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Не е имал нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е и писмената му Молба вх.№ 16013/01.12.2025г. по делото. Не се явил процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 13876/01.09.2025г. от ищцата /служителката/ - пълнолетната българска гражданка В. М. И. от гр.К., ***, която е била предупредена за законовите последици по смисъла на чл.133 от ГПК. Същата твърди, че атакуваното Решение на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана в основната и в алтернативната й част, като излага своите подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Претендира, че ТПО с работодателя й е било надлежно прекратено с получаването при него на 19.09.2024г. на писменото й предизвестие /заявление/ от 11.09.2024г. Моли настоящия въззивен съд да не се уважава в.жалба в основната и в алтернативната й част, и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС Казанлък, със законните последици. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция. Не е имала свои нови доказателствени искания пред въззивния ОС- Ст.Загора. Не се е явил неин процесуален представител и не е пледирал пред настоящия въззивен съд.
При извършената въззивна проверка, ОС- Ст.Загора констатира, че РС е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласани доказателства, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което не е било надлежно оспорено от никоя от страните по делото, обсъдил е тяхната относимост към правния спор по делото и е постановил обжалваното първоинстанционно Решение изцяло на основание на събраните процесуално допустими и материално относими доказателства по делото.
В тази връзка напълно обосновано и правилно РС е кредитирал изцяло свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които очевидно се явяват обективни, верни, вътрешно безпротиворечиви, взаимнодопълващи се помежду си и се подкрепят от множеството писмени доказателства и от неоспореното от никоя от страните заключение на съдебната експертиза пред РС- Казанлък.
Основният спорен въпрос по делото е дали към датата на получаване на писменото изявление служителката при работодателя й на 19.09.2024г. съгласно чл.335, ал.2, т.З от КТ, тя законосъобразно е упражнила потестативното си право по чл.327, ал.1, т.З от КТ, като едностранно, без 2 предизвестие е прекратила ТПО. Видно от материалите по делото на РС, на датата 19.09.2024г. работодателят надлежно е получил нейното писмено предизвестие за прекратяване на ТПО, което обаче е станало от тази дата на получаването му при работодателя /19.09.2024г./, а не от посочените в нея поранни дати /21 или 28.08.2024г./, тъй като такова прекратяване на ТПО не може да става за назад /екс тунг/, а единствено и само занапред /екс нунг/.
Предвид което и връчената й след това процесна писмена Заповед за дисциплинарно уволнение на 14.10.2024г. /месец по по-късно/ се явява незаконосъобразна, тъй като с нея със закъснение от няколко седмици се прави незаконосъобразен опит да се прекрати повторно /на друго фактическо и правно основание/ едно вече своевременно и надлежно прекратено ТПО.
Не се спорно по делото на РС, че служителката е уведомила работодателя си за прекратяване на сключения между тях трудов договор по реда на чл.327, ал.1, т.2 от КТ с писмено заявление от 11.09.2024г., което е получено от работодателя й на 19.09.2024г., в 17:04ч. /видно от подписа върху обратна разписка по пратка № 5300606389697 срещу приел/, надлежно приета, като писмено доказателство по делото. Следователно, ако прекратяването на ТПО е станало според работодателя без основание, той е разполагал само с правната възможност да претендира от служителката си някакво парично обезщетение за евентуални вредите, които е бил понесъл от евентуалното неоснователно прекратяване на ТПО, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното ТПО или да прекрати вече прекратеното ТПО по своя инициатива на друго основание. Следва да се има предвид, че ТПО по принцип не се прекратява, единствено и само, ако служителката злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ, какъвто очевидно и безспорно не е настоящия казус.
Съгласно изложените във в.жалба оплаквания за някаква твърдяна липса на посочените в чл.327, ал.1, т.З от КТ основания, това се явява изначално ирелевантно за разглеждания по делото правен спор, тъй като по делото липсват каквито и да са данни за злоупотреба от страна на служителката при отправяне на изявлението от нейна страна за прекратяване на ТПО с работодателя й . Безспорно по делото пред РС е било установено и доказано, че цялата стокова наличност и инвентара в склада - магазин /работното място/ на служителката са изнесени без нейното знание и без извършена по надлежен ред ревизия от пълномощника на работодателя и водените от него лица на 28.08.2024г. сутринта, когато същите са го разбили.
Липсват данни по делото на РС и ползваният болничен евентуално да е бил проява на недобросъвестност от страна на служителката. Още повече, че дадените от нея обяснения в о.с.з. на 08.04.2025г. пред PC потвърждават, че тя веднага след изтичането на болничния и лист на 04.09.2024г. е отишла на работа. След 1- седмична неизвестност и изчакване, без никакви писмени или устни указания от работодателя й къде, как и по какъв начин ще осъществява трудовите си задължения, след направена консултация в Инспекция по труда гр. Стара Загора, ищцата е подала заявление си по чл.327, ал.1, т.З от КТ.
3
Също така приетите писмени доказателства пред РС, искането за предоставяне в срок на писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ е получено от служителката на 25.09.2024г. с писмо от работодателя чрез упълномощения от него адв.Л. Х. /процесуален представител на работодателя и по делото/, на посочения в самото писмо служебен адрес на адвоката, като към писмото е прикрепено и изричното адвокатско пълномощно, подписано с електронен подпис на управителя на „С.“ ЕООД М.М. със съответните им дата и час /24.09.2024г., 15:45:50 ч./.
Всичко това показва и доказва, че работодателят сам е инициирал започване на дисциплинарно производство срещу бившата си служителка едва на 24.09.2024г., което е очевидно и безспорно 2 седмици, след като му е изпратено и връчено заявлението от служителката по реда на чл.327, ал.1, т.З от КТ, и съответно 5 дни след получаването му и съответно запознаването му със съдържанието. Поради което защитната теза на работодателя за някаква злоупотреба от страна на бившата му служителка с право се явява изцяло неоснователно и недоказано, както пред първоинстанционния РС, така и пред настоящия въззивен ОС. Пред въззивната инстанция обосновано, изцяло и напълно е била оборена оборимата законова по чл.8, ал.2 от КТ и респективно е била установена недобросъвестност на работодателя при издаването на 03.10.2024г. на процесната Заповед за дисциплинарно уволнение на бившата му вече служителката на посоченото в нея основание по чл.330, ал.2, т.6 въ вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ. Предвид което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение PC е признал за незаконно и е отменил на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на ТПО между страните с процесната Заповед на работодателя, като е приел, че трудовия договор между страните по делото е бил прекратен добросъвестно, своевременно и надлежно от служителката на осн. чл.327, ал.1, т.З от КТ. Поради което в тази й част в.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.
А относно изложените във в.жалба на работодателя оплаквания за някаква твърдяна от него неправилност на присъдената от РС сума 3 720 лв. за парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителката за срока на предизвестието, следва да се има предвид, че при безсрочно ТПО, при едностранното прекратяване на ТПО от служителката /какъвто е процесния случай/ на осн. чл.327, ал.1, т.З от КТ, по едновременно предявения акцесорен осъдителен иск по чл.221, ал.1 от КТ, сумата се явява дължима, неизплатена и подлежаща на присъждане и заплащане, със законните последици от това. Дружеството - работодател дори и след като е разбрало, че брутната месечната заплата на служителката е в размер на точно исковите 3 730 лв. по никакъв начин не се е противопоставило или предприело каквито и да е фактически и/или правни действия в обратна насока, а напротив - съгласно извършените конклудентни действия то е демонстрирало безспорно съгласие както с нейния размер, така и с начина на изплащането й.
4
Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно PC е приел за основателен и доказан предявения иск по чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на претендираната от служителката сумата от 3 730 лв., със законните последици от това.
Предвид всички гореизложено Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е постановил изцяло правилно Решение, тъй като съгласно събраните пред РС писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебната експертиза е било установено и доказано по безспорен и категоричен начин, че процесното уволнение е било изначално и изцяло законно, поради което и всички обективно и субективно съединени искове са били като цяло уважени, със законните последици от това.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Разпечатката съдържа 27 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89805a63-3aea-4a97-a8bb-405a50359189