Решение № 427 от 29.11.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №

427

29.11.2021 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. № 368 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №21 от 28.06.21г., постановено по анд №178/21 на РС Чирпан отменил наказателно постановление №349а-244 от 11.08.2020г., с което на А.Т.Д.,*** за нарушение на противоепидимична мярка по чл.63 от Закона за здравето, въведена с т.9 от Заповед №РД-10-124 от 13.03.2020г. , допълнена със Заповед № РД-10.197 от 11.04.20г. и на осн. Чл.209а, ал.4, пр.2, вр. с ал.2 от ЗЗдр. Била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 300 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от съдебния акт останал административно наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го обжалва в срок с довод за незаконосъобразността му, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон. Излагат се кратки фактически и правни доводи в обосновка на касационното основание, вкл. и се сочи, че описанието на нарушението било пълно и достатъчно. Претендират се разноски за юрисконсулт и се прави в алтернатива възражение за прекомерността на възнаграждението на един адвокат на ответника по касационната жалба.

Касаторът, редовно призован в с.з., не е явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не взема становище по нея.

Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение.

По същество на спора

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е основателна.

За да отмени процесното наказателно постановление /НП/ състав на РС Чирпан приел, че обжалваното НП било издадено на осн. АУАН №375а-499 от 21.04.20г., което обуславяла извода, коя била датата на издаването му. От преписката обаче се установявало, че актът бил съставен на 18.04.20г. и според РС било налице несъответствие между датата на издаване на акта, посочен в НП с датата на издаване на представения с преписката АУАН. Това било определено като опорочаващо процедурата по издаване на НП основание за отмяната му.

РС приел и извод за допуснато още едно съществено процесуално нарушение, като констатирал и друго несъответствие между АУАН и НП относно квалификацията на противоепидимичната мярка. Според АУАН това била мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравеопазването, какъвто закон не съществувал, а според НП – чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Въпросното обстоятелство било от съставомерно значение, тъй като санкционната разпоредба на чл.209а от ЗЗдр. в приложимата й редакция препращала към мерките по чл.63, ал.1 или ал.2 от този закон. РС приел, че това несъответствие било съществено, тъй като волята на АНО трябвало да бъде ясна и точно формулирана, като нито ЗАНН, нито НПК, към който се препращало съгласно чл.84 от ЗАНН, не предвиждали възможност за поправка на техническа грешка, дори и това несъответствие да било именно такова. Още по-малко това можело да става в хода на образувано съдебно производство.

Отделно от това РС посочил и че предвид бланкетния характера на санкционната норма, то следвало и изрично да се сочи към коя от двете хипотези на чл.63 се препращало, а това не било сторено в издаденото НП.

Касационната инстанция не възприема така изведените изводи на РС за допуснати три пропуска при съставяне на АУАН и НП, въздигнати от него като съществени такива, т.е. водещи до нарушение на правото на защита на административно-наказаното лице. Ясно и точно в приложената и неоспорена бланка на АУАН с рег. №373а.499 се посочва коя е датата на съставянето му чрез думите „Днес 18.04.2020г…..“, а от даденото по-долу описание на деянието от фактическа страна отново се визира датата 18.04.20г., като такава на извършване на нарушението. На тази дата е връчен и съставения акт на нарушителя и именно таза дата се визира в процесното НП като дата на извършване на конкретното административно нарушение. От голямото количество НП, издавани от ОДМВР Стара Загора, е служебно известно на съдилищата в съдебен район Стара Загора, че съставяните АУАН от това ведомство получават и служебен регистрационен номер, който единствено индивидуализира акта като документ, но няма никакво отношение към датата, която се визира като такава на извършване на едно административно нарушение в съдържанието на документа. Неправилно се възприема от въззивния съд, че посочвайки акта с регистрационния му номер, се претендира, че това е и датата на извършване на нарушението. Внимателният прочит на представения заверен екземпляр от акта по преписката еднопосочно води до единствено възможен извод, че се претендира извършено на 18.04.2020г. нарушение от наказаното лице на конкретен норматив.

Също не се споделя за правилен изводът на въззивния съд, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение предвид нееднаквото изписване на заглавието на нарушения норматив в АУАН и в НП. Отново при внимателния прочит на текста на акта се вижда, че в него актосъставителят при посочване кои са нарушените норми, изписва чл.209а, ал.1 от Закона за здаравето, във връзка с конкретни заповеди на Министъра на здравеопазването. Никъде не съществува текста „Закон за здравеопазването.“. Такъв текст не съществува и в процесното НП.

Ето защо касационната инстанция не установява да има такова несъответствие между акта и НП при изписване на нарушения норматив. От друго страна следва да се посочи, че съгласно чл.53, ал.3 от ЗАНН, НП се издава и при допуснати нередовности в АУАН, ако се установява по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този случай тези обстоятелства са били установени, поради което е процесуално допустимо по силата на този текст да се издава НП, дори и при допуснати нередности в акта, каквато хипотеза тук не се установява, съобразно визираното по-горе. Съгласно практиката, едно нарушение при провеждане на административно наказателното производство е съществено по своя характер, ако води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Такова тук не се установява и изводите на РС в тази насока се явяват неправилни и изградени в нарушение на закона.

Отново неоснователно РС приема извод, че акта и в НП не се визира коя от двете хипотези на чл.63 от ЗЗдр. се претендира, че се нарушава от страна на наказаното лице. Нарушенето е извърщено на 18.04.2020г., което прави приложим чл.63 в редакцията му до 14.05.2020г., когато и съгласно ал.1 на текста при възникване на извънредна епидемична обстановка в страната Министърът на здравеопазването въвежда противоепидимични мерки на територията на страната или отделен регион. Няма спор, че такива мерки са въведени с визираните в акта и НП заповед на Министъра. Изрично има запис в актовете, че с деянието си наказаното лице нарушава въпросната заповед на Министъра на здравеопазването, издадена на осн. чл.63, ал.1 от ЗЗдр. и в частност т.9 от нея. Съгласно санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗДр., в редакцията от 09.04.2020г., „който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.“. Именно ал.1 на чл.63 от ЗЗдр. предоставя правомощие на министъра да установява противоепидични мерки, поради което няма съмнение, а и е налице изричен запис за това в актовете, че НП е издадено в хипотезата на ал.1 на чл.63 от закона, тъй като е извършено нарушение на въведена със заповед на министъра такава мярка. В нито един от актовете не се визира, че се касае за мярка, въведен от Директора на съотв. териториална РЗИ, което автоматически изключва приложението на ал.2 от чл.63.

Въззивното решение следва да се отмени, тъй като се установяват наведените от касатора касационни основания. Тъй като в нарушение на процесуалния закон, РС не излага и съображения по същество на спора, а именно дали се установява извършено от наказаното лице деяние, съставляващо нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗдр. и дали е правилно приложена санкционната норма, се налага след отмяната на порочното решение, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне относно тези въпроси.

Пред тази инстанция касаторът претендира разноски, но с оглед извода за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС, то при постановяване на новото решение, въззивният съд ще се произнесе по евентуално направено искане за разноски, вкл. и тези, направени сега пред тази инстанция.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №21 от 28.06.21г., постановено по анд №178/21 по описа на РС Чирпан, вместо което постановява:

ВРЪША делото за ново разглеждане от друг състав на РС Чирпан при съобразяване на дадените с настоящото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.