Решение № 24 от 14.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211200500606 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано на основание чл.258 и сл.ГПК по въззивна жалба,подадена от Б. П. П. Ф. С.А П. ,Ф. чрез Б. П. П. Ф. С.А клон Б.

,насочена проти в решение № 91901 от 02.03.2021г.,постановено по гр.д.№ 116/20 по описа на РС Благоевград,с което исковете на възз ивника са отхвърлени.

В жалбата са наведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Поддържа се,че приетото от съда нарушение на разпоредбите на чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК не се подкрепя от доказателствата по делото и не е основание да се приеме,че договорът е недействителен.Сочи,че Директива 2008/48 ЕО не поставя изискване да е направена разб ивка на компонентиге на ГПР ,а така също и закона.

Изводът на съда,че на ответника не му е предоставена кредитна карта в случая е без значение,доколкото предоставянето на такава не е предпоставка за усвояване на кредита/револвиращ/,тъй като в чл.4 от договора е предвидено,че кредитополучателя ще може да използва услугата покупка на 1 изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора и неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.Представени са доказателства,че кредитът е усвоен чрез закупуване на определени вещи с приложение за усвояване.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и се уважи иска ,предявен по реда на чл.422 ГПК.

Ответната страна И. Г. С.,представляван от особен представител оспорва жалбата.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Въззивният съд,с оглед правомощията по чл.269 ГПК служебно следи за валидността на съдебния акт,за допустимостта му в обжалваната част,а по правилността му се ограничава съобразно доводите,въведени във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно,постановено от надлежен съдебен състав,като съдът се е произнесъл по предмета на спора.

По делото ищецът е предявил при условия на евентуалност установителен иск с правно основание чл.422 ГПК и осъдителен такъв с правно основание чл.79 ЗЗД за изпълнение на поето от ответника парично задължение и обезщетение за вреди от забавата.

Твърдял е в исковата молба,че задължението произтича от договор за револвиращ кредит чрез издаване и използване на кредитна карта,сключен на 17.05.2018г..Тъй като кредитът не е бил погасяван е подал заявление по чл.410 ГПК.РС Благоевград е уважил искането и по ч.гр.д.№ 2017/2019г. е издадена заповед за изпълнение.Тя е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК и съдът го е уведомил,че следва да предяви установителен иск за вземането си.

С това обосновава правния си интерес от предявяване на иск за установяване вземането си,предмет на заповедта, а именно: 1960.96 лв. главница,15.91 лв. договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до 04.01.2019г.,както и 102.82 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г.

При условията на евентуалност е предявил иск за осъждане на ответника 2 да заплати горепосочените суми.

От приложеното ч.гр.д.№2017/2019 по описа на РС Благоевград е видно,че на 25.07.2019г. е постъпило от ищеца по делото заявление по чл.410 ГПК.Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите от :

1960.96 лв. главница,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението-25.07.2019г. до окончателното изплащане ,15.91 лв. договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до 04.01.2019г.,както и 102.82 лв.,представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г.,както и сумата от 91.59 лв.разноски по делото,за задължение,произтичащо по договор за револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта 15987196 от 17.05.2018г.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК,със съобщение заявителят е уведомен ,че следва да предяви установителен иск за вземането си.Съобщението е получено на 23.12.2019г.,а искът е предявен на 20.01.2020г.Тъй като е спазен срока по чл.422 ал.1 ГПК,то искът е допустим.

От представените и приети по делото писмени доказателства и назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза се установява,че на 17.05.2018г. между страните по делото е сключен договор за усвояване на суми,чрез функционална покупка на изплащане по револвиращ кредит 15987196.За яснота на изложението този договор/първият,посочен в предното изречение/ се обозначава от съда като д-р за стоков кредит.В него е заложен ГПР 36.57% и годишен лихвен процент 31.57%.

На същата дата 17.05.2018г. е сключен между страните и договора за револвиращ кредит по издаване на кредитна карта /предмет на делото/,по който годишния лихвен процент е 35% и с ГПР 44.90%.Съгласно този договор на ответника следва да се издаде кредитна карта Мастъркард с лимит 2000 лв.

Няма данни по делото на ответника физически да му е връчена такава кредитна карта.

Ответникът не е погасявал задълженията си по договора за стоков кредит.Но е съставено приложение и издадена фактура,от които е видно,че ответникът е закупил градинска мебел и шатра,като задължението му по договора за стоков кредит е възлизало общо на 1632.82 лв.То е било изплащано виртуално чрез служебно прехвърляне на сумите от отпуснатия на 3 ищеца другия- револвиращ кредит.Сумата на отпуснатия стоков кредит е погасена до размера на 1632.82 лв.,като експертизата е установила,че по стоковия кредит е останала неизплатена главница от 401.35 лв.,както и неизплатена договорна лихва от 15.91 лв.,с оглед условията на този договор.

По договора за револвиращ кредит кредитна карта в размер на 2000 лв.

,експертизата е установила,че дължимата главница е 1460.41 лв.,с която сума е погасен част от стоковия кредит.Експертизата е посочила по пера от какво е формирана главницата,претендирана от ищеца в размер на 1960.96 лв. и е видно от заключението,че тя е формирана,както от задълженията по процесния договор,така и по договора за стоков кредит,а включва и лихви. По данни на експерта договорната лихва,претендирана от ищеца за посочения в исковата молба период възлиза на 133.12 лв.,а мораторната лихва изчислена върху сумата от 1861.76 лв.е 97.74 лв.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

РС Благоевград е отхвърлил изцяло предявените при условията на евентуалност установителни и осъдителни искове.Мотивите за това са,че на ответника не е предадена кредитна карта,както и са нарушение изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.Тъй като договорът е съдържал недействителни клаузи,то кредитното правоотношение е недействително и не може да породи правни последици.

С оглед установените от съда факти и обстоятелства, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил част от заетата сума.Съдът намира,че в конкретния казус обстоятелството,че на ответника не е издадена и предадена физически кредитна карта е без значение за изводите по делото.Във въззивната жалба е въведен довод,че начина на използване на сумите по револвиращия договор за кредитна карта е в резултат на доброволно съглашение,съгласно чл. 4 от договора,предмет на спора.Според този текст кредитополучателя ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора и неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.Представени са доказателства,че кредитът е усвоен чрез закупуване на определени вещи с приложение за усвояване.Съдът намира доводът за 4 основателен и видно от посочената клауза ,ответникът е дал съгласие по този начин да се погасява стоковия кредит.По делото са представени изискуемите се в процесния договор приложение за закупуване ,касов бон за покупка на стоките по договора за стоков кредит.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,съгласно чл.23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните 5 премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо според настоящия състав на съда в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 44.90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева или евро) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директ ива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят и индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.