Определение № 21692 от 16.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21692 гр. София, 16.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Н. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №

20241110165233 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявен от М. И. К. и И. К. К. срещу .... иск с правно основание чл.

124 ГПК за признаване за установено - положителен установителен иск с правно основание чл. 79 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на описаните вискова молба имоти по силата на придобивна давност / след указание на съда, с молба с вх. № 45666 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 8015/23 СГС - препратено по компететност на СРС/ представителят на ищците е уточнил, че предявяват положителен установителен иск за собственост върху поземления имот.

На основание горното, с определение № 7018 от 08.05.2024 г. съдът / СГС/ е прекратил производството по делото в частта му по предявения с искова молба с вх. № 66320 от 12.07.2023 г. от М. И. К. и И. К. К. срещу .... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответникът .... не е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти - доколкото исковата молаб е била нередовна при кумулиране на положителен и отрицателен иск, и след дадени указания, ищецът е уточнил иска си.

Разглеждането на делото продължава в частта по предявения положителен установителен иск. В отговора на исковата молба се прави възражение за недопустимост на положителния установителен иск за собственост, основан на твърдение за давностно владение, поради забраната за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост.

Възражението е относимо към основателността на иска, а не към неговата допустимост.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК иска отхвърляне на иска и твърди да е собственик на основание, посочено АОС от 2020г. и 2022г. , след приключена процедура по отчуждаване и обезщетение на бившия собственик.

Пълномощникът на ищците е направил изявление за оспорване по реда на чл .193 ГПК на истинността на акт за частна общинска собственост № 1866 от 20.07.2022 г. на .... район "Слатина" относно верността на отразените в него обстоятелства, с искане за откриване на 1 производство по чл. 193 ГПК. Съдът намира, че няма основание за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване верността на акта за общинска собственост. При оспорване в рамките на исково производство на правото на собственост на общината и на юридическите факти, съставляващи придобивното й основание, удостоверено с акта за общинска собственост, това оспорване не се развива по реда на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на акта, а съществуването на удостовереното с него право на собственост на общината, което се индивидуализира и със съответното придобивно основание (ВКС Р.

50033 от 25.08.2023 г. гр.д. № 1261/22 г. I I г.о. - решението се отнася за оспорване на акт за държавна собственост, но е приложимо и за оспорване на акт за общинска собственост).

При оспорване на удостовереното с АОС право собственост на общината, оспорващата страна, която носи доказателствената тежест да обори легитимиращото действие на акта за собственост, следва в рамките на исковото производство да докаже факти, които изключват правото на собственост на страната, чието право е удостоверено с акта (ВКС ТР № 11 от 21.03.2013 г. т.д. 11-2012-ОСГК). Няма основание и за изискване от ответника .... да представя оригиналния акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост се съставя в два оригинални екземпляра, единият от които се съхранява в Службата по вписванията, а другият екземпляр се подшива в актова книга и се съхранява в службата "Общинска собственост" в съответната община или район, съгласно чл. 58 ал. 1 и чл. 62 ал. 1 от Закона за общинската собственост. Регистрите на актовете за общинска собственост и актовите книги са публични, съгласно чл. 62 ал. 2 ЗОС и чл. 34 ал. 1 от Наредбата за общинската собственост на ...., и всеки, включително ищците, имат право на свободен достъп както до тях, така и до административната преписка, която се съхранява към акта, съгласно чл. 32 ал. 3 от Наредбата за общинската собственост. По делото не съществува спор, че е бил издаден акт за частна общинска собственост № 1866 от 20.07.2022 г. В този случай е неприложима разпоредбата на чл. 183 ал. 1 ГПК за задължаване на .... да предоставя оригиналния акт (заедно с цялата актова книга, където е подшит) в съда, след като актът и приложените към него документи са общодостъпни и всеки може да се запознае с тях и да поиска изготвянето на преписи от акт. Напълно неприложима е и последицата на чл. 183 ал. 1 ГПК при непредставяне на оригиналния акт, дори ако съдът задължи общината да направи това - съдът не може да изключи акта от доказателствата, защото е установено безспорно неговото издаване и вписване в Службата по вписванията. Неоснователно е и искането на ищците да бъде дадена "възможност за евентуално оспорване и на автентичността на оспорения акт, респ. на автентичността и верността на документите, послужили като основание за издаването му". Съгласно чл. 193 ГПК, документ се оспорва най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато е представен в съдебно заседание, най-късно до края на заседанието. Самите ищци представят препис от акта за общинска собственост с исковата молба и е следвало да оспорят автентичността на акта със самата искова молба, което не е направено.", което напълно споделя настоящия съдебен състав.

Не е праведно открито съдебно заседание, доколкото не е даден ход на делото, а производството е прекратено и пратено на СРС, където е образувано настоящото.

2

В праведно открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2025г. е направено искане за изменение на иска, поради отнето владение - като се иска преминаване от положителен установителен в ревандикационен иск. Ответникът твърди последното за недопустимо.

Искането е допустимо, доколкото е направено преди първото по делото заседание, не са въведени нови факти и основания и се изменя само търсената защита, поради новонастъпили факти - отнето владение, което не се оспорва от ответника, а напротив - в ОИМ последния сам излага твърдения за това обстоятелство, като съдът счита, че последното не би се променило на защитата на ответника, доколкото искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си именно: искане за установяване правото на собственост - положителния факт, поради което искането следва да бъде допуснато:

С оглед горното и така мотивиран и на основание чл. 140 вр. чл.146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА 03.07.2025г. от 10:30ч. за която датата на страните са уведомени в проведеното на 10.04.2025г. осз..

Съобщава на страните следния проект за доклад: Приема направено с молба от 10.04.2025г. изменение на иска , като

ИСКЪТ да се счита предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС, считано от 10.04.2025г.

Страни по делото. Ищци: 1. М. И. К. ЕГН **********. 2. И. К. К. ЕГН **********. Адрес, посочен по делото : гр. София район "Слатина" ул. "...." № 3. Представител по пълномощие адвокат Г. Н. (л. 33). Адрес за съобщения: гр. София ул. "..... чрез адвокат Г. Н.. Ответник: .... гр. София ул. „....... № 33, БУЛСТАТ 000696327. Представител по пълномощие – юрисконсулт П. К. (л. 79). Адрес за съобщения: гр. София район "Слатина" бул. ".......

Обстоятелства, на които се основава искът. Ищците М. И. К. и И. К. К. твърдят, че са собственици на следните недвижими имоти с административен адрес гр. София, ул. ....... № 3: - поземлен имот с идентификатор *** с площ 220 кв. м, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 98 кв. 211, м. "ж.к. Христо Смирненски - Слатина", а съгласно акт за частна общинска собственост № 1866/2022 г. попадащ в УПИ II „за ОЖС, магазини, трафопост и битов комбинат", кв. 211 , местност „Слатина - Христо Смирненски", при граници /съседи/ по кадастрална карта: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, П И с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***; - сграда с идентификатор *** със застроена площ 67 кв.м, , функц. предн.: жилищна страда еднофамилна, брой етажи: 1; - сграда с идентификатор *** , със застроена площ 22 кв.м, , функц. предн.: жилищна страда еднофамилна, брой етажи: 1; - сграда с идентификатор *** , със застроена площ 21 кв.м, функц. предн.: постройка на допълващото застрояване, брой етажи: 1. Ищците са 3 завладели имота, който е бил изоставен и необитаем, през 2000 г. и оттогава владеели поземления имот и построените в него къща, лятна кухня и гараж. Когато, с цел да бъде издаден нотариален акт за собственост по обстоятел8стевна проверка, ищците подали до .... молба-декларация, от .... било издадено удостоверение, че имотът е частна общинска собственост, удостоверена с акт за общинска собственост № 1866 от 20.07.2022 г. Актът бил вписан в Службата по вписванията с № 119 том CLIII дело № 46584 вх. рег. № 61196 от 17.08.2022 г. В акта за общинска собственост не било посочено основанието за придобиване на правото от ..... Междувременно, .... започнала процедура за изземване на имота, мотивирана с твърдението, че ищците го държат без правно основание, която процедура била финализирана със заповед №РСЛ23-РД09-340 от 05.07.2023 г. за изземване на имота на 21.07.2023 г. Ищците твърдят, че за имотите в тяхна полза била изтекла придобивна давност чрез упражняване на владение в периода от 01.10.2000 г. до20.07.2022 г. - датата на издаването на акта за общинска собственост. Твърдят към 10.04.2025г. владението над имота да е отнето и горните да сенамират във фактическа власт на ответника.

Искане. На основание изложеното, в исковата молба, поправена с молба с вх. № 45666 от 18.04.2024 г., и искано изменение в открито съдебно заседание от 10.04.2025г. е направено искане до съда да признае за установено, че ищците ..... И. К. и И. К. К. са собственици на следните недвижими имоти в режим на СИО: - поземлен имот с идентификатор *** с площ 220 кв. м, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 98 кв. 211, м. "ж.к.

Христо Смирненски - Слатина", а съгласно акт за частна общинска собственост № 1866/2022 г. попадащ в УПИ II „за ОЖС, магазини, трафопост и битов комбинат", кв. 211 , местност „Слатина - Христо Смирненски", при граници /съседи/ по кадастрална карта: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***; - сграда с идентификатор *** със застроена площ 67 кв.м, , функц. предн.: жилищна страда еднофамилна, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** , със застроена площ 22 кв.м, , функц. предн.: жилищна страда - еднофамилна, брой етажи: 1; - сграда с идентификатор *** , със застроена площ 21 кв.м, функц. предн.: постройка на допълващото застрояване, брой етажи:

1, поради упражнено десетгодишно давностно владение от 2000г. до 2022г., като поради отнемане на владението в хода на процеса, искат ответникът да им възстанови фактическата власт и да предаде владението на ищците над имотите, описани в искова молба.

Възражения срещу иска. Ответникът .... в отговора по чл. 131 от ГПК оспорва исковата молба със следните възражения: - възражение за въведена с § 1 ЗИДЗС забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост за периода от 01.06.1996 г. до31.12.2022 г. и липса на обратно действие на решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. Д. № 16/21 г. на КС, с което тази забрана е била обявена за противоконституционна; възражение за придобиване от общината на собствеността върху имотите след 4 Този файл е 4 копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Svilen Stanchev Ivanov на 01.07.2024 г. в 15:46:54 ч. Актът е постановен на 01.07.2024 проведена отчуждителна процедура от собственика Михал Васев Тошев, приключила със заповед № РД41-1183 от 23.07.1986 г. и заповед № РД-40-351 от 01.04.1985 г.; - възражение за упражняване на владение от ответника върху имотите за периода от 01.04.1985 г. до 01.06.2022 г., с твърдение за опит на ищците за самонастаняване в имота "чрез измама и хитрост" за периода от месец юни 2022 г. до 04.08.2023 г., когато имотът е бил иззет със заповед на кмета на район "Слатина" на основание чл .65 ЗОС. е, че с присъденото по гр. дело № 11484/2005 г. на СГС обезщетение от 20 000 лева били обезщетени и болките и страданията, които ищецът сочи като допълнителни неимуществени вреди.