Определение № 964 от 20.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 964 гр. София, 28.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600633 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. В.П. от САК, защитник на подсъдимия Ц. К. С., срещу протоколно определение от 13.12.2023 год., постановено по НОХД № 15674/2023г. по описа на СРС, НО, 17 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на същия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

В подадената жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно.

Сочи се, че са налице съществени процесуални нарушения, обективирани в самия обвинителен акт, засягащи характера и правната квалификация на престъплението. Изложени са аргументи за наличие на противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Твърди се, че същият е с непълно и неточно описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието, най-вече относно мястото на извършването му и употребата на някои от термините, което от своя страна води до нарушаване правото на защита.

Възражения по частната жалба не са постъпили.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за 1 установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

При разглеждането й по същество, настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 16.11.2023г. е образувано НОХД № 15674/2023г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу Ц. К. С. за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 13.12.2023г. по НОХД № 15674/2023г. по описа на СРС, 17-ти състав, съдът е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в жалбата на адв.П., ги намира за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Възраженията на адв.П. в разпоредително заседание са идентични с изложените от него такива в разглежданата жалба, като въззивният състав споделя крайното становище на Софийски районен съд за липса на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия в производството и които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.

Настоящият въззивен състав, след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт, констатира, че първоинстанционният съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално-правната норма на чл.248, ал.1 от НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, в което, след като са изслушани становищата на страните по въпросите, очертани в нормата на чл. 248, ал.1 от НПК, в т.ч. и по т.3 от същата разпоредба, СРС се е съобразил със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на 2

ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен внесения обвинителен акт от съдържателна страна. В конкретния случай, следва да се отбележи, че обвинителния акт е достатъчно ясен и в неговата обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносният резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението, респективно да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето в атакуваното определение.

Изложените от защитата на подсъдимия С. обстоятелства, за които се сочи непълнота в обвинителния акт, са свързани по-скоро със защитната линия на последния, но не касаят описанието на съставомерните елементи на деянието, за което е предявено обвинение, т.е. действително същите се обвързват със съществото на делото, а не с въпросите, разглеждани в разпоредително заседание /в това число и наведените доводи относно евентуалното прилагане на института на маловажност/. Отделно от това следва да се посочи, че изложеният аргумент от страна на адв.П. относно неспоменаването в диспозитива на обвинителния акт на автомобила, в който се е намирал подсъдимият към момента на деянието, са неоснователни, доколкото достатъчно конкретно е посочено мястото, където се е намирал подсъдимият, а именно кръстовището на бул. Шипченски проход и бул.

Михай Еминеску в гр. София. Несъстоятелни са и възраженията касателно използването на думата „боксерки“, като тук отново съдът се солидализира със становището на първата инстанция, че няма пречка да бъдат използвани „чуждици“ в българския език, доколкото същите са били утвърдени за езикова употреба, а що се касае до обстоятелството дали откритото наркотично вещество е било в полиетиленово или хартиено пликче, то същото не касае по никакъв начин правната квалификация на обвинението.

Въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, за което е 3 повдигнато обвинение спрямо Ц. С.. Не се установява неяснота или противоречие във волята на държавния обвинител, респективно между обстоятелствена част и диспозитив, не е било ограничено правото на защита на подсъдимия, респективно неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Описаните факти в обстоятелствената част не противоречат на диспозитива, с оглед на което правилно районният съд е приел, че е налице съответствие и пълнота на описаното от прокурора в обвинителния акт, който по своето съдържание отговаря на изискванията заложени в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК.

При това положение въззивният съд намира, че определението на първостепенния съд, постановено в разпоредителното заседание по делото, е правилно и законосъобразно. При извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което и жалбата на адв. П. като защитник на подсъдимия Ц. С., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2023 год., по НОХД № 15674/2023г. по описа на СРС, НО, 17 състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5