Решение № 260015 от 27.04.2022, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 345/2021
- Вид
- Решение № 260015
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 12.10.2022
- Състав
- ОГНЯН ХРИСТОВ ГЪЛЪБОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 27.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Секретар: Силвия Димова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№345 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба ищецът
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД твърди, че на 10.12.2001г. бил сключен Договор за наем между НК“БДЖ“, в качеството на наемодател, и ответника М.Д.С., в качеството на наемател, за недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.“***.
На 26.03.2009г. било сключено и Споразумение към договор за наем на ведомствено жилище между „БДЖ-Товарни превози“ЕООД и ответника. Съгласно Приложение №9 от Плана за преобразуване на „БДЖ“ЕАД към 30.04.2007г. въпросния недвижим имот бил прехвърлен от „БДЖ“ЕАД в собственост на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД. Считано от датата на вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество „БДЖ-Товарни превози“ЕООД- 14.11.2007г., страни по Договора за наем от 10.12.2001г. били ищцовото дружество, като наемодател и ответника, като наемател. Посочва, че до М.Д.С. било изпратено предизвестие за прекратяване на договора за наем, но същото било върнато на ищеца с отбелязване, че пратката е останала непотърсена от адресата. На 29.11.2019г. бил съставен Констативен протокол от комисия, назначена от Директора на Поделение Товарни превози-Пловдив, която посетила горепосочения недвижим имот в Димитровград.
Установено било, че М.Д.С. отсъства, а жилището е заключено. На входната му врата било залепено съобщение до ответника с указание да се обади на телефонен номер на член от комисията. Повторно чрез „Български пощи“ до С. било изпратено писмо от управителя и прокуриста на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД от 03.12.2019г., с което му било указано, че при съгласие от негова страна може да закупи или наеме под наем процесния недвижим имот, като трябва да подаде заявление за това в 14-дневен срок. В противен случай, трябвало да освободи жилището в срок до 31.01.2020г. Пликът с писмото обаче отново бил върнат на ищеца с отбелязване, че пратката не е била потърсена от получателя. До М.Д.С. била изпратена Покана за доброволно плащане от 16.04.2020г., но и тя се върнала като непотърсена. До настоящият момент ответникът не бил представил заявление, не освободил недвижимия имот, нито заплатил дължимите наеми и обезщетения за неправомерното му ползване. Поддържа, че М.С. не заплатил дължимите наеми и обезщетения за неправомерно ползвания от него недвижим имот за периода от 01.12.2018г. до 30.09.2020г. в размер на общо 412,72 лева. Върху всяка дължима и неплатена месечна вноска за наем, считано от датата на падежа й до 28.09.2020г. ответникът дължал обезщетение за забава, което за периода от 01.12.2018г. до 28.09.2020г. било в размер на общо 39,56 лева.
Поради неплащане на горепосочените суми в срок, ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1116/2020г., по което на 30.09.2020г. съдът издал Заповед №55 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника било разпоредено да заплати в полза на ищеца сумата от 412,72 лева-незаплатени наеми и обезщетения за неправомерно ползване на недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.“***, по 22бр.фактури, издадени през периода от 01.12.2018г. до 01.09.2020г., мораторна лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.09.2020г. в размер на 39,56 лева, законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените деловодни разноски в размер на 76,13 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в издадената по ч.гр.д.№1116/2020г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът М.Д.С., чрез назначения си особен представител адв.В.К., депозира отговор на исковата молба.
Заявява, че от исковата молба не става ясно какво се твърди и какво претендира от ищеца- има ли валиден договор за наем или той е прекратен, по време на исковия период ползвал ли е ответника имота, каква част от общата сума е за наем и каква за обезщетение, как е определено обезщетението, кога е падежа на вземането. Оспорва предявените искове, като иска съдът да ги отхвърли. Счита, че през исковия период имота не се е ползвал от ответника и следователно той не дължи наем или обезщетение. Тъй като страните не били уговорили срок за плащане на наема, ответника не бил изпаднал в забава и не дължал обезщетение за такава.
Издадените фактури не били връчени на ответника и той не бил запознат с тях.
Ответникът не бил канен да плати, а договора за наем не бил прекратен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената с исковата молба Заповед №НЗ-214/04.12.2001г. на Генералния директор на НК“БДЖ“, ответникът М.Д.С.- шлосер при Локомотивно депо-Димитровград, бил настанен във ведомствено жилище, находящо се в Димитровград, ул.“***, състоящо се от две стаи и сервизно помещение.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем от 10.12.2001г., сключен между НК“БДЖ“ и М.Д.С., за задоволяване на жилищни и социално-битови нужди на ответника било предоставено за временно и възмездно ползване, собственото на железопътната компания жилище, находящо се в Димитровград, ул.“*** За имота бил уговорен месечен наем от 17,40 лева, който трябвало да се заплаща от С.. В чл.3 от Договора се посочва, че същия има действие за срок от 3 години, считано от датата на издаване на настанителната заповед. В чл.10 от Договора е предвидено, че наемателят се задължава да предаде имота на наемодателя след изтичане на срока на договора. Ако наемателят продължи да ползва вещта след изтичане на срока и наемодателя не се противопостави на това, счита се ,че договора продължава действието си за неопределен срок. Съгласно чл.19 б.“а“ от Договора, наемодателят можел да прекрати договора с писмено едномесечно предизвестие, поради неплащане на наемната цена и консумативните разходи повече от два месеца. Договорът е подписан от представител на дружеството-наемодател, както и лично от наемателя С., пред нотариус.
Със Споразумение към договор за наем на ведомствено жилище от 26.03.2009г. „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, като правоприемник на съответната част от правата и задълженията на „БДЖ“ЕАД, и М.Д.С. се договорили, че доколкото гореописаното ведомствено жилище, предмет на Договор за наем от 10.12.2001г., сключен между „НК“БДЖ“ и ответника е прехвърлено в собственост на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, считано от 14.11.2007г. последното се счита за наемодател по процесния договор за наем.
Страните се договорили, че считано от 01.03.2009г. месечната наемна цена става 18,76 лева. Останалите клаузи на договора за наем, сключен на 10.12.2001г. не се променяли, продължавали да действат, както и да обвързват валидно страните по споразумението. Същото е подписано от страна на наемодателя и лично от ответника С..
На 25.10.2019г. ищецът изпратил до ответника Предизвестие за прекратяване на договор за наем, с което наемателят бил уведомен, че наемодателя прекратява сключения договор за наем, ведно с всички последващи сключени споразумения към него с едномесечно писмено предизвестие, което започвало да тече от датата на получаването му.
Посочено е, че до датата на изпращане на предизвестието ответника дължи наеми за периода от 01.12.2018г. до 21.10.2019г. включително, на обща стойност 206,36 лева. Поканен е да изпълни задълженията си за плащане на наема в 7-дневен срок от получаване на предизвестието. Същото е било изпратено до наемателя с препоръчано писмо, което обаче било върнато с отбелязване, че не е потърсено от адресата.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол от 29.11.2019г. изготвен от нарочно назначена комисия от ищцовото дружество, същата е посетила адреса, на който се намира процесното жилище, като наемателя не е бил открит. Залепено е било уведомление за посещението на комисията, като е записан и телефон, на който наемателя е можел да се свърже с неин представител.
На 03.12.2019г. до ответника е било изпратено писмо, с което той е бил уведомен, че срока за договора за наем на жилището, собственост на ищеца, е изтекъл. Указана му е възможността в 14-дневен срок да закупи или да наеме същото, като подаде съответно заявление за стартиране на процедура в тази насока. При нежелание да депозира заявление за стартиране на процедура за продажба или отдаване под наем на жилището, ответника е уведомен, че следва да освободи същото в срок до 31.01.2020г. Това писмо е било изпратено до адреса на ответника с препоръчана поща, но е върнато обратно, като в известието за доставяне е отбелязано, че не е било потърсено от адресата.
Видно от представената от ищеца Покана за доброволно плащане от 16.04.2020г., ищецът е уведомил ответника, че има просрочено задължение към него в размер на 318,92 лева по 17бр.фактури, издадени през периода от 01.12.2018г. до 01.04.2020г. В тази връзка, С. е бил поканен да заплати задължението си незабавно, като е уведомен, че при неизпълнение сумата ще бъде събрана по съдебен ред.Тази покана е изпратена на адреса на ответника с препоръчано писмо, като от представеното известие за доставяне се установява, че поканата не е връчена на адресата, тъй като не е била потърсена от него.
От приетите като доказателство по делото 22бр. фактури, издадени от ищцовото дружество през периода от 01.12.208г. до 01.09.2020г. се установява, че ежемесечно, до м.ноември 2019г. на М.С. е било начислявано за плащане задължение за наем на жилище в размер на 18,76 лева, като от м.декември 2019г. до м.септември 2020г., включително, на същия е начислявано обезщетение за ползване без правно основание на жилище в размер на също 18,76 лева на месец.
Поради това, че М.С. не изпълнил задължението си по горепосочените 22бр.фактури, на 29.09.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника за сумата от 412,72 лева главница- неплатени наеми и обезщетения за неправомерно ползване на недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул***, дължима по 22бр.фактури, издадени през периода от 01.12.2018г. до 01.09.2020г., лихва за забава в размер на 39,56 лева за периода от 01.12.2018г. до 28.09.2020г., законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 76,13 лева.
В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1116/2020г., по което съдът издал Заповед №55/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
По искане на ищцовото дружество, в проведеното на 20.01.2022г. съдебно заседание по делото съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свид.К.К.А.. В тях свидетелят поддържа ,че работи от много години в БДЖ като главен експерт недвижимо имущество. В тази връзка й било известно, че в жилище, находящо се в Димитровград, ул.“***, собственост на ищеца, от много години наемател е ответника М.С.. В един момент той преустановил плащането на дължимия месечен наем за жилището, поради което свидетеля провела няколко разговора по телефона с него и майка му с искане за заплащане на дължимите суми. В тези разговори С. и майка му обещавали да изплатят задълженията си, но в крайна сметка не платили нищо. В показанията си А. поддържа, че до наемателя били изпращани напомнителни писма за наличните му задължения, като няколко пъти тя посещавала адреса, но не успявала да се срещне с него. Въпреки, че не изпълнявал задълженията си да плаща уговорения наем, С. не бил върнал и до момента ключа за жилището, нито осигурявал достъп на собственика му до него. Поради това, ищеца не можел да продаде или отдаде имота на друго лице.
Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/897ee236-6245-4f05-a26c-9c21be990ffb