Определение № 332 от 11.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 280/2026
- Вид
- Определение № 332
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, ВАЛЕРИ СЪБЕВ, ЖЕНЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65 ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332 гр. Велико Търново, 11.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ С.А
Членове:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.А Въззивно частно наказателно дело № 20264000600280 по описа за 2026 година
Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
Производство по реда на чл. 65 от НПК.
С Определение № 441 от 04.09.2026г., постановено по ЧНД № 819/2026 г. по описа на Русенски окръжен съд, е оставено без уважение искането на обвиняемия Е. М. С. за изменение на мярката му за неотклонение по ДП № 620/2026г. на Първо РУ МВР Русе – прокурорска преписка 2691/2026г. на ОП Русе от „Задържане под стража” в по- лека.
Това определение е обжалвано лично от обвиняемия Е. С.. В жалбата си обвиняемият моли съда да не взема предвид справката му за съдимост при разглеждането и решаването на делото. Допълнителни съображения в подкрепа на направеното искане не са изложени.
В съдебно заседание обвиняемият Е. С. не се явява, редовно призован.
Същият е заявил изрично нежеланието си да присъства при разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
Назначеният служебен защитник адв. М. В. поддържа подадената жалба.
Излага съображения в нейна подкрепа, претендира отмяна на определението и вземане на по- лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Е. С..
1
Представителят на АП намира, че взетата мярка е законосъобразна. Не са налице други обстоятелства, които да бъдат обсъждани в подкрепа на твърденията на защитата и които досега да не са взети предвид, поради което моли атакуваното определение да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Апелативният съд, след като съобрази направените с жалбата оплаквания и изслуша становищата на страните, заявени в съдебно заседание, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 65 от НПК първият съд при разглеждане на делото е преценил всички обстоятелства, свързани със законността на първоначално взетата мярка за неотклонение, като ги е обсъдил и е стигнал до извода, че съответна на целите по чл. 57 от НПК и към настоящият момент по отношение на жалбоподателя Е. С. е мярката за неотклонение „задържане под стража“. Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първата инстанция.
Не е отпаднало и към настоящият момент, а е налице обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия С. към деянието по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 от HK. Този извод се налага от събраните по ДП доказателства – това са показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д.
Г., Б. С. Б., М. М. В., В. П. Ф. и Х. Б. К., справката за съдимост на обвиняемия, протокол за доброволно предаване, протокол за очна ставка, копие от операционна бележка на „Банка ДСК“ АД, заключенията на изготвените съдебномедицинска, съдебно-ценова икономическа и съдебно-техническа експертизи, заверени копия на справка от Първо РУ на МВР – Русе, 5 бр. удостоверения за уведомление за притежание на неогнестрелно оръжие.
Изложеното до тук обосновава виждането, че изводът за обосновано предположение за съпричастност не е разколебан, напротив налице са допълнително събрани доказателства, които го подкрепят и които са събрани след разглеждането на мярката по чл. 64 от НПК. Конкретен анализ на част от доказателствата/ в частност обясненията на обвиняемият/ в настоящото производство не се прави, така както се претендира от защитата, доколкото не 2 се говори за вина и отговорност, а единствено за обосновано предположение.
Коментираните по- горе доказателства не са в противоречие, поради което възражението на защитата за липса на обосновано предположение като неоснователно бе оставено без уважение.
Налице е според въззивния съд и втората кумулативно предвидена от закона предпоставка – наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
В този контекст въззивната инстанция намира за напълно неоснователно изричното искане на обвиняемия съдът да не взема предвид справката му за съдимост при решаването на делото. Съгласно разпоредба на чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на мярката за неотклонение съдът е длъжен да съобрази редица обстоятелства, сред които приоритетно място заемат данните за личността на обвиняемия. Предишните осъждания са елемент от личностната характеристика и служат като задължителен и фундаментален критерий при преценката за наличието на реална опасност лицето да извърши друго престъпление. Именно високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, съчетана с обремененото съдебно минало на С. – 14 осъждания и основно за престъпления против собствеността, които водят на извод за установен криминален начин на живот, обуславя реалната опасност той да извърши престъпление или да се укрие с цел да осуети разследването или понасянето на наказателна отговорност. Тази опасност не се опровергава по никакъв начин от събраните по делото доказателства. Реална е опасността от извършване на друго престъпление от обвиняемия, свързано с въздействие върху свидетели, предвид установеното, че част от свидетелите, са живеели в една общност и са били близки и с обвиняемия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че позоваването на необходимостта молителят да бъде прегледан от лекар за уточняване на диагноза и евентуално лечение, при липса на индикации за заболяване до момента, не е от естество понастоящем да промени изводите за необходимостта от неговото задържане.
На първо място защото липсват конкретни данни за влошено здравословно състояние и на следващо дори да е налице такова законодателят е предвидил възможност за оказване на лекарска помощ на лицата, намиращи се в местата за лишаване от свобода чрез Наредба № 2.
Доколкото преценката, че целите на мярката за неотклонение ще бъдат 3 постигнати единствено по този начин е изведена от предходния съдебен състав след съвкупен анализ на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК, то само две-три седмици след вземане на мярка за неотклонение, т.е. към настоящия момент тези обстоятелства не са претърпели промяна. Етапът от развитие на ДП е съвсем ранен и това обстоятелство, разгледано съвкупно с данните за личността на С. налагат действието на най- тежката мярка за неотклонение да продължи.
Следващото обстоятелство, което задължително следва да бъде обсъдено в производството по чл. 65 от НПК е срокът на задържането и може ли той да бъде определен като продължителен. Той е едва три седмици, поради което съставът на съда намира, че далеч не може да бъде определен като продължителен. Видно е, че ДП е образувано на 16.08.2026г. Разпитани са множество свидетели, чиито показания са относими, изготвени са експертизи.
Всички процесуално-следствени действия в рамките на ДП се извършват в кратки срокове и не би могло да се обсъжда бездействие на органите на ДП или прокуратурата. Съобразявайки това, въззивният съд намира, че не е нарушен балансът между общественият интерес, при осъществяване целите на наказателното преследване, свързан с разкриване на престъпленията и подвеждане под отговорност от една страна и от друга - правото на свобода и неприкосновеност на личността на обвиняемият.
В съответствие със закона окръжният съд е определил двумесечен срок, в който ново искане да не може да се подава, за да се даде възможност на органите на ДП да работят по делото.
В смисъла на горното определението на Русенския окръжен съд се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата на обвиняемия е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение Водим от горното и на основание чл. 65 ал. 9 от НПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 441 от 04.09.2026г., постановено по ЧНД № 819/2026 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5