Определение № 359 от 06.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Монтана, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500215 по описа за 2026 година Делото е образувано по частна жалба на хх АД, ЕИК 000694749, гр. С. чрез пълномощника си М. хх юрисконсулт, против Определение № 396/19.03.2026 г. по гр.д. № 207/2025 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което е оставена без разглеждане молбата им за изменение на постановеното по делото Решение № 694/18.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт.

Твърди се, че действително, както е приел и районният съд, последният ден от срока за подаване на молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК е бил 23.02.2026 год., но неправилно съдът бил приел, че този срок не е спазен. Молбата за изменение на решението в частта за разноските била подадена на 23.02.2026 год., с вх. № 20230223165153 чрез ЕПЕП. Срокът не бил пропуснат съгл. чл. 62, ал. 1 и ал. 2 ГПК независимо, че е била регистрирана в съда на следващия ден, 24.02.2026 год.

Отделно се излагат съображения за основателност на молбата.

Иска се от въззивния съд да отмени Определение №

396/19.03.2026 г. по гр.д. № 207/2025 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата по чл. 248 ГПК и да постанови друго, като реши въпроса по същество и намали присъденото с решението на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на другата страна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. Й. С. Л.-П., САК, като пълномощник на ищеца С. Д. А., в който се излага становище за нейната неоснователност по същество предвид фактичаската и правна сложност на спора и обема на свършената работа.

Окръжен съд-Монтана, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, 1 приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията са следните:

Пред районния съд са предявени от С. Д. А., искове за недължимост на суми (извън чистата стойност на главницата) по Договор за потребителски кредит поради нищожност на конкретно посочени клаузи от него.

С Решение № 694/18.12.2025 г. районният съд е уважил предявените искове в цялост и е осъдил ответника да за плати на ищеца сумата от 2400 лева – разноски в производството.

Решението е връчено на ответника на 09.02.2026 год. и той чрез ЕПЕП е подал молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е с вх. № 20230223165153 в ЕПЕП, а е входирана в РС Монтана под № 2722/24.02.2026 год. Срокът за обжалване на решението, респ. срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК изтича на 23.02.2026 год.

Тук следва да се уточни следното. Молбата е подадена на 23.02.2026 година, през ЕПЕП.

Съгл. чл. 62, ал. 1 и ал. 2 ГПК последният ден от срокапродължава до края на 24-тия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата или в електронна форма, както и когато молбата е подадена в срок в друг съд или прокуратура.

В същият смисъл е приетото в Определение № 151 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2023 г., I г. о. Според разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. жалбата или друго писмено изявление на страната) е станало по пощата или по електронен път.

В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата/жалбата на следващия ден, в работно за съда време (определение № 5344/21.11.2024 г. по гр. д. № 4006/2024 г. на ВКС, ІІІ г. о. и посочената в него съдебна практика).

Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие (чл. 62, ал. 4 ГПК).

Според Закона за електронния документ, електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора (чл. 9) и е получено с постъпването му в посочената от 2 адресата информационна система (чл. 10).

Преценката дали е спазен срокът за подаване на електронното изявление се прави по отношение на относимите към съответното производство процесуални действия. Съгласно чл. 102ж ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис, какъвто е и настоящия случай. Съдилищата не могат да откажат приемане на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и изявленията са подписани с електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления (чл. 102б от ГПК).

Сигурното изпращане на електронни изявление се осъществява чрез системата ЕПЕП и системата за електронно връчване на ССЕВ, поддържана от правителството на Република България, с която органите на съдебната власт поддържат електронна комуникация.

Ето защо, в конкретната хипотеза молбата е подадена в срока по чл.

248 ГПК, изтичащ на 23.02.2026 година, в 24.00 часа.

Предвид изложеното, ОС Монтана намира за неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на хх АД, ЕИК 000694749, гр. С. по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на РС Монтана за произнасяне по същество, при съобразяване доводите на страните. Тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, то искането на частния жалбоподател това да бъде сторено за първи път от втората инстанция е неоснователно.

На основание горното ОС Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 396/19.03.2026 г. по гр.д. № 207/2025 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което е оставена без разглеждане молбата на хх АД, ЕИК 000694749, гр. С. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 694/18.12.2025 г.

ВРЪЩА делото на РС Монтана за произнасяне по същество на молбата на хх АД, ЕИК 000694749, гр. С. за изменение в частта за разноските 3 на постановеното по делото Решение № 694/18.12.2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4