Решение № 272 от 24.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Стара Загора, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора Ю. Г. С. като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500607 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.271- 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 12828/06.08.2025г. от ищцата /пълнолетната българска гражданка/ А. А. О. от гр.К., *** срещу негативната за нея част от постановеното първоинстанционно Решение № 494/14.07.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 2346/2024г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, в която сочи, че не е доволна от тази му обжалвана част. Счита, че в атакуваната му част Решението на РСКазанлък било неправилно и незаконосъобразно, като излага своите защитни фактически и правни изводи. Счита, че неприсъдените й парични суми били в противоречие и с обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия на живот, икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Моли да се уважи жалбата й изцяло, ведно със законните последици от това.

Няма претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Представила е по делото предварително писмено становище в Молба вх.№ 13605/20.10.2025г., в 1 което потвърждава и доразвива направените си оплаквания във въззивната жалба и своите защитни фактически и правни тези в процеса.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 13509/22.08.2025г. от ответника /публичноправния субект/ РП - гр.С.З. /ТО - гр.К., ***/, която възразява против в.жалба на ищцата, тъй като счита твърденията й за лишени от фактическо и правно основание, претендира, че подадената в.жалба била неоснователна и недоказана, поради коет о т я д а се остави изцяло без уважение, и да се потвърди в атакуваната му част първоинстанционното Решение, като мотивирано, законосъобразно, мотивирано и правилно, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания и претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител - прокурора от ОПСт.Загора пред настоящия въззивен съд.

Въззивният съд, като се запозна с изложените във въззивната жалба на ищцата оплаквания, с аргументите в Отговора на в.жалба от ответника, с мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, със събраните от РС писмени и гласни доказателства и с приложимите материалноправни и процесуални норми, счита, че въззивната жалба е външно редовна, процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, поради което следва да се произнесе по направените във в.жалба оплаквания, с които е бил своевременно, редовно и надлежно сезиран.

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите в атакуваната част на първоинстанционното съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен следната фактическа и правна обстановка по делото:

Принципно предметът на спора се определя от посочените от ищцата /въззивница/ като основание на иска обстоятелства и от търсената от нея правна защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество. Безспорно съгласно общата разпоредба на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Държавата /като публично-правен субект/ отговаря чрез своите органи /в случая ПРБ - гр.София в лицето на РП - С.З., ТО - К./ за техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия и компетенции.

По направените във в.жалба конкретни оплаквания - видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, не се установи, показа и доказа твърдяната от въззивницата неправилност на направените фактически и правни изводи от РС, тъй като в тях не се съдържат съображения за отричане противоправността на деянието, като кумулативна предпоставка от фактическият състав на правонарушението. Направената от РС правна квалификация е в пълно съответствие с посочените в Исковата молба на ищцата и в Доклада на РС факти и обстоятелства, със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с действително приложимите по казуса 2 материално-правни и процесуални норми, по които е следвало да се произнесе въззиваемия ПРБ- София в рамките, сроковете и правомощията си относно образуването и приключването на досъдебното производство против въззиваемата - ищца. РС е констатирал, установил и обосновал точния брой на основанията по закон и се е произнесъл достатъчно обосновано по тях, като напълно обосновано, законосъобразно и правилно е констатирал, че в конкретните процесни случаи са били налице неоснователни действия по тях от страна на ответника - въззивник ПРБ- София.

Изложените във въззивната жалба оплаквания по отношение на ответника - въззивник ПРБ- София, с оглед изложените факти и обстоятелства по окончателно приключеното досъдебно производство, са обсъдени подробно, мотивирано и законосъобразно от първоинстанционния съд, в процедурата за прекратяване на наказателното преследване против ищцата въззиваема не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи естеството на процесните искови претенции за главници и лихви. Поради което и в настоящото въззивно съдебно производство чл.258- 273 от ГПК не се доказаха твърдените от въззивницата - ищца нарушения, нито на материлните, нито на процесуалните правни норми.

Следователно напълно правилно РС е преценил, мотивирал и постановил, че отговорността на ответната Прокуратура следва да е резултатна /а не предполагаема такава/, поради което са налице твърдените от въззивницата /ищца/ фактически и правни основателности на предявените обезщетителни облигационни парични искове по специалния ред на ЗОДОВ.

Основния спорен въпроси в настоящото въззивно производство е относно справедливия, обоснован и доказан размер на претърпените неимуществени вреди и присъденото парично обезщетение за тяхното материално обезщетяване.

Видно от събраните пред РС безспорни писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че спрямо въззивницата /ищца/ - пълнолетната българска гражданка А. А. О. от гр.К., *** на 08.02.2021г. е било издадено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от разследващ полицай при РУ - Казанлък по ДП № 284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУП- гр.К., пр.пр.№ 1157/2019г. по описа на РП - гр.С.З., ТО - гр.К., ***, на 21.04.2021г. същата била привлечена в качеството на обвиняема, затова че в периода от м.август 2017г. до м.декември 2017г. в гр.К., ***, на два пъти в условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвала пред ВСК при Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.К., *** от неистински частни за престъпление по чл.316, чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК. Съответно й е била взета най-леката по закон мярка за неотклонение /МН/ „Подписка“.

Досъдебното производство било образувано на 09.08.2019г. за това, че през 2017г. в гр.К. били съставени неистински частни документи. С оглед приложената официална писмена справка от ЧСИ за размера на дълга й прокурорът е приел, че деянието не представлява престъпление, тъй като 3 макар формално и да осъществявало признаците на престъплението, визирано в постановлението за привличане на обвиняемо лице, поради своята малозначителност неговата обществена опасност била явно незначителна и в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като се отчетат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изплащането на всяко едно задължение и липсата на причинена вреда, както и обстоятелството, че всички лица са роднини по права линия - възходящи и низходящи от първа степен. Наказателното досъдебно производство против нея било окончателно прекратено на 23.08.2021г., със законните последици.

Следователно спрямо въззивницата /ищца/ е било налице досъдебно наказателно преследване за периода от 21.04.2021г. до 23.08.2021г. включително с обща продължителсност около 4 месеца. При трайно наложил се обективен критерий по аналогични казуси към онзи период от време, с оглед константната съдебна практика на съдилищата в региона, в страната и на ВКС- София по подобни случаи, при такова по вид обвинение и при тази мярка за неотклонение, евентуалното парично обезщетение е в размен около 1000 лв.- 1200 лв. годишно, или по около 90- 100 лв. месечно съгласно общия законов критерий по чл.45- 49 във вр. с чл.50 от ГПК. Следва да се има предвид и размера на тогавашната минимална работна заплата за страната /МРЗ/ от 650 лв. месечно съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., публикувано в Д.в.№ 103/04.12.2020г., считано от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. При което за процесния период от 4 месеца е напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и правилно да бъде определено парично обезщетение в размер на присъдените на пострадалата въззивница /ищца/ 300 лв. общо, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането - датата на прекратяване на наказателното преследване спрямо нея /23.08.2021г./ до окончателното изплащане на сумите съгласно общите норми на чл.82- 86 от ЗЗД.

Предвид което, така определения и обжалван размер на присъденото на въззиницата парично обезщетение по реда на специалния закон /чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ се явява изцяло съобразен с установените и доказани реални претърпените от въззивницата /ищца/ неимуществена вреда в резултат на незаконното наказателно преследване срещу нея и предявеният иск за заплащането им се явява основателен и доказан в този му присъден от РС частичен размер.

С оглед на всичко гореизложено настоящият въззивен съд възприема изцяло мотивите на РС в атакуваната част на първоинстанционното му осъдително Решение и препраща изцяло към съществуващите мотиви на РС Казанлък предвид нормата на чл.272 от ГПК.

С оглед естеството на спора и размерите на първоначално предявената облигационна искова претенция от 3 000 лв., която е под законовата граница от 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно касационно обжалване пред ВКС- София.

4

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.1, чл.124, ал.1, пр.2 и чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК във вр. с чл.2, ал.1, т.3 и чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, въззивният ОС- Ст.Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 494/14.07.2025г. по гр.д.№ 2346/2024г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5