Определение № 7371 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7371 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146500 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Д. Д. И., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства, с изключение на извлечението от Приложение № 1 към договора за цесия, което следва да бъде представено в цялост.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.03.2026 г. от 09:50 часа , за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от наС.щото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото с изключение на извлечението от Приложение № 1 към договора за цесия, по отношение на което УКАЗВА на ищеца, че ако иска приемането му като писмено доказателство, следва най-късно в първото открито заседание да го представи в заверен препис в цялост ведно с 1 бр. препис за връчване на ответника, като в противен случай документът няма да бъде приет.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 73403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Д. Д. И. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 204.52 евро /евровата равностойност на 400 лв./ – главница по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането; 6.14 евро /евровата равностойност на 12 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 21.12.2019 г.; 129.09 евро /евровата 1 равностойност на 252.48 лв./ – лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до 19.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира разноските за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че между „Стик-Кредит“ АД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 400 лв. при уговорени фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %, а той се задължил да върне заема на 1 вноска, дължима на 21.12.2019 г. Съгласно уговорките ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на задължението си. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Вземанията на „Стик-Кредит“ АД по договора за кредит били придобити от ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., за което ответникът бил надлежно уведомен, а евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба. Ответникът не извършил плащане на задълженията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника , с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Не оспорва получаването на процесната главница, но намира за недоказано да я е получил по договор за потребителски кредит. Оспорва сключването на процесния договор за кредит, като твърди, че не го е подписал. В тази връзка оспорва да е изразявал съгласие за сключване на договора, като изтъква, че договорът не носи негов квалифициран електронен подпис, а и липсват предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.

Оспорва представените от ищеца общи условия да са били валидни към датата на сключване на договора. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в различните документи – договор, стандартен европейски формуляр и заявка за кредит, е обективирана различна информация относно размера на годишния процент на разходите, с което се създава неяснота относно него. Оспорва да е бил уведомен за цесията при твърдения, че по делото е представено пълномощно от цедента за цесионера, но липсва упълномощаване на лицето, което е подписало връченото на особения представител уведомление за цесията – юрк. Х., а освен това пълномощното за него е с изтекъл срок към датата на връчване на уведомлението за цесия на особения представител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г., сключен между Д. Д. И. и „Стик-Кредит“ АД, и неговото съдържание, включително приложимите към него общи условия; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г.; размера на лихвата за забава; прехвърляне на вземанията на „Стик-Кредит“ АД в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата от 400 лв. е предоставена от „Стик-Кредит“ АД на ответника.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че процесните вземания са му прехвърлени от „Стик-Кредит“ АД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.

С оглед оспорването от ответника да е подписал договора за кредит УКАЗВА на ищеца възможността да докаже с други доказателствени средства кой е автор на Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г. в частта относно „заемател“.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на задълженията, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

2

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване.

При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3