Решение № 67 от 12.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Горна Оряховица, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200011 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Х. С. останал недоволен и обжалва

Наказателно постановление № 25-0268-000760/06.08.2025 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за това че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП. Поддържа, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Излага съображения. Алтернатимно счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Л.

П. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА –

НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ ГОРНА

1

ОРЯХОВИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН серия GA № 3173961/28.07.2025 г., съставен от Х. П. Х. – мл. автоконтрольор при РУ Горна Оряховица в присъствието на свидетеля Л. А. Б.

– ПИ в Група „Пътен контрол” е констатирано извършено от жалбоподателя Д.

Х. С. нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.07.2025 г. около 13:00 часа в гр. Горна Оряховица, ул. „19-ти февруари” до номер 3 в посока ул. ”Цар Освободител” управлява собствения си мотоциклет Я. **** с рег. № ******, като при избиране скоростта си на движение не се съобразява с пътните условия при суха пътна настилка, характера и интензивността на движение и при възникнала опасност на пътното платно – намаляващ скоростта си лек автомобил движещ се в същата посока, за да избегне удар в него рязко намалява скоростта си и поднася, губи контрол над управлението на мотоциклета и пада, с което става причина за ПТП с материални щети по мотоциклета. Водача не остава на мястото на ПТП и не уведомява компетентната служба на МВР. Водачът е установен в 16:00 часа на 28.07.2025 г . Актът е предявен същия ден на С. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

В законоустановения срок И. Т. Н. – Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г., издал против Д. Х. С. обжалваното Наказателно постановление № 25-0268-000760/06.08.2025 г., в което дословно са възпроизведените отразените в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. С НП на С. на основание чл. 179, ал.

2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за това че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на С. на 05.01.2026 г. и на същия ден последният депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

Актосъставителят Х. Х. и свидетелят Л. Б. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърдят, че са получили сигнал от Спешна помощ за пострадал мотоциклетист. Водачът дошъл в КАТ – Горна 2

Оряховица, показал къде се е движил и паднал от мотоциклета, като разказал, че се е движил след лек автомобил, който намалил скоростта си и за да избегне удар, водачът на мотоциклета натиснал спирачките, мотоциклета поднесъл и паднал. Наранил си главата и крака. Механизма на ПТП изяснили въз основа обясненията на пострадалия. Съставен бил АУАН и констативен протокол за пострадал.

Свидетелят В. В. видял жалбоподателя да пада с мотоциклета, който се движел съвсем бавно. Сочи, че след падането С. станал и потеглил с мотоциклета, като казал, че няма проблеми.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Х. Х., Л. Б. и В. В. и приетите по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с Д. С., от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът не констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 2.2/. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 3.9/ да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП от формална страна, поради допуснати съществени нарушения на

3 административнопроизводствените правила.

Наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

В хода на административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От показанията на свидетелите Х. Х. и Л. Б. и от данните в административнонаказателната преписка се установява, че са получили сигнал от Спешна помощ за пострадал мотоциклетист, а по – късно водачът дошъл в КАТ – Горна Оряховица и показал къде се е движил и паднал от мотоциклета, не са извършили измервания, не са установили траекторията на движение на мотопеда и не са определили скоростта на управлявания от С. мотоциклет, а причините за ПТП са установили от обясненията на пострадалия мотоциклетист. Тези обстоятелства не могат да бъдат изяснени чрез показанията на свидетели – очевидци, каквито не са и установени, нито чрез обясненията на жалбоподателя. Без изясняването на тези обстоятелства не могат да се установят причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие от експлоатационно - техническа гледна точка и не може да се направи обоснован извод имал ли е жалбоподателят обективна възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие било като избере по-ниска скорост на движение, било като прояви майсторство за преодоляване на занасянето и възстановяване на контрола върху мотопеда. В крайна сметка неизяснени са останали основните въпроси от значение за съществото на спора – допуснал ли е С. нарушение на правилата за движение и има ли причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото пътнотранспортно произшествие, при което жалбоподателят се е самонаранил и са причинени материални щети по мотоциклета. При това положение изводът на наказващия орган, че пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания от жалбоподателя мотоциклет с несъобразена скорост, следва да бъде оценен като предположение, което не се основава на установени в хода на административнонаказателното производство обективни факти и обстоятелства.

Предвид изложеното по - горе съдът приема, че не е установено по несъмнен начин жалбоподателят да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление в тази част е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Обжалваното постановление е незаконосъобразно и в частта, с която жалбоподателят е наказан за това, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП да остане на мястото на 4 произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

Съгласно изричния текст на закона задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП възниква само в случаите, когато при произшествието са пострадали хора. От събраните доказателства и от констатациите в акта за установяване на административно нарушение се установява, че от процесното ПТП няма други пострадали хора освен жалбоподателя, който се е самонаранил. Отделно от това, в обжалваното наказателно постановление не е вписано, че има пострадали хора, а е вписано, че С. става причина за ПТП с материални щети по собствения му мотоциклет. Поради това в случая разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП е неприложима и С. не следва да носи отговорност за неизпълнение на съдържащото се в тази разпоредба задължение.

Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се осъществява, когато участникът в пътнотранспортното произшествие нарушава виновно което и да е от задълженията си по чл. 123 от ЗДвП. Настоящото производство обаче е образувано по жалба на наказания и липсва съответен протест на прокурора с доводи жалбоподателят да е осъществил състава по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с нарушаване на друго свое задължение като участник в ПТП извън уреденото в посочената от наказващия орган, но неприложима за случая разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП. С оглед забраната за влошаване на положението на обжалващия при липса на съответен протест от прокурора съдът не следва да обсъжда доколко поведението на С. е съвместимо с останалите уредени в закона задължения на участниците в пътнотранспортно произшествие и дали не са налице основания за прилагане на закон за същото нарушение при съществено изменение на обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото е частично основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.