Решение № 260138 от 06.11.2020, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София,……2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри въззивен състав, в закрито заседание на …………… две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

НАТАЛИ

ГЕНАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНЧД № 2316 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на прокурор на СРП срещу

Определение от 10.02.2020 г. по НЧД № 19598/2019 г. по описа на СРС, НО 107-ми състав, с което е отменено прокурорско постановление от 22.11.2019 г., в частта с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 533/17г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 5403/2017 г. по описа на СРП по отношение на обвиняемите Г.С.М.за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и С.Л.С.за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „б” НК.

В протеста се излагат доводи относно неправилността на атакуваното определение. Представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с извода на съда, че единствено в хода на съдебното производство може по един категоричен начин да се докаже виновността или невиновността на конкретно лице, като се посочва, че прокурорът има правомощия да прекрати наказателното производство, когато намери обвинението за недоказано. В тази връзка отново се посочват доказателствата, разколебаващи обвинителната теза, че обвиняемите М.и С.са извършили престъплението, за което са привлечени в съответното процесуално качество. Невъзможността да се докаже по един категоричен начин съпричастността на двамата към деянието по начин, изискуем съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК, както и обстоятелството, че са били извършени всички възможни и необходими действия по разследването са съображенията, въз основа на които прокурорът е прекратил производство. С тези аргументи се предлага атакуваното определение да бъде отменено, а постановлението да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивния протест и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок.

Разгледан по същество протестът е основателен и следва да бъде уважен, като първоинстанционното определение да бъде отменено, а постановлението за частично прекратяване да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради следните съображения:

От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано и водено за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. В хода на производството в качеството на обвиняеми са привлечени лицата С.Л.С.за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. “б” НК и Г.С.М.за извършено престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално- следствени действия: оглед на местопроизшествие; разпит на свидетелите В.В.Г.и В. Н. М.; разпит на свидетелите Л. Б. А., И. Д. А., К. З. А., З. А. И., Д. Л. Д., А. А. З., Р. Х. К., А. К. К., Р. Ц. Б., Е. И. С., П. Й. М.,

О. В. О., В. М. М., Г. И. Г.. Извършен е разпит на обв. С. С. в присъствието на неговия защитник, разпит на обв. Г. М.и разпит пред съдия по реда на чл. 223 НПК на св. В. Г.. Проведени са разпознавания на лица на живо и по снимки. По делото са приложени копие от трудов договор по отношение на обв. С., справки от НОИ, копие от трудов договор по отношение на св. Р.К., копие от графика за месец март 2017г. в “С.Ф.П.” ЕООД, справка от управителя на “С.Ф.П.” ЕООД; заверено копие от протокол № 116/2017г. на Група “ЕКД” при 09 РУ-СДВР; на основание чл. 159а НПК са изискани и приложени справки от мобилните оператори по отношение на мобилните телефони, ползвани от привлечените към наказателна отговорност лица обв. С.и обв. М.. По делото са приложени и копия от документи по отношение на част от инкриминираните вещи; списък на отнетите посредством деянието вещи; извършени са 4 бр. претърсване и изземване с предварително разрешение от страна на СРС; изискани са и приобщени справки от “Първа инвестиционна банка” и “Уникредит Булбанк”; приложена е справка от НСлС по отношение на С.С.; изискани са и приложени множество справки; копия от амбулаторни листа и др. медицинска документация, справки за съдимост. В хода на досъдебното производство местонахождението на инкриминираните вещи не е установено, като за тази цел разследващите органи се извършили проверки на заложни къщи в района на извършената кражба, както и онлайн на различни интернет сайтове.

След анализ на събрания доказателствен материал, подробно изложен в постановлението за частично прекратяване, прокурорът е достигнал до заключение, че обвинението спрямо С.и М.не може да бъде доказано. Приел е, че по делото са приобщени доказателства, установяващи, че към инкриминирания момент обвиняемият С.е бил на работното си място, а обвиняемият М.е бил на преглед при д-р С..

Постановлението за прекратяване на наказателното производство било обжалвано от пострадалите В.Г.и В.М.чрез техния повереник, в резултат на което било образувано НЧД № 19598/2019 г. по описа на СРС, 107-ми състав. В атакуваното определение районният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който е приел, че оправдателните доказателства не оневиняват по категоричен начин обвиняемите лица и продължава да съществува обоснован извод, че те са съпричастни към извършеното престъпление. Въз основа на това районният съд е приел и различна фактическа обстановка, приемайки че С.и М.са извършили престъплението, за което са привлечени като обвиняеми.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прие следното:

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Следва да се посочи, че в настоящето производство, съдът може да се произнася по въпросите свързани със законността, правилността и обосноваността на атакувания акт на държавното обвинение в рамките на фактическите и правни доводи изложени в този акт, като не може да приема нови фактически обстоятелства. В този ред на мисли неправилно първоинстанционният съд е извел нова фактическа обстановка, различаваща се от тази описана в постановлението за прекратяване на наказателното производство. В настоящото производство съдът не разполага с подобни правомощия да установява различни фактически констатации, а следва да направи изводите си въз основа на тези, залегнали в прокурорския акт. В случай, че съдът прецени, че в постановлението за прекратяване фактическата обстановка е формирана въз основа на грешни изводи, резултат от превратно тълкуване, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствата по делото, а следва да отмени атакувания акт на това основание, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания доказателствен материал.

В светлината на гореизложеното настоящата инстанция намира, че районният съд, излагайки свой собствен анализ на доказателствата, без да изложи съображения дали са налице съществени процесуални нарушения, опорочили волята на прокурора, е заменил неговото вътрешно убеждение.

Ръководно-решаващ орган в хода на досъдебното производство е прокурорът, който разполага с правомощията да прецени дали са налице основанията за прекратяване на производството, или за привличане на едно лице към наказателна отговорност.

В този ред на мисли изцяло неоснователни са мотивите на районния съд, че единствено в хода на съдебното следствие по категоричен начин се доказва виновността или не на едно лице. Качеството на съдебната фаза като централна в наказателното производство не означава, че всяко едно досъдебно производство следва да се пренесе в съдебната зала. Характерът на досъдебното производство като подготвително такова обуславя възможността в хода на същото да се разследват различни хипотези, въз основа на които конкретни лица могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност или производството спрямо привлечени като обвиняеми лица да бъде прекратено. Затова са основателни възраженията на прокурора, че същият повдига обвинение само когато е събран такъв обем от доказателства, въз основа на който може да се направи единствен извод за виновността на конкретно лице.

В настоящия случай е внесено основателно съмнение в обвинителната теза, което не може да бъде преодоляно, както правилно е преценил представителят на държавното обвинение. Както С., така и М.са представили версии пред разследващите органи, подкрепени с писмени и гласни доказателства.

Съобразявайки правилата за доказване, тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, а не върху обвиняемите лица. Затова техните обяснения и изложените от тях хипотези не е необходимо да се подкрепят категорично от събрания доказателствен материал, а да не се опровергават еднозначно от него. В тази връзка са несъстоятелни доводите на районния съд, че от доказателствения материал не може да се установи, къде да се намирали обвиняемите към момента на инкриминираното деяние. Нито обясненията на С., нито тези на М.могат да се опровергаят единствено с показанията на пострадалата Г.и протоколите за разпознаване. Това е така, тъй като обясненията и на двамата са подкрепени с гласни и писмени доказателства, които не могат да бъдат опровергани по категоричен начин от останалия доказателствен материал.

На първо място, настоящата инстанция не може да се съгласи с изводите на първата инстанция, че твърдението на обвиняемия С.относно обстоятелството, че към инкриминираното време бил на работното си място не може да се докаже по категоричен начин. От писмените документи се установява, че обвиняемият С.е сключил трудовия договор на 14.03.2017 г., като на следващия /инкриминирания/ ден постъпил на работа, видно от самия трудов договор. Това се потвърждава и от приложения по делото график на работа за март месец 2017 г. Не е вярно твърдението, че този график е приложен през 2019 г. към материалите по делото. Същият е предоставен от управителя на фирмата „С.Ф.П.“ ЕООД заедно със справка от него с дата 12.09.2017 г. От справките направени в НОИ се установява, че трудовият договор на С.е бил надлежно регистриран. Следователно инкриминираният ден е бил първи работен ден за обвиняемия С., поради което ако същият беше отсъствал около 2-3 часа, то това обстоятелство щеше да бъде забелязано от служителите и най-вече от неговия началник към този момент – свидетелката Б.. Последната обаче, разпитана значително време след инкриминираното деяние, е категорична, че обвиняемия С.е спазвал работното време и че на 15.03.2017 г. /сряда/ е била на работа /посочвайки, че е почивала единствено в петък/. Същата твърди, че когато се е налагало обвиняемият е оставал и след работно време. Съдът не може да се съгласи, че свидетелката Б.е заинтересована от изхода на делото. Същата към момента на разпита не се е намирала в колегиални отношения с обвиняемия С., който е работел за кратко във фирмата – до 12.04.2017 г., и двамата не са се намирали в близки приятелски отношения. Показанията ѝ се отличават с последователност и обективност, като взаимно се допълват с тези на свидетелите К.и К.. Показанията единствено на последния биха могли да се разглеждат през призмата на заинтересовано лице от изхода на делото, доколкото свидетелят К. твърди да е бил приятел с обвиняемия С.. Но въпреки това обстоятелство и анализирайки показанията на тримата свидетели, е видно, че същите взаимно се допълват и подкрепят, като не са налице съществени противоречия между тях. В същия смисъл са и показанията на свидетелката З.. Обстоятелството, че същата е годеница на С.не може а приори да обуслови тенденциозност на нейните показания. Въпреки отношенията ѝ с обвиняемия споделеното от З. относно работата на С., работното му място, начина, по който отивал на работа, както и времето по което се прибирал, съответства на показанията на Б., К.и на К..

Разпечатката съдържа 28 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/897a5cc1-b83d-491b-8996-2aeec3641454