Решение № 116 от 19.03.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /19.03.2018

Гр.П. 19.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА

: К.

ПЕТРАКИЕВ при секретаря Велислава Трифонова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №855/2017г. по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Червенобрежки Районен съд №235 от 11.10. 2017г., постановено по гр.д.№633/2017г.по описа на същия съд е оставен без уважение като неоснователен и недоказан предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГП във вр .с чл.86 ЗЗД от „Топаз Мел“ ООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,район „***“бул.“***“***,представлявано от М.С.С. чрез адвокат К.А.Т. от АК С. срещу ЗП Н.К.В. ,ЕГН ********** *** за сумата от 19 085лв.-главница,законна лихва върху главницата от датата на внасяне на заявлението по чл.410 ГПК-11.05. 2017г.и направените деловодни разноски за всички заплатени държавни такси и такива за адвокатска защита по ч.гр.д.№398/2017г.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ЧРС-“ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С.,представлявано от управителя М.С.С. ,който чрез своя пълномощник адвокат К.Т. от АК С. го обжалва пред П.ски Окръжен съд изцяло като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на Червенобрежки РС. В съдебното заседание на 21.02.2018г.,на което бе даден ход по същество въззивното дружество чрез своя пълномощник-адвокат К.Т. от АК С. поддържа така подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи като се отмени обжалваното решение на ЧРС и Окръжният съд постанови друго,с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемият Н.К.В. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 21.02.2018г.пред ПОС същият чрез своя пълномощник адвокат Л.Г. от ПАК изрази становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Адвокат Г. заяви,че не се претендират разноски.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания ,становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1

ГПК,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№398/2017г. по описа на ЧРС безспорно се установява,че същото е образувано на основание подадено от въззивното дружество „ТОПАЗ МЕЛ”ООД гр.С.,представлявано от М.С. , чрез пълномощника на дружеството адвокат К.Т. от АК С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Заявлението е уважено,като Червенобрежки РС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №261 от 11.05.2017г.,с която е разпоредено длъжникът ЗП Н.К.В. ,ЕГН ********** *** заплати на кредитора „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. ,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,район ***,бул.“***“***,представлявано от управителя М.С. сумата 19 085 лв., законна лихва върху нея ,считано от датата на подаване на заявлението-11.05.2017г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски от заявителя общо в размер на 1 481,70лв.,от които 381,70лв. платена ДТ и 1 100лв.адвокатско възнаграждение.В самата заповед е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:неизпълнение на парично задължение от длъжника по споразумение от 03.02.2017г.,с нотариална заверка на подписите ,като подписът на Н.К.В. е заверен на 03.02.2017г.от нотариус С.Л., рег.№*** на НК район на действие РС П.,а подписът на представляващия „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С.-М.С.С. е заверен на 04.05.2017г.от нотариус Т. В.рег.№*** на НК и район на действие РС К..В заповедта по чл.417 ГПК е посочено,че по силата на нот.завереното споразумение В. се е задължил да изплати на заявителя сума в размер на 19 085лв.,от които 10 000лв.в срок до 06.02.2017г.и 9085 лв.в срок до 28.02. 2017г.,които суми длъжникът не е изплатил към датата на подаване на заявлението.В срока по чл.414 ГПК длъжникът ЗП Н.К.В. е подал възражение срещу така издадената заповед на ЧРС по чл.417 ГПК.ЧРС е указал на дружеството заявител да предяви иск за установяване на вземането си.

На това основание кредиторът-„ТОПАЗ

МЕЛ“ ООД гр.С. е предявил установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу длъжника за установяване съществуване на вземането си в горепосочения размер,предмет на разглеждане в настоящото производство.

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 ГПК,ЧРС е приел,че ищецът е бил задължен да представи в оригинал приложеното към ИМ копие от нотариално заверено споразумение и след като оригиналът не е представен ,на основание чл.183 ГПК споразумението е изключено от доказателствата по делото.Съдът е изложил доводи,че управителят на дружеството ищец М.С. на основание чл.176 ГПК е бил задължен да се яви лично в съдебно заседание за да отговори на поставени въпроси,че същият не е изпълнил това си задължение,като съдът на осн.чл.176 ал.3 ГПК е приел за доказано,че споразумението от 03.02.2017г.между страните е изготвено с цел прилагане по изп.д.№20167560400320 на ЧСИ Ц.Н. и вписаната сума се отнася за задължение по посоченото изпълнително дело.Тези съображения на ЧРС са изцяло незаконосъобразни и неправилни.

В ИМ ищецът твърди,че вземането му в размер на

19 085лв.,предмет на установителния иск по чл.422 ГПК произтича от подписано от страните нотариално заверено споразумение от 03.02.2017г.,че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№398/2017г.по описа на ЧРС.В писмения си отговор на ИМ,ответникът Н.В.,чрез своя пълномощник адвокат Г. е оспорил нотариално завереното споразумение от 03.02.2017г. като е направено възражение,че споразумението се отнася за образуваното изп.дело №20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н.,което е прекратено поради погасяване на дълга.Не е оспорена истинността на документа, нито ответникът е оспорил подписа си в нотариално завереното споразумение.С отговора е направено е възражение за унищожаемост на това споразумение,с твърдения ,че при подписването му у ответника е създадена погрешна представа относно неговото съдържание,а именно,че касае задължения по изп.дело №20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н.,че същото е сключено при наличие на крайна нужда и явно неизгодни условия-наложен запор върху банковата му сметка и липса на средства за осъществяване на дейността му като земеделски производител.С отговора на ответника са направени няколко доказателствени искания:да бъде изискано и приложено посоченото изп.дело по описа на ЧСИ Ц.Н.,да бъде задължен ищеца да представи оригинала на нот.завереното споразумение от 03.02.0217г.,както и на осн.чл.176 ГПК управителят на ищцовото дружество М.С.С. да бъде задължен да се яви лично и да отговори на поставени въпроси.С изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №285 от 04.09.2017г.ЧРС е приел представените писмени доказателства,но въобще не се произнесъл по така направените от ответника доказателствения искания.След като липсва надлежно определение на съда,с което да е задължил ищеца да представи оригинала на нот. завереното споразумение,незаконосъобразно и без правно основание ЧРС е приложил разпоредбата на чл.183 ГПК и е изключил от доказателствата по делото процесното споразумение от 03.02.2017г.Отделен е въпроса,че оригиналът на това споразумение е представен от заявителя още при подаване на заявлението за издаване на заповед въз основа на документ по чл.417 ГПК и се намира в заповедното производство по ч.гр.д.№398/2017г.по описа на ЧРС, което е приложено към гр.д.№633/2017г.по описа на същия съд. Доколкото заповедта по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист,именно върху оригинала на нотариално завереното споразумение/л.7 от ч.гр.д.№398/2017г./е направено отбелязване за издадения в полза на заявителя“ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. изпълнителен лист.Не са били налице предпоставките и за приложение разпоредбата на чл.176 ал.3 ГПК,тъй като липсва произнасяне на съда,с което управителят на ищцовото дружество да е бил задължен да се яви в съдебно заседание и да отговори на конкретно поставени въпроси.В този смисъл незаконосъобразен е изводът на съда,че следва да се приемат за доказани обстоятелствата,за които страната е отказала да отговори,а именно,че споразумението от 03.02.2017г.е изготвено с цел прилагането му по изп.д.№20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н. .

Споразумението от 03.02.2017г.с нотариална заверка на подписите представлява редовен от външна страна документ и годно доказателство. Ответникът не е оспорил истинността на този документ,нито своя подпис. Подписът на Н.В. е заверен на 03.02.2017г.от нотариус С. Л.,рег.№*** и район на действие РС П.,а подписът на М.С.,представляващ „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. е заверен на 04.05. 2017г.от нотариус Т. В.,рег.№*** и район на действие РС К. Съгласно това споразумение ЗП Н.К.В. дължи на „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. ,представлявано от М.С. сумата 19 085лв.,като в т.2 е посочено,че срокът на издължаване на сумата е бил до 15.07.2016г.,а в т.3 е отразено,че към датата на подписване на споразумението Н.В. не е изпълнил задължението си към дружеството в размер на 19 085лв.В т.4 от споразумението е постигната договореност ЗП Н.К.В. да погаси задължението си в размер на 19 085лв.по следния начин:10 000лв.в срок до 06.02.2017г. и 9 085лв. в срок до 28.02. 2017г.Споразумението с нотариална заверка на подписите има характер на частен диспозитивен докувмент и съгласно чл.180 ГПК има формална доказателствена сила,което означава,че изявленията,които се съдържат в него са направени точно от лицата,чийто подписи са заверени от нотариуса.За процесната сума от 19 085лв.от дружеството ищец е издадена и фактура от 28.04.2017г./л.6/,която не е оспорена от ответника.Във фактурата е посочено,че сумата представлява начислени нестойки-неиздължено кредитиране кампания 2016г.

За изясняване на спорните по делото въпроси от въззивната инстанция бе изискано и приложено копие от изп.дело №20167560400320 по описа на ЧСИ Ц.Н..От същото се установява,че изп.дело е образувано на 23.08.2016г.по молба на въззивника „ТОПАЗ МЕЛ“ООД гр.С. срещу ЗП Н.К.В. ,с която кредиторът е възложил на ЧСИ на основание чл.35 от ЗОЗ образуването на изп.дело за предаване на 180 тона пшеница,продукция от реколта 2016г.,находяща се в.***, Пл.обл., възложено е изготвяне на сметка за дълга,пълно проучване на длъжника, направено е искане за налагане на запори на банкови сметки и движими вещи,възбрана на недвижими имоти,както и всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ.При образуване на изп.дело са представени доказателства,че на 09. 12.

2015г.в ЦРОЗ е вписан договор за особен залог ,сключен между „ТОПАЗ МЕЛ“ ООД гр.С. като заложен кредитор и ЗП Н.К.В. като залогодател върху 180 тона пшеница,бъдеща продукция от реколта 2016г.,находяща се в землището на с.***.Заложният кредитор е пристъпил към изпълнение върху цялото заложено имущество,което е вписано в ЦРОЗ на 16.08.2016г.В изпълнение на възложените му правомощия,ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение,в която е насрочена дата 26. 10. 2016г. за предаване на заложеното имущество-180 т.пшеница реколта 2016г. /л.15 от изп.д./С протокол от 26.10.2016г.на ЧСИ е отразено,че на място не е открита пшеницата,предмет на договора за особен залог,като е определена равностойност на заложеното имущество 44 984лв./л.16 от изп.д./ЧСИ Ц.Н. е наложил запори върху банкови сметки и запори върху земеделска техника на длъжника Н.В.,като впоследствие /л.77/ е коригиран общия размер на дължимата сума на 22 266,06лв.,от които главница 20 000лв.,законна лихва в размер на 616,66лв.за посочен период , 2100лв. разноски по изп.дело,както и такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 3 559,40лв.На 03.02.2017г.до ЧСИ е депозирана молба от Н.В.,с нотариална заверка на подписа му /с рег.№***/03.02.2017г. на нотариус С. Л./,с която длъжникът е поел задължението до 10.02.2017г.да внесе сумата от 10 000лв.и до 28.02.2017г.да внесе сумата 10 000лв.,с които суми ще бъде погасена изцяло претенцията на взискателя „Топаз Мел“ООД /л.80/.На същата дата 03.02.2017г.от адвокат К.Т., пълномощник на дружеството взискател са депозирани молби до ЧСИ за вдигане на запорите върху банковите сметки във всички банки/л.78-79/,въз основа на което ЧСИ е изпратил съобщения до различни банки за вдигане на наложените запори.С молба от 07.07.2017г. дружеството взискател/л.168/ е поискало от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.След внасяне на дължимите от длъжника такси и разноски по сметката на ЧСИ , изпълнителното производство по изп.д. №20167560400320 е прекратено, поради пълно погасяване на дълга през м. август 2017г.,за което длъжникът Н.В. е уведомен на 09.08.2017г.